Владимир Воронов, 14.12.2019 г.
Източник: https://www.svoboda.org/a/30324034.html
 |
| Дмитрий Медведев в партизански отряд |
В началото на войната сталинският „терорист
№1" Павел Судоплатов получава заповед да сформира групи за саботаж, които
да бъдат прехвърлени в окупираните територии в тила на германската армия. Някои
от саботьорите на Судоплатов все още са забулени от легендите за героизма на
военното разузнаване. Архивите разкриват кои са всъщност тези хора.
Исидор (известен още като Михаил) Макларски, чиято
история бе публикувана неотдавна, далеч не е единствения представител на
военната саботьорско-терористична „фирма“ на Павел Судоплатов. Той има богата
биография, доста специфични професионални умения. Бил е например специален
агент-ликвидатор, официално известен под псевдонима „Николай Иванович
Кузнецов“, който все още служи като пример за изключителен ас във военното
разузнаване. Междувременно, от гледна точка на много „компетентните органи“,
които са го изпращали зад фронтовата линия, Кузнецов (известен още като „Грачов“,
„Зиберт“, „Колонист“, „Пух и др.) е бил изключително ненадежден и подозрителен
човек. Дългогодишният информатор на органите е изключен от комсомола, няколко пъти е арестуван и е лежал в
предварителния арест, има две неотменени присъди, ограничение на правата и т.н.
С такава биография – зад фронтовата линия, в тила на врага? Да не говорим, че
въпросът за неговата професионална квалификация остава отворен и до днес, а
техниката му за извършване на терористични акции поразява със своите
самодейност и дилетантщина. Но „Кузнецов“ не е единственият.
Ако се вгледате внимателно в някои – само
официално известни кадри на
„терминатора“ Сталин, ще ви се стори, че Специалната група при Народния комисар
на вътрешните работи на СССР, преобразувана по-късно във 2-ри отдел, а след
това в 4-то управление на НКВД (от 1943 г. – 4-то управление на НКГБ),
представлява резерват за некадърници. Както самият Судоплатов признава, „в
началото на войната изпитвахме остър недостиг на квалифициран персонал“.
Ето защо е необходимо да се прибегне до извънредни
мерки. По инициатива на Лаврентий Берия, неговият заместник, комисар от
държавна сигурност 3-ти ранг Василий Чернишев одобрява на 1 септември 1941 г.
„Инструкцията за процедурата за избор на бойци от трудовите лагери на НКВД, за прехвърляне
зад вражеските линии“. Според нея, предимство имат бивши служители на НКВД,
„проверени в лагерите по конкретни случаи“. В същото време Судоплатов, който
сам повдигна въпроса за наемането на персонал от чекистите, които са в ареста,
се оплаква от „цинизма на Берия“ и неговата „лекотата“, с която решава
човешките съдби:
„Берия изобщо не се интересуваше от виновността
или невинността на онези, които препоръчвахме за работа. Той задаваше
един-единствен въпрос:
-Сигурен ли сте, че имате нужда от тях?
-Абсолютно сигурен! - отговарях.
-Тогава се свържете с Кобулов, нека ги
освободи. И незабавно ги използвайте. Съдейки по това как самият Судоплатов е
използвал освободените тогава хора, става ясно, че и той не се е вълнувал много
от „хуманитарните въпроси“, а съвестта му се е събудила, по-скоро нейната
имитация половин век по-късно, когато е диктувал
мемоарите си.
.……..
Спестявам следващите редове, които съдържат
кратки професионални биографии на част от „легендарните“ военни разузнавачи и борци с
хитлеристите в тила на врага. Ще изредя само имената им, а за желаещите да
прочетат подробности съм дал линк под заглавието на публикацията:
1.Дмитрий Медведев
2.Александър Лукин
3.Владимир Фролов
4.Виктор Кочетков
5.Константин Пастаногов
6.Алексей Лунков
7.Станислав Ваупшасов
7.Иван Золотар
8.Лаврентий Якушев (Бабкин)
9.Иван Юркин
10.Пьотр Перминов
11.Леон Агабеков
…..
С други думи,
преобладаващата част от „амнистираните“ не са били кадрови разузнавачи, а
квалифицирани палачи, специалисти в организирането на политически разследвания
и масови репресии. Впрочем и основният състав на Специалната група на НКВД на
СССР също не е доминиран от професионални разузнавачи, а от служители на
контраразузнавателните, специалните, транспортните и секретните политическите
отдели. И това едва ли е случайно. Персонал с подобен профил, най-вероятно е избиран въз основа на задачите, които е трябвало да изпълнява. А задача номер
едно сред тях, както веднъж ми сподели Виктор Кочетков(повишен в звание полковник
от Държавната сигурност) е ТЕРОРА:
„Не правихме никакво
разузнаване. Задачата, която народният комисар ни постави беше само една – тероризиране
на командния състав на Вермахта, избиване на генералитета ... "
Предполагам, че моят
събеседник е изложил инструктажа на народния комисар в смекчена форма. Щабовете
на Вермахта по време на войната бяха напълно недостъпни за „народните отмъстители", така че вероятните
им мишени са били само служители на окупационната администрация и онези, които
са сътрудничили с окупаторите. Или поне са се смятали за сътрудници. Смисълът на
подобен терор е очевиден – вбиване на клин между германската администрация и
населението, провокиране на германците към мащабни наказателни акции и масови
репресии от типа, на тези, които са провеждани в СССР преди войната. Особено
желателно е било това на територията на западните региони на Украйна и Беларус, на които
по същество предстои ре-съветизация. Именно населението от тези райони е трябвало да бъде
отвратено толкова много от германските репресии, че да посрещне съветската армия като освободителка. Какво гласи Директивата на Народния комисариат за държавна сигурност на
СССР:
До началниците на оперативни групи, намиращи се
в тила на противника относно действията им в условията на успешно настъпление
на Червената армия
Директива на Народния комисариат за държавна сигурност на
СССР № 583 от 22 октомври 1943 г. [1]
Във връзка с успешното настъпление
на Червената армия [2] и оттеглянето на противника, нашите групи трябва да
използват създадената благоприятна обстановка за разширяване на работата по
привличане на агентура и използване на връзките на последната за по-активна и
ефективна работа за унищожаването и деморализирането на противника. Въз основа
на това ЗАПОВЯДВАМ:
1.В зависимост от
приближаването на фронта към базите на нашите групи, командирите на групи, без
да чакат специални заповеди или товари, да придвижат основната част на отрядите
си на Запад, премествайки базите си колкото е възможно по-дълбоко в тила.
2.Основната задача за
намирането на агентура да се съсредоточи в големите населени места и градовете,
окупирани от врага, агентурата да се използва активно за елиминиране на
най-видните представители на германската администрация (гебиткомисари,областни комисари, административна длъжност в Третия рай
– бел. Н.К.), крупни нацистки представители, представители на германската
армия и крупни служители на немската
полиция.
3.Да се пристъпи към
ликвидиране, както и доставяне в собствените бази за разпит, на най-изтъкнатите
представители на различни групи и партии от руска, украинска, белоруска и други
националности, свързани с германското командване, да се провежда активна работа
сред руската полиция и РOA (Руска
освободителна армия на генерал Власов – бел. Н.К.), използвайки техните
възможности в това отношение.
4.Да се идентифицират и
вземат предвид всички представители на антисъветските групировки, групировки,
които само привидно декларират борбата с германците, като например всички
видове украински и полски военни части.
5.Засилване на
диверсионната работа срещу вражеските комуникации, попадащи в зоната на действие на
всяка група, минирана на ж.п. линии и шосета.
6.Засилване на
разузнавателната работа за идентифициране на германски агенти, изпратени в
изоставени от германците райони и градове, всевъзможни немски бандитски части,
както и за минирани от немците по време на отстъплението сгради и пътища.
7.За предприетите
дейности в изпълнение на настоящата
директива да се докладва на всеки 10 дни.
Народен комисар на
Държавна сигурност на СССР
Комисар от държавна
сигурност 1-ви ранг (п) Меркулов.
Бележки:
[1]-Цитира
се по „Органы государственной безопасности СССР в годы Великой Отечественной
войны том 4, книга вторая (01.07.1943 г.-31.12.1943 г.). Директивата е изпратена до началниците на 28-те
оперативни групи, действащи зад вражеските линии.
[2]-Става дума за
Брянската, Новоросийско-Таманската, Духовщино-Демидовската, Смоленската,
Смоленско-Рославлската, Невелската, Запорожската и др. настъпателните операции
на Червената армия, проведени през септември-октомври 1943 г., при които
войските на Червената армия напредват на запад с 200-250 км в полоса с ширина до
400 км, и прочистват от немците част от Калининската и Смоленската области.
На останалата част от временно окупираната
територия също предстои сериозна работа. Населението се е „отпуснало“ твърде
много. Напълно е забравило за колхозите, за централизираното изземване на
хлебното зърно, за плановете за дърводобив, за стахановския труд, за ръководната
роля на ВКП (б) и лично на другаря Сталин. Затова е необходимо, без да се губи
време, да се разгърнат зад фронтовата линия същите чекистки дейности, както на
собствената територия – издирване на „врагове на народа“ с последващи репресии,
макар и, разбира се, в по-малки мащаби. Втората задача е контролът – да се наблюдава,
своевременно да се идентифицира и регистрира всичко, което подлежи на ликвидиране,
когато му дойде времето. Всъщност третата задача е елиминиране на немците и на „нашите
врагове“ – особено на най-видните
представители на нароилите се по време на немската окупация групи и партии –
руски, украински, беларуски, полски и от други националности“. Разбира се, че е
необходимо да се „идентифицират и вземат предвид“ представителите на
несъветските въоръжени групировки. И там командването да проведе мащабна чекистка
операция, за да се обезглавят в дълбокия
немски тил всички онези, които Лубянка не е успяла да постави под свой контрол.
Ако е възможно, би било желателно тази мръсна работа да се извърши с чужди ръце,
като се настроят немски наказателни отряди срещу украинските и беларуските въоръжени
формирования, а украинците и беларусите – срещу поляците. Основната задача е да
се премахне местният национален елит, който в бъдеще би могъл да представлява
пречка и дори опасност за ре-съветизацията на териториите. Всъщност това е
пренасяне на Големия терор отвъд фронтовата линия. Точно за изпълнението на
тази сталинска задача са подходящи „квалифицираните специалисти“, подбирани измежду съдените
и осъдени преди войната чекисти. Пък и за съдбата им не е нужно да се жали – те са просто
„отпадъчен“ материал. Както се случва и с
оцелелите след войната – до един са изхвърлени от органите ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар