Текстът
е публикуван в Netlog (Tuesday, 17 September
2013 в 11:09). Днешната публикация е със съкращения и
незначителна редакция.
Българските
режисьори на политическите партии съвестно са изучавали Джин Шарп [1].
Макар че
няма да срещнете името и теориите му в коментарните телевизионни и
радиопредавания или на страниците на вестниците. В опитите да бъде обяснена политическата
ситуация в България. Като мантра се размахват всевъзможни тези, коя от коя по
наукообразни …..
Следвайки
логиката на Шарп, политическата анатомия и физиология в България се крепи на
наличието на:
1.
Обществен/и проблем/и;
2.
Режисьори;
3.
Политически демагози, които обещават веднага да решат проблема/ите;
4.
Граждани, готови да подкрепят лицата по т.т. 2 и 3 чрез протести и
5.
Средства за масова информация на повикване.
Проблемите
биват истински или мними. Истинските се коренят в присъщите за всяко общество
икономическо и социално неравенство, престъпност, корупция, лошо управление
като резултат от чиновническа глупост и т.н.
Ако
няма проблем/и той/те трябва да бъде/ат измислен/и.
Когато
проблемът/ите бъде/ат активиран/и, той/те се превръща във фундамент и източник
на енергия за лицата от т.т. 3 и 4.
Това
обаче не е достатъчно.
Необходими
са режисьори.
От пред- или задкулисието.
Те трябва да хиперболизират проблема/ите
до такава степен, че той/те да бъде възприети като „непосредствена опасност” за
индивида и социума. Някои биха ми опонирали, че проблемът/ите може/могат да е/бъде
с опасен генезис изначално. Ресто, не става.
Не е възможно да се случи нищо, ако не се задейства законът за „самосбъдващото
се пророчество” на Мъртън.
Нужни
са и политически демагози, които да яхнат проблемите, даже и тези, в които имат
пръст и да обещаят, че ще ги решат бързо и всеобхватно проблемите. Не е
задължително да си изпълнят обещанията, когато постигнат мисията на
режисьорите. Демагозите трябва да бъдат харизматични, амбициозни, безпринципни
и продажни.
В
така очертаващият се политически съспенс са нужни и граждани (в т.4 е обяснено
за какво).. Техният социален състав зависи от действителния или мнимия проблем.
В някои случаи това могат да бъдат обществените маргинали – бедни пенсионери,
бездомници, скитници, клошари, анархисти или мизантропи по рождение, неудачници
или хора, озлобени на целия свят. В други случаи са хора от средната класа или
т.нар. „креакласи” (от английски Creative - творчески, градивен, съзидателен и
Class – социална група, класа). [2] Сред представителите на креативната класа
са хора на изкуството, студенти, специалисти по маркетинг, учени и инженери,
специалисти по връзки с обществеността. Те са люде на знанието, мислят
творчески, а част от тях са способни да вземат нестандартни решения. „Креакласърите“
притежават силно развито чувството за индивидуалност и лична свобода. Групата им
най-често е материално осигурена, а средната възраст на членовете е от 20 до 45
години. Имат самочувствието, че са единствените, които могат да задават дневния
ред на обществото – политически, икономически или морален. И че могат да
формират общественото мнение и да бъдат пример за подражание. Съставът на
протестиращите може да бъде комбинация от горните две групи. В съотношение
според случая.
За
медиите на повикване ще бъда лаконичен. Те трябва да бъдат с национално
покритие. А ако не е възможно, е желателно да достигат до възможно най-голяма
зрителска, слушателска и читателска аудитория. И поне по няколко пъти дневно.
Толкова
за българската политическа анатомия. Няколко думи и за физиологията. Приема се,
че тя преминава през шест фази [2].
а) Иницииране
на справедливо обществено възмущение;
б) Подпалване
на справедливо обществено възмущение – на улиците излизат протестиращи (студенти,
футболни агитки, маргинали срещу заплащане и др.) Брандът е един, но могат да
бъдат и няколко, но трябва да доминира. Средствата за масова информация
подгряват справедливото обществено възмущение;
в) Окупация
на улици/ площади или и на двете. Средствата за масова информация (дез)информират
за размерите на справедливото обществено възмущение;
г) Падане
на сакрална жертва – достатъчно са няколко посинени физиономии или пукнати
глави. От справедливо обществено възмутените и от органите на реда;
д) Оставка
на правителството – управляващите се разкайват и подават оставка;
е) Избори.
Забележка: Всички фази могат да
бъдат дописвани, според вкуса на четящия.
Този
съспенс сме го гледали в България няколко пъти!
Завършвам
публикацията с един призив:
„Актьорите са ясни!
Режисьорите, дайте режисьорите!”
В
заключение ще призная, че не съм изучавал академично Джийн Шарп. Познанията ми
са от български и руски Интернет източници. Когато трябваше да уча английски,
писах дисертация. А е добре известно, че две дини под една мишница не могат да
се носят. Или поне аз не можах. В този смисъл имате пълното право да ме
отричате, критикувате или допълвате.
Като
се замисля обаче, в описаните политическа анатомия и физиология има нещо
страшно. Според някои военни теоретици това е първият етап на войните от ново
поколение. При тях след фазата описана в буква „г“ могат да последват граждански
размирици, които да прераснат в гражданска война. И да дадат повод за намеса на
външни сили.
За
укротяване (умиротворяване) на опърничавите.
Боже
опази България от подобен сценарий.
Бележки:
[1]
Джийн Шарп е световен експерт по ненасилствени революции и често е наричан
„Макиавели на ненасилието” (защитава докторска дисертация през 1964 г. на тема
„Ненасилствени методи за свалянето на режими”). Като учен и преподавател Шарп
успява да покаже, че ненасилствените действия и силата на хората могат да бъдат
двигател на политическите промени. Публикациите на Шарп за ненасилствената
борба служат за основа на много социални движения по света – от джунглите на
Бурма до улиците на Сърбия и Египетския площад Тахир по време на Арабската
пролет. Цитира се по „Джийн Шарп – за ненасилствената гражданска съпротива”
(превод от английски език - Рослава Стоянова), http://openom.eu/bg
[2] Каменев, В., Оранжевая революция. Инструкция по аннигиляции, цитира се по http://topwar.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар