Най-важното от работата на щаба – видяхме прелестта на българската
генералска униформа във всичките ѝ разновидности и купища общи приказки,
преразказ на международния новинарски обмен. Самообявиха се за последна
инстанция, демонстрираха линейка,
скафандри, пръскане на асфалта и измислиха нова... декларация, която всички,
идващи от Италия и Китай, да попълват.
Всъщност мерките, за да се предпазим от тази
идваща инфекция, трябва да се насочени към хората, а не към чиновниците.
Кампанията трябваше да се организира първо
отдолу нагоре, с главно участие на епидемиолози и инфекционисти, и да се обясни
на колегите от първи ред какво да се прави, да се организират места за пренасочване
на съмнителни и болни и да се организира грижата за тях.
Вместо това се разпали корона истерията,
главният въпрос на епидемията станаха болничните, а говорители станаха
синдикалисти и т. нар. здравни адвокати. Неадекватният министър пък предложи да
се самоизолираме и самокарантинираме и още куп нелепости.
Обръщайки подхода към потенциалната заплаха,
държейки се неадекватно и много разтревожено, здравните власти показаха че,
цитирам колегата д-р Христов: „Държавната здравна администрация дотолкова е
калинкизирана, че практически е тотално интелектуално блокирала и (почти) нищо
смислено не може да измисли по въпроса с коронавируса.“
В резултат на всичко това естествените първи
жертви на чиновническото невежество бяха общопрактикуващите лекари, от страна
на медицинските специалисти, и пътуващите българи, от страна на населението.
Принудителното задържане под карантина без симптоми, по заповед на един
счетоводител, по признак откъде се връщаме считам за погазване на човешките
права. Изобщо властите се държат като че
ли новият инфекциозен агент има признаците на особено опасна инфекция -
COVID-19 е нова, но не и особено опасна.
Създадената паника доведе до спекула,
текстилните предпазни лицево-носни маски, абсолютно ненужни на здравите
(обявено е от Световната здравна организация - СЗО), стигнаха космически цени и
изчезнаха от търговската мрежа. Марлите и спиртът изчезнаха почти от аптеките,
а премиерът, създал щаба, обяви, че разблокира 100 тона спирт от държавния
резерв – и това без нито един болен с причинител коронавирус, камо ли в
сериозно състояние.
Немалко за тази истерия направиха със
свръхреакцията си иначе адекватните служители на СЗО. Работил съм с тях преди
време и мога да сравня.
Както се казва, никой не може да ти направи на
теб толкова лошо, колкото сам може да си направиш. Не намирам логика защо това
се случва! Отдавам го на егото, епидемиологичното невежеството, относителния
страх да се поема отговорност на хора от щаба.
До днес, 2 март, инфектиран с коронавирус
българин няма, камо ли болен. Официално обявено! Не искам да съм на мястото на
горкия нещастник, когото ще обявят за пръв такъв! Цитирам доц. Мангъров от
събота сутринта: „Това е почти невъзможно да е вярно (да няма такъв) при
отворената ни страна, камо ли с Италия - Ломбардия, където диаспората ни е
концентрирана.“
Ето защо ми се налага да задам няколко
професионални въпроса нашите здравни власти, придружени с изводи от реалността,
като ги разделя на лабораторно-професионални и директно за човешките права:
1. Твърди
се, че разполагаме с тест, който определя директно вируса в биологичен материал
чрез метода на ПСР, ако е изпълнен правилно, несъмнено. Тестът се извършваше
до скоро на 2 места, а вече на 4, едното обявено за референтно от неговия шеф.
Биологичният материал, в който ще се търси вирусът, е обявен в заповед на
министъра! Една от причините да не се
открие досега коронавирус може и вероятно се крие в начина на вземане и
транспорт на пробите. Преданалитичният стадий, изпълнен правилно, е
предпоставка за верен резултат – правило известно на всички лабораторни
специалисти. При положение, че се знае, че коронавирусът е много чувствителен и
извън биологична среда живее от 5 до 35 минути, се налага да попитам:
Има ли
строги инструкции за начина на събиране, на различните видове подходящ
биологичен материал, включващи - с какво се събира, как се съхранява и
респективно на какъв режим се транспортира, от кого и с какви компетентности за
транспорт, за да достигне до София, годен за да се изследва: с две думи –
преданалитичният стадий как е спазен?
Според инструкциите на СЗО пробите за
изследване на заразени с вируса клетки се вземат със стерилни тампони от носа,
гърлото, конюнктивите и се поставят бързо в опаковката. Храчките и слюнката се
събират в стерилни контейнери. Пробите се транспортират при температура от +2
до +8 градуса. Всяко повишаване на температурата може да доведе до изсъхване
или дехидратация на пробата и компрометирането й, замразяването й води до други
деструктивни процеси.
Вярно ли е, че у нас пробите се поставят в
контейнер със сух лед (който поддържа -70 градуса) и се транспортират така с
линейката на РЗИ или с куриерска фирма. Сухият лед наистина може да се използва
за транспортиране и съхранение, но не на биологични течности (а на промивка от
повърхности) с цел изследване за коронавирус и е описан в специален протокол на
СЗО. Възможно ли е да не сме обучили правилно медицинския си персонал за
вземане на проби и за пренасянето им? Разполага ли здравната мрежа с темперирани
контейнери за пренос на биологичен материал? Възможно ли е да смесваме две
инструкции в една? Ако това е така, не е чудно, че имаме все отрицателни проби.
Внимателно преглеждайки процедурите, описани от производителите на ПСР в реално
време, се откриват много фини изисквания, чието неспазване може да доведе до
фалшиво отрицателен резултат. Несериозно е твърдението, че изследването на една
проба, кръстосано в две различни лаборатории, и получаването на еднакъв,
отрицателен резултат е едва ли не доказателство за качество. Това е груба форма
на непрофесионализъм, защото това не е между лабораторно сравнение, както се
твърди. Друго е!
2.Известно
ли е на нашите власти, че освен сега практикуваният ПСР, има разработени поне
два много по-евтини и с приблизителна ФОР/ФПЗ индекс тестове за COVID-19, които
се базират на откриваеми антитела от тип JgМ и JgG у вече инфектираните, макар и безсимптомни, хора?
За теста е необходима капка кръв от убождане на
пациента. Разполагаме с пълното описание на теста, той е европейско
производство, валидиран, евтин (под 25 лв.)! Тестът би спестил безполезното
мерене на температура на влизащите в България български граждани с грипоподобни
симптоми. Тестът е бърз и лесен, не се изисква пренос на биологичен материал,
прави се на място, разбира се под контрола на лабораторен лекар.
Вярно ли е, че е известен на нашето здравно
министерство и е отказан, за да се купува много по-скъпият ПСР?
3.Защо е
необходимо, ако се вярва на отрицателните резултати от досега използвания тест,
да се държат хора под карантина?
Без симптоми, без болест, само по информация,
че са се върнали от Италия?
Или властите не вярват на теста, или не вярват
на самите себе си!
В заключение: Умолявам здравните ни власти да спрат да се държат сякаш сме в условие
на особено опасна инфекция. Не сме! Да успокоят хората и да кажат, че имаме
сили да се справим, ако ни дойде на главата инфекцията и да не се правят на
последна инстанция в изследванията, на които даже вече не е ясно дали да
вярваме.
Можем и ние, вашите лабораторни колеги от
страната, да мислим, да изследваме, да преценяваме, да помагаме в лечението, да
сме състрадателни, да се предпазваме. Само приобщаването на хората и
увереността, че се прави всичко за хората ги приобщава и само така се справяме
с неудачите.
С методите на здравеопазване от началото на
20-и век и днешни технологии китайците се справят с коронаинфекцията. Ние още нямаме и един случай, но успяхме да
си съсипем доверието в институциите, мултиплицирано от негодно поведение и
умножено със страховете на хората.
И помнете, че правата на човека са също
валидни. Задържане, изолиране и т. н. по критерий „идва от Италия“ не може да
служи за 14-дневно изолиране!
И един случай на коронавирус, и 100 да има, пак
няма да сме в особено опасна инфекция. Ако властите не променят поведението си,
ще се превърнат сами в обществена инфекция, довела с невежеството и перченето
си само до паника, закононарушения и вреди за мнозина.
*-Авторът е лабораторен
лекар, практикувал три години в Република Гана, а текстът е копиран от „Дневник“
(оригиналът е публикуван в „Право & здраве“).
Няма коментари:
Публикуване на коментар