КОМПРОМЕТИРАЩАТА КОРОНА

Джордж Фридман, 11 март 2020 г.

Авторът, роден 1949 г., е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор.

Борбата с коронавируса е от съществено значение. Но битката струва разходи, които неизменно се съизмерват с печалбата. „Без значение каква е цената“ – подходът, който много държави изглежда приемат – е принцип, който може да бъде катастрофален, особено когато цената е толкова висока, че не може да бъде поета от обществото. С коронавируса, както всички нови и смъртоносни заболявания, паниката оформя реакциите.

Първо рискът. Коронавирусът изглежда толкова опасен, колкото другите коронавируси, като тези на обикновената настинка например. Някои хора не знаят, че са се заразили, а много, които няма да се разболеят, разнасят болестта. Всеки е заподозрян. Единственото правилно поведение е пълната социална изолация. Това разбира се е невъзможно. Работниците трябва да ходят на работа, децата трябва да ходят на училище, храната трябва да се купува и консумира и т.н. Хората по своята същност са социални животни и постоянната заплаха от инфекция подкопава основния човешки императив: да бъдеш с други хора.

Коронавирусите са устойчиви: те се появяват, изчезват, появяват се отново, мутират. Няма да има момент, в който вирусът да бъде изкоренен, няма да има момент, в който ужасът от ръкостискане или от целувка по бузата да изчезне. Евентуално може да има ваксина, която да сведе до минимум опасността, ако не и да изкорени вируса, но това е въпрос на бъдеще. Междувременно страхът ще продължи да ни преследва.

Разбира се, че вирусът е смъртоносен,. В Южна Корея, която поддържа най-пълна статистика за болестта, смъртността на заразените е около 0,7% в сравнение с 0,1% при грипа. Както и при грипа, смъртността е по-висока сред възрастните хора, особено при тези с други страдания. Като човек над 70 годишна възраст ми е позволено да кажа, че това е поносим риск в сравнение с някои други рискове.

През 2018 г. в САЩ около 39 000 души загинаха при автомобилни катастрофи Това е малко над 3000 души на месец или 100 души на ден. Това е значителен риск, който повечето от нас приемат ежедневно. Разбираме риска, предприемаме някакви предпазни мерки като не пием по време на шофиране и живеем с него. Ние живеем с него, защото цената да не живеем с него е по-голяма, отколкото тази, която сме готови да платим.

Животът е изчислен риск и въпросът е дали е възможна защитата срещу коронавируса и дали си заслужава.

Когато вирусът се появи за първи път, естественият обществен отговор беше да се поиска от правителството да го спре. Правителството е полезно нещо, но обществените очаквания понякога са екстравагантни. Следващата фаза е да се обвини правителството, че не е успяло да ни защити. Третата фаза е да се атакува правителството за стъпките, които предприема за защитата ни. Все още не сме стигнали до там, но сме на път.

Цената на защитите не е само нарушаване на начина, по който живеем, но е и значителна икономическа цена.

Кризата нанесе големи щети върху китайската икономика и допринесе в известна степен за спада на цените на петрола, тъй като Китай е водещ вносител. Почти сигурно допринесе и за масовия спад на цените на акциите. Всичко това ще доведе до рецесия.

Рецесиите са често срещани. Тук, в Остин, след отмяната на фестивала бе освободена една трета от персонала. В Ню Йорк губернаторът постанови мерки за карантина, за да се изолират хората, които пренасят болестта. В Италия решението беше да се забрани движението на хора между засегнатите и незасегнати области.

Колкото повече забрани се налагат на населението, толкова по-малко ефективна става икономиката не само поради финансови причини, но и защото за да произвеждат неща, дори идеи, работниците трябва да бъдат на работните си места, стоките трябва да се движат свободно и така нататък. Коронавирусът е плашещ, но рецесия, която е нещо повече от просто циклично събитие, също е плашеща, защото може да доведе до огромни социални разходи – губят се работни места, фалират банки и т.н. Забраната налагана върху по-големи и по-големи групи от населението не може да се превърне в дългосрочна характеристика на обществото без последствия.

Ако вирусът се окаже по-смъртоносен, отколкото е сега, пресмятането на риск-цена е едно. Ако вирусът може бързо да бъде изкоренен с настоящите мерки, пресмятането е друго. Но ако смъртността остане същата и ако вирусът продължава разпространението си въпреки предприетите най-добри мерки, съотношението риск-цена остава същото. Това, което ще наблюдаваме, няма да е проява на кръвожадно безразличие към живота. Целият ни живот е изложен на риск. По-скоро това ще бъде процес на приемане на нов риск и задържане на нашата социална и икономическа политика.

Прилагането на все по-рестриктивни мерки, освен ако са успешни или освен ако болестта не се окаже по-опасна, ще доведе до социална адаптация и, разбира се, държавното управление ще бъде отговорно за всички предишни страхове.