вторник, 4 февруари 2020 г.

РЕЖИСЬОРИТЕ, ДАЙТЕ РЕЖИСЬОРИТЕ

Текстът е публикуван в Netlog (Tuesday, 17 September 2013 в 11:09). Днешната публикация е със съкращения и незначителна редакция.
Българските режисьори на политическите партии съвестно са изучавали Джин Шарп [1].


Макар че няма да срещнете името и теориите му в коментарните телевизионни и радиопредавания или на страниците на вестниците. В опитите да бъде обяснена политическата ситуация в България. Като мантра се размахват всевъзможни тези, коя от коя по наукообразни …..
Следвайки логиката на Шарп, политическата анатомия и физиология в България се крепи на наличието на:
1. Обществен/и проблем/и;
2. Режисьори;
3. Политически демагози, които обещават веднага да решат проблема/ите;
4. Граждани, готови да подкрепят лицата по т.т. 2 и 3 чрез протести и
5. Средства за масова информация на повикване.
Проблемите биват истински или мними. Истинските се коренят в присъщите за всяко общество икономическо и социално неравенство, престъпност, корупция, лошо управление като резултат от чиновническа глупост и т.н.
Ако няма проблем/и той/те трябва да бъде/ат измислен/и.
Когато проблемът/ите бъде/ат активиран/и, той/те се превръща във фундамент и източник на енергия за лицата от т.т. 3 и 4.
Това обаче не е достатъчно.
Необходими са режисьори. 
От пред- или задкулисието. 
Те трябва да хиперболизират проблема/ите до такава степен, че той/те да бъде възприети като „непосредствена опасност” за индивида и социума. Някои биха ми опонирали, че проблемът/ите може/могат да е/бъде с опасен генезис изначално.  Ресто, не става. Не е възможно да се случи нищо, ако не се задейства законът за „самосбъдващото се пророчество” на Мъртън.
Нужни са и политически демагози, които да яхнат проблемите, даже и тези, в които имат пръст и да обещаят, че ще ги решат бързо и всеобхватно проблемите. Не е задължително да си изпълнят обещанията, когато постигнат мисията на режисьорите. Демагозите трябва да бъдат харизматични, амбициозни, безпринципни и продажни.
В така очертаващият се политически съспенс са нужни и граждани (в т.4 е обяснено за какво).. Техният социален състав зависи от действителния или мнимия проблем. В някои случаи това могат да бъдат обществените маргинали – бедни пенсионери, бездомници, скитници, клошари, анархисти или мизантропи по рождение, неудачници или хора, озлобени на целия свят. В други случаи са хора от средната класа или т.нар. „креакласи” (от английски Creative - творчески, градивен, съзидателен и Class – социална група, класа). [2] Сред представителите на креативната класа са хора на изкуството, студенти, специалисти по маркетинг, учени и инженери, специалисти по връзки с обществеността. Те са люде на знанието, мислят творчески, а част от тях са способни да вземат нестандартни решения. „Креакласърите“ притежават силно развито чувството за индивидуалност и лична свобода. Групата им най-често е материално осигурена, а средната възраст на членовете е от 20 до 45 години. Имат самочувствието, че са единствените, които могат да задават дневния ред на обществото – политически, икономически или морален. И че могат да формират общественото мнение и да бъдат пример за подражание. Съставът на протестиращите може да бъде комбинация от горните две групи. В съотношение според случая.
За медиите на повикване ще бъда лаконичен. Те трябва да бъдат с национално покритие. А ако не е възможно, е желателно да достигат до възможно най-голяма зрителска, слушателска и читателска аудитория. И поне по няколко пъти дневно.
Толкова за българската политическа анатомия. Няколко думи и за физиологията. Приема се, че тя преминава през шест фази [2].
а) Иницииране на справедливо обществено възмущение;
б) Подпалване на справедливо обществено възмущение – на улиците излизат протестиращи (студенти, футболни агитки, маргинали срещу заплащане и др.) Брандът е един, но могат да бъдат и няколко, но трябва да доминира. Средствата за масова информация подгряват справедливото обществено възмущение;
в) Окупация на улици/ площади или и на двете. Средствата за масова информация (дез)информират за размерите на справедливото обществено възмущение;
г) Падане на сакрална жертва – достатъчно са няколко посинени физиономии или пукнати глави. От справедливо обществено възмутените и от органите на реда;
д) Оставка на правителството – управляващите се разкайват и подават оставка;
е) Избори.
Забележка: Всички фази могат да бъдат дописвани, според вкуса на четящия.
Този съспенс сме го гледали в България няколко пъти!
Завършвам публикацията с един призив:
„Актьорите са ясни! Режисьорите, дайте режисьорите!”
В заключение ще призная, че не съм изучавал академично Джийн Шарп. Познанията ми са от български и руски Интернет източници. Когато трябваше да уча английски, писах дисертация. А е добре известно, че две дини под една мишница не могат да се носят. Или поне аз не можах. В този смисъл имате пълното право да ме отричате, критикувате или допълвате.
Като се замисля обаче, в описаните политическа анатомия и физиология има нещо страшно. Според някои военни теоретици това е първият етап на войните от ново поколение. При тях след фазата описана в буква „г“ могат да последват граждански размирици, които да прераснат в гражданска война. И да дадат повод за намеса на външни сили.
За укротяване (умиротворяване) на опърничавите.
Боже опази България от подобен сценарий.
Бележки:
[1] Джийн Шарп е световен експерт по ненасилствени революции и често е наричан „Макиавели на ненасилието” (защитава докторска дисертация през 1964 г. на тема „Ненасилствени методи за свалянето на режими”). Като учен и преподавател Шарп успява да покаже, че ненасилствените действия и силата на хората могат да бъдат двигател на политическите промени. Публикациите на Шарп за ненасилствената борба служат за основа на много социални движения по света – от джунглите на Бурма до улиците на Сърбия и Египетския площад Тахир по време на Арабската пролет. Цитира се по „Джийн Шарп – за ненасилствената гражданска съпротива” (превод от английски език - Рослава Стоянова), http://openom.eu/bg
[2] Каменев, В., Оранжевая революция. Инструкция по аннигиляции, цитира се по http://topwar.ru

Няма коментари:

Публикуване на коментар