Огнян Дъскарев, 04.03.2020 г.
Преди време издателство „Изток–Запад“ издаде „В
защита на алтруизма“ – дебел том от 688 страници, превод от френски, от Матийо
Рикар (р. 1946). Той е известен френски писател, философ, завършил молекулярна
генетика в Института Пастьор, но никога не е работил като учен. Рикар се увлича
от будизма, живее пет години (!) сам, в усамотена колиба в Хималаите, и се
отдава на медитация. От години е будистки монах, веган, живее в Тибет и е
преводач от френски на Далай Лама.
Любопитното е, че Рикар е син на прочутия десен
френски философ Жан-Франсоа Ревел. Ревел на младини беше социалист, пишеше
речите на Митеран, но в началото на 70-те възприе класическия либерализъм и
свободния пазар. Именно Ревел и Реймон Арон (друг известен десен френски
философ) бяха честа мишена през 70-те на комунистическата пропаганда – наричаха
ги „реакционери“, „изявени дейци на крайната десница” и пр. След 11 септември
2001 г., Ревел в рязка отлика от лявото, антиамериканско френско общество,
защити Америка и написа книгата „Антиамериканизмът„, в която подкрепя президента
Джордж Буш-младши. В онези, яростни антиамерикански години, след 11 септември,
това точно във Франция беше равно на взрив и бомба!
Очевидна е огромната разлика между баща и син,
но вероятно само идеологическа, не и духовна.
Интересно ми беше дали Рикар пише за една
прочута американска писателка от руски произход. И да, прехвърлих част от
дебелия том – и открих кратка глава, наречена „Явлението Айн Ранд“. Там
кроткият будистки монах отприщва неприязънта си към Ранд. След като с няколко
реда описва вижданията и, той я нарича „зловеща аномалия“, „арогантен
психопат“. Според автора Ранд е „дала свобода на егоистичните си бълнувания“.
Рикар напада Ранд и лично – заради сложните /според него/ отношения на Ранд с
близките ѝ.
Очевидно Ранд дразни извънмерно Рикар. В
книгата му, от която четох само отделни части няма такива остри думи за никого.
Рикар критикува Фройд и Карл Юнг, също противници на алтруизма, но по-умерено.
Едва ли има по-голяма разлика между двама хора
– Ранд и Рикар. Едната е дясна поклонница на капитализма, свободния пазар,
външната политика на САЩ през 70-те, включително войната във Виетнам. Ранд се
прекланя пред King Dollar! Рикар е всичко абсолютно обратно, противно,
враждебно на Ранд.
Рикар се възмущава най-много от неумиращата
вяра на Ранд в най-голямата ценност на индивида – неговият/нейният, собствен,
неповторим, единствен живот. Авторът не може да понесе това – Ранд счита, че за
отделния човек, животът му е най-голямата ценност, а не животът на другите. Той
категорично се противопоставя на идеята на Ранд, че този неповторим живот е цел
сам за себе си, за всеки жив човек и не може да бъде използван за добруването
на околните. Рикар се бунтува против основната идея на Ранд – грижата за себе
си и близките, и преследването на личното щастие е основата на най-висшия,
вечен човешки морал. Впрочем идеята за преследването на личното щастие, като
основна част от битието, е и основна част от строежа на Америка от
бащите-основатели на великата страна.
Всичко това за Рикар е жесток егоизъм, който изцяло
противоречи на алтруизма и добротата, които ще спасят света.
Неприятната истина, обаче, е – огромното
мнозинство от днешните, вчерашните , някогашните, средновековните, древните и
всички хора – винаги са мислили, грижили, подкрепяли, работили, главно за
собствените си интереси, за добруването на семейството си, децата си, близките
си. Те, всички хора, са се интересували, обичали и борили главно за себе си и
близките си, съвсем не за околните. И това е вечен, житейски, егоистичен
принцип от началото на дните. Всеки, който твърди обратното, за мен е лицемер.
Разбира се, има безброй, огромни изключения.
Тук знам, че има тежки възражения и сериозни мнения.
Издателството „Изток-Запад“ очевидно иска да
даде всички гледни точки на читателите. Същото издателство, както и издателство
МаК публикуваха и представиха пред българите всички произведения на Айн Ранд
(това е голямо дело!), включително и блестящото ѝ есе „Добродетелта на
егоизма„.
Читателите ще решат кой е прав – Айн Ранд или
Матийо Рикар.
Послепис: Притежавам изданието „Айн
Ранд. Добродетелта на егоизма“ на „Изток-Запад“ и съм я чел преди 5 години. Ще
я препрочета. Книгата на Рикар – едва ли?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар