Беседа на Наталия Гранина (LƐNTA.RU) с Валерий Новоселов – главен лекар на
Научно-медицински геронтологичен център, специалист по неврология и гериатрия (въпросите
на Гранина са пропуснати).
……
През 1989 г. постъпих като аспирант
(докторант по националното законодателство – бел.моя) в Института за изследване
на мозъка към АМСС. Темата на моята дисертация беше „Неврофизиологичен анализ
на мозъчната активност при нормално стареене и съдова деменция”. Ето защо се
заинтересувах от клиничната картина на болестта на Ленин, за която се смята, че
има мултиинфарктно увреждане на мозъка. Има много публикации за неговото
здравословно състояние, но основно това са аргументите на историци, разбира се,
без медицинско познание, които не са подкрепени от никакви документи.
……
През целия период са публикувани само две
книги през 1997 и 2011 г. от академик Юрий Михайлович Лопухин (директор на
Института по физикохимична медицина на Руската
академия на медицинските науки, от 1951 г. работи в лабораторията в мавзолея.)
– „Болестта, смъртта и балсамирането на В.И. Ленин". Всъщност в тях, има
малко за болестта на лидера. Те са посветени основно на историята на
балсамирането. Юрий Михайлович пише, че относно самата болест той има повече
въпроси, отколкото отговори. Документалната част от книгата му липсва.
……
Когато започнах да пиша книгата си, Лопухин
вече не беше между живите. Той почина през октомври 2016 г. През януари 2017 г.
поисках достъп до документите на пациента, които се намират в архивите на ЦК на
КПСС, които сега се наричат Руски
държавен архив за социално-политическа история (РГAСПИ) и бях допуснат, което е
необичайно. От януари до април 2017 година прекарвах цялото си свободно време в
архива. И на един етап трябваше да направя доклад пред московската научна
общност на общопрактикуващите лекари. Те ме подканяха да побързам. Изпратих
искане до РГAСПИ да направя копия от документите.
….
Не можех да ги фотографирам. Това е
забранено, а аз съм човек, спазващ закона. Затова работех с компютър в рамките
на режима, определен от персоналът на архива. От архивът отговориха: „Не можем
да ви предоставим фотокопия на документи, тъй като достъпът до тях е ограничен в
следващите 25 години." Питам, как така? В съответствие с федералния закон
за секретните документи в архивите на Централния комитет на КПСС, свързани с
болестта на Ленин, достъпът е забранен в продължение на 75 години след смъртта
му. През 1999 г. всички ограничения трябваше да отпаднат. Оказа се, че
ръководството на архива е удължило периода по молба на лениновата племенница
Олга Дмитриевна Улянова. Това означаваше, че ми беше позволено да работя с
документи със статут на ограничен достъп, но отговорните лица не ме бяха уведомили
за това.
….
През 2024 година изтича новият срок за
ограничен достъп. Но работата не е в ограничения достъп, което на обикновен
руски означава „няма достъп”.. В действителност, през 1999 г., РГAСПИ не е имал
правомощия да разширява ограничението. Те са знаели, че нарушават закона. Но,
както ми бе обяснено, „трябваше да удолетворим (...) племенницата на В.И. Ленин".
В своя отговор те ми казаха, че РГAСПИ не възразява, ако получената в архива
информация бъде използвана за научни цели. Аз вече съм завършил документалната
книга за лекарите и техния пациент Ленин. За мен тази книга е особена точка в
историята на медицината от съветския период. В близко бъдеще пред научната
общност на медицинските историци ще бъде изнесе доклад или поредица от доклади.
….
Има много истории за това как хората са
получавали информация от научни списания, от пресата, а след това държавата
наистина ги е обвинявала в предателство. Аз не желая да бъдат подлаган на ограничения,
например, да ми забранят да пътувам извън Русия, затова изпратих искане до ФСС
(Федерална служба за сигурност – бел.моя)
за правата, които имам при работа с архивни документи с ограничен достъп. Попитах
дали служителите на РГAСПИ не са нарушили руското законодателство, като са ми
позволили да работя в архива. В очакване съм на официалния отговор.
…..
