събота, 14 декември 2019 г.

ДАЙТЕ СПОКОЙНО ДА СЕ РАЗБЕРЕМ, ИЛИ „ДЕСНИЧАРСТВОТО“ – ДЕТСКАТА БОЛЕСТ НА ЛИБЕРАЛИЗМА.

Евгений Ихлов, 5.10.2016, Livejournal
Вместо послепис:
Надявам се, че запознаването с публикацията на покойния Евгений Ихлов ще позволи по-добре да бъде разбрана критиката на Скобов. И едновременно с това се чудя, защо ли се занимавам с преводи на сериозни теми? Посещенията в блога ми (вкл. споделени във Facebook) на публикациите по темата за лявото и дясното и тяхната еволюция в годините са незначителен брой. Вероятно всичко е известно или пък четенето „предизвиква“ главоболие. Знам ли?
Бремето на белия човек, 1899 г., Ню Йорк, САЩ (на малката снимка Евгений Ихлов)
 Периодично избухващите разгорещени дискусии за демофобията и фашизма на „новите либерали“, за принципите на социалната солидарност и заплахите за демокрацията отново ме карат да пробягам по върховете на тези въпроси, повтаряйки неизбежно собствените си аргументи преди почти осем години.

1. Проклинайки противниците си, наричайки ги „либерал-фашисти“, е важно да не се бърка оксиморонът „фашистки либерализъм“, обозначен с тази дума, с „либерален фашизъм“, например, с късния франкизъм или ранен мусолинизъм.
Тук е важно да припомним, че онези възгледи, които днес се свързват с „либералния фашизъм“ до първата трета на миналия век, се смятаха за класически либерализъм.
Или, ако желаете, това може да се нарече либерализма от „епохата на монополистичния капитализъм и империализъм", въпреки че той се е формирал около 70-те години на по-миналия век преди, а преди 117 години британците се радвали толкова шумно и неприлично на превземането на Трансваал (буквално „отвъд река Ваал“, територия в североизточната част на ЮАР между реките Ваал и Лимпопо, богата на златни залежи, първоначално е част от бурската Южноафриканска република, а след Втората англо-бурска война от 1899- 1902 година се превръща в Колония Трансваал – бел. моя) и, колкото руснаците –  на Крим. Само че на Островите, вместо „колорадо“ казваха „джингоисти“ (от джингоизъм –  jingo, евфемизъм за Исус Христос, националистически възглед, използващ заплаха със сила  или прилагане на сила за защита на националните интереси в чужбина, започва да се използва във Великобритания във връзка с антируските настроения по време на Руско-турската война от 1877-1878 година – бел.моя) …..
Но след това в съзнанието на хората се случи „революцията за правата на човека“ и светогледът, напълно естествен за джентълмен през 10-20-те години, започна да изглежда чудовищен през 60-70-те.
2. Говорейки за фашизма като светоглед, човек трябва да разбере, че той трябва да бъде всеобхватен. Така наред с отношението към расизма (така ще наречем всяка дискриминация въз основа на неперсонални критерии), трябва да има и отказ от парламентаризма и многопартийната система като основи на политическия живот.
Никой, който признава честната и свободна конкуренция на политически и идеологически проекти като основен метод за формиране на институции на властта и гражданското общество, не може да бъде характеризиран като фашист (или тоталитарен комунист).
Но дори склонността към расизъм, вкл. социален (ограничаване на политическите права на бедните) и авторитаризъм, както и възхваляването на използването на насилствено, нелегитимно насилие от държавата и гражданското общество не е фашизъм. Необходимо е да бъдеш привърженик на криминализирането на критиката на задължителната държавна идеология и естетика.
3. Изследвайки причините за социалния расизъм, е важно да разберем кой социален слой (клъстер) е неговият носител. На първо място това е „новата средна класа“, или изразявайки се в стил Достоевски - „руските европейци“. На първо място, те „се самонаправиха“ (реализираха се сами – бел.моя)  и съществуват като самонаети лица или като експерти и квалифициран среден персонал от малкия бизнес ... Те не харесват държавата, възприемайки я като паразит, харчещ пари за бюрократични кражби и всякакви мегаломански проекти.
Те не възприемат бюджетните служители и строителните и индустриалните работници като клиенти, не виждат ползите от тяхното съществуване.
Произхождащи от проспериращи семейства, те не разбират разпространението на феномена на самотната женска старост (за тях да са живи двамата ти родителите е норма, а не късмет, а 70-годишната възраст не е период на бедност и отхвърленост, а по-скоро „сигурно убежище“, т.е. гарантирано от присъствието на 45-годишни им деца, в пика на кариерата си, деца, които са в състояние да издържат възрастните хора, а също така – здравите 20-годишни внуци).
Към това трябва да добавим и липсата на национално чувство, което обикновено насърчава социалната солидарност (периодично пиша, че не обичам патриотизма поради биологизирането на гражданските добродетели от него). То е заместено от съсловно-имперски навици. Но в същото време силно усещане за социалното превъзходство на „европееца“ над „туземците“.
И това не е само цивилизационен аспект, а е разделение хората по стадии – едните се намират на етапа на модерното, а другите – в средновековието, и тяхното митологично съзнание се възприема от позицията на рационалистите като шизофренично.
В резултат на това, целият този набор от преживявания създава „социално-расистка менталност“. Друго нещо е, че в западните общества социо-културната дистанция между елитите и традиционните маси се преодолява чрез възприемането на обикновените хора като „вечни“ деца, нуждаещи се от защита и образование.
4. Но всичко описано по-горе се изостри от руския джингоизъм - „кримнашизъм“ (от лозунга „Крим наш“ – бел. моя). Две години преди него стотици демократични активисти напуснаха столицата, за да се втурнат да помагат в местата на наводнения и пожари в отдалечената провинция. След това Путин сблъска новата средна класа с мобилизираните за имперско отмъщение маси.
Трябва обаче да обърнем внимание на факта, че подобни конфронтационни периоди свършват бързо. Преди 28 години публицистите от перестройката се надяваха само на защитата на Горбачов от „народния сталинизъм“, а съобщението, че след година или две ще се проведат 300 000 митинга в подкрепа на Сахаров, Попов и Афанасиев, би било познавателен шок за тях.
Това означава, че детската болест на десницата сред либералите ще бъде незабавно излекувана в бурната атмосфера на народните демократични протести.
И не говоря глупости, защото свързвам моментът на сбъдването на младежките ми политически мечти с гледката на делегацията на кемеровските миньори, аплодиращи в Лужники (стадион в Москва, най-големия в Русия представляващ централната част от Олимпийския комплекс „Лужники“ – бел. моя) академик Сахаров (Андрей Дмитриевич 1921-1989, съветски ядрен физик, дисидент и общественик, един от създателите на водородната бомба, става известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз – бел. моя)..
Затова никога не казвайте никога.


Няма коментари:

Публикуване на коментар