Имайки предвид ситуацията с държавната тайна,
днес мога да разчитам единствено на документи, които са публично достъпни. Това
са монографии на основателите на националната неврология и от лекарите на нашия
пациент. Има и дневник „с ограничен достъп" (записи на лекуващите лекари
на Улянов), до който бях допуснат. Това е дебела кафява папка, съдържаща 410
страници, формат A4. Формално, това не е медицинска документация, тъй като в
нея думата „диагноза" липсва. Тя съдържа много информация: какво е ял
пациентът, с когото се е срещал. Записите започват от края на май 1922 г.,
когато се смята, че Ленин се разболял. И завършва през 1924 г. - със смъртта
му. Трима лекари са водили дневника: Василий Василиевич Крамер, който е събрал анамнезите
на пациента; Алексей Михайлович Кожевников, който започва да го лекува; и
Виктор Петрович Осипов, който завършва лечението. Никой в Русия и света,
освен мен, не е виждал дневника. Ето ви един невероятен факт. Но този документ съдържа
пряка реч на лекарите на пациента Ленин, които са били в трудна историческа
ситуация.
…..
Всички лекари са били невролози. Според
официалната версия, Ленин е имал поредица от мозъчни инсулти, с които те са се
занимавали. Между другото, от самото начало на болестта на Ленин може да се
забележи интрига. В Русия през 1922 г. има трима водещи невролози от световна величина:
Лазар Соломонович Минор, Ливерий Осипович Даркшевич и Григорий Росолимо. Когато,
по искане на съветските лидери, чуждестранни лекари пристигнали в Москва, за да
прегледат Ленин, те били учудени, че никой от тези знаменитости не е бил
привлечен за лечение на лидера. Вижте, Ленин обърна историята на целия свят, с
какъв знак, плюс или минус, е друг въпрос. Но личният му лекар Кожевников днес е
неизвестен, забравен. Останал е само надписът на надгробната му плоча.
Четох мемоарите на академик Алексей Иванович
Абрикосов, основател на съветската школа по патологична анатомия. Той споменава
Кожевников няколко пъти, поставя го в списъка на изключителните лекари. Освен
него, от водещите невролози на РСФСР (СССР все още не съществува) Ленин е
наблюдаван само от Владимир Михайлович Бехтерев, който е бил отровен през 1927
година.
Сред хората битува версията, че Бехтерев е
бил отровен заради диагнозата, която е поставил на Сталин – параноя. Но аз се срещнах с правнука на
Бехтерев Святослав Медведев – директор на Научно-изследователския институт за
човешкия мозък при Руската академия на науките, и, разбира се, попитах и за
това. Роднината е сигурен, че причината е в Ленин. В Петроград, по това време под
ръководството на Бехтерев, работи Институт за мозъка, и ученият с основание е смятал,
че мозъкът на Ленин трябва да бъде запазен при тях. Сталин обаче е бил против.
Страхувал се е, че мозъкът може да носи информация, която може да се използва.
….
На Бехтерев не могли да заповядат да се
оттегли. Той е бил световно известен учен, светило в науката. На негово име в
медицината са наречени 47 симптома, синдрома и заболявания. Досега нито учен в
света не е успял надмине този рекорд. Това означава, че за лидерите на
съветската държава Бехтерев е недостижима величина. На всичко отгоре той е
много упорит. В навечерието на смъртта му, трябва да отиде на голяма
неврологична конференция в чужбина. Вероятно са се страхували да не разкаже
тайните за болестта и смъртта на Ленин. Тъй като не са могли да влияят на
академика, те решават да действат по изпитан метод – да го отровят. Разболява се
вечерта и умира сутринта. Клиничната картина е характерна за отравяне с арсен.
Всички последващи събития – аутопсия в дома му, или по-скоро изваждане и
вземане на мозъка и моменталната кремация, само потвърждават съмненията за политическо
убийство. Както и липсата на съдебно медицинска експертиза, която е била
задължителна в този случай.
…..
Невъзможно е да се изследва болестта на Ленин
от гледна точка на съвременната медицина и по тази причина аз се опитвам да я погледна
от равнището на развитие на медицинската наука от онова време, като внимателно
проучвам медицинския дневник и протокола за аутопсията на тялото на Ленин. Протоколът
е написан в деня след смъртта му на 22 януари 1924 г. в имението в Горки край
Москва. В тази ситуация всичко е странно. Пациентът е аутопсиран на 22 януари,
а на следващия ден – 23 януари, тялото е доставено в Москва. Възникват въпроси?
Защо тялото не е незабавно отнесете в специализирана институция, където има
патолози, секционни таблици, инструменти, протектори? А аутопсията е направена
в Горки, където тези неща липсват. Има и медицинска консултация – 11 души. От
тях само трима лекари са били в имението в момента на смъртта, останалите са
били доставени от Москва, която по това време свършва близо до Саратовската (днес
Павелецката) гара. Имението Горки е далеч. То е заобиколено от голяма
гора. Има охрана от 30 охрана от латишки стрелци.
……
Не зная дали лекарите са писали заключението
си под дулата на пушките, но най-малкото атмосферата е била подходяща. Очевидно
е, че в Москва би било трудно да се осигури необходимото ниво на секретност,
затова е избрано имението в гората. Но даже в отдалечения Горки се случва
инцидент. В медицинската комисия, която присъства на аутопсията, е Фьодор
Александрович Гете, личен лекар на семейство Улянови. Той е руснак с френски
корени. От всички присъстващи е единственият, който не е подписал
патоанатомичния акт за изследване на тялото на Ленин. Има обаче и втори
документ, също с дата 22 януари 1924 г., който е подписан от Гете.
В документът, подписан от Гете, се казва:
„Бяха намерени промени в кръвоносните съдове на мозъка, и свежи кръвоизливи,
които са причинили смъртта" Доктор Гете се е съгласил с това. Но подписът
му липсва в заключението, че „причината за болестта на починалия е
атеросклероза на съдовете на базата на преждевременното им износване ..."
Диагнозата Abnutzungsclerose не е съществувала тогава, не съществува и сега. В
началото на миналия век теорията за съдовото износване е призната за
несъстоятелна от всички експерти в света. И патолог номер едно в страната и по
света Алексей Абрикосов, който отваря тялото, не е могъл да не знае за това.
Както не са могли да не го знаят и колегите му, поканени в Горки. Аутопсията е
продължила 3 часа и 10 минути, както е посочено в протокола. В мемоарите си
Абрикосов съобщава за 3 часа и 50 минути.
……
Такава аутопсия трябва да отнеме не повече от
два часа. Какво са правили останалите почти два часа? В Горки е имало телефон,
и най-вероятно допълнителното време е изразходвано за съгласуване на диагнозата
с Политбюро. Това означава, че двете страници от аутопсионния протокол са
написани от лекарите, а последният параграф – за необичайната атеросклероза е „спуснат
отгоре”. И ако внимателно прочетете патоанатомичния протокол, и ако имате
медицинско образование ще ви стане ясно, че Ленин не е имал атеросклероза.
…..
Какво е атеросклерозата? Характеризира се с
определени морфологични промени. Първата е задължително наличие липидни
(мастни) петна по стените на кръвоносните съдове, а втората са атеросклеротични
плаки. Плаката е структурна морфологична формация, която има ръбове. С бързото
развитие на атеросклерозата броят на плаките става много голям, те частично се
сливат помежду си и придават на вътрешната повърхност на засегнатите артерии
груб, хълмист вид.
……
В протокола за
аутопсия на Ленин е записано: „съдовете са като въжета”. И други подробности.
Всичко това говори за друго заболяване: менинговаскуларен сифилис на мозъка.
Главният патолог на Москва по това време, Иполит Давидовски, подробно е описал
характерните черти на тази патология. Ако те се сравнят с протокола за аутопсия
на Ленин – всички съмнения ще изчезнат.
В откритите документи
лекарите Ленин ясно пишат, че приживе пациентът е получавал подходящо лечение
за диагнозата. Ленин се е лекувал само с антисифилитични препарати. Това са
тежки метали: живак, бисмут, арсен, големи дози йод ежедневно. Всичко това е
описано от академик Лопухин. По това време в целия свят това е единственият
начин за борба със сифилиса.
……….
Екипът от лекари,
лекували Ленин, също може да разкаже много. Например, неговият главен лекуващ
лекар Кожевников, който в онези години се счита за водещ специалист в Русия по
невросифилис. Също така, Макс Ноне, главният специалист в Европа за лечение на
невросифилис, който е извикан специално от Германия, за да консултира Ленин.
…….
Ленин по това време е
имал стандартна клинична картина. В психиатричните отделения на руските болници
пациентите със същите симптоми варират от 10 до 40 процента. Затова всички
разбират за какво става дума. Включително пациентът, защото не е случайно това,
че той е поискал отрова. Той е виждал как обикновено завършва това заболяване:
прогресивна парализа, деменция. Главният патолог на Москва, Иполит Давидовски,
пише: „по данни на аутопсиите броят на пациентите със сифилис в годините
1924-1925 е бил 5,5% от населението“, което означава, че от сто московчани
най-малко пет са болни. И тази статистика е непълна. Регионите се различаваха
един от друг. В Калмикия, например, пациентите представляват до 43% от списъчния
състав на населението. Общото проучване през 20-те години показва, че в някои
села в Централна Русия от сифилис е боледувало 16% от населението.?
……
Сифилисът е колосален
проблем не само за Русия, но и за Европа. Когато антибиотиците са открити през
1940 г., болестта става лесна за лечение и преди това представлява заплаха за сигурността
на държавата. Ние не знаем как точно се е заразил Ленин – анамнезата е непълна.
Но искам да подчертая, че по това време битовият сифилис е бил широко
разпространен. Пък и начинът на заразяване не е интересен за мен, за мен това е
често срещано заболяване, което се превърна в най-объркващото събитие в
историята не само на нашата медицина, но и на медицината на целия свят.
…….
Сифилисът, независимо
от начина на заразяване, винаги е бил смятан за „недостойно“ заболяване. Той
има много имена: френска, полска, гнила болест, френска Венера. За лекарите е
все едно кой и от какво ще се лекува: дали бели, дали червени. Има деонтология.
Човекът избрал лекарската професия, следва пътя на дълга към пациента. Но
политиката тогава се намесваше в медицината. Какво строяха революционерите?
Човек от нов образец. Сифилисът не се вписваше в този "червен
проект".
…..
Никой не е вредил на пациента.
Сделката с властите е била, че лекарите мълчейки, ще участват в политическата
игра с отпечатването на фалшиви бюлетини с информация за здравето на държавния
глава. По време на болестта са издадени общо 35 бюлетина. Дори Ленин се засмял,
когато прочел тези медицински доклади. Това е запазено в дневника. „Мислех, че
най-добрите дипломати са в Хага, но се оказва, че всъщност това са моите
лекари", – казвал той. Но в края на краищата не лекарите са писали
бюлетини, в които се съобщава, че Ленин
имал гастроентерит.
……
По това време много руски лекари, които са приели
революция и са служили на съветското правителство, са деморализирани. В
архивите намерих писмо от организатора на съветската медицина Николай Семашко,
адресирано лично до Владимир Ленин и членове на политбюро. Там той казва, че на
Всеруския конгрес на лекарите мнозина се противопоставят на „съветската
медицина“ и хвалят „застраховането“ и „земството“. А на 22 май 1922 г. Ленин
инструктира Дзержински да се разбере с
лекари. Как са се разбирали по това време – всеки знае.
…..
Да говорят за болестта на Ленин са се страхували не
само руските лекари, но и чужденците. По това време ГПУ (Главно политическо управление на НКВД, наследник на ВЧК – бел.моя) се
разхождаше из Европа като у дома си. В допълнение, мълчанието на чужденците е
купено и с много пари. На някой - 50
000, на друг – 25 хиляди златни рубли.
Днес тази сума е равна на милиони долари.
…….
Мисля, че е имало негласно съгласие: докато лекарите
мълчат, властите да не ги закачат. Николай Семашко е осигурявал изпълнението му.
Той е служил като буфер между лекарите и Сталин. Само с Фьодор Гете, който
отказва да подпише акта за аутопсията на Ленин, не е успял. С него постъпват по
друг начин. Старият Гете имал единствен син Александър Фьодорович, по онова
време известен треньор по бокс. Той е застрелян през 1938 година. Бащата не
издържал и два месеца по-късно умира. Николай Попов също е застрелян - той е
най-младият лекар в ленинската бригада, а при известния пациент е изпълнявал
ролята на медицинска сестра. През 1935 г. се опитва да анкетира Надежда Крупская
за живота и болестта на Ленин.
….
Според моите
изчисления чуждестранните лекари, които лекуват Ленин, са живели средно 12 години по-дълго от
руснаците. За тях средната продължителност на живота е 80 години, а за нашите -
68,5 години. Това е голяма разлика. Свързвам това с изключителния стрес, на
който са били подложени руските лекари. Срещнах се с внучката на академик
Абрикосов, който е аутопсирал Ленин Наталия Юриевна. Когато починал дядо й, тя е
била на шест години. Не си спомня много. Но тя ясно казва: „в семейството ни всички
са разбирали, че Абрикосов преди аутопсията на Ленин и Абрикосов след това са били
двама различни човека…”
……
През 1949 г. Николай
Семашко, гарант на тайния договор между Сталин и лекарите, умира. От
собствената си смърт. И тук могат да се развият много хипотези. Може би Сталин
си е спомнил как се „съгласявали” лекарите. И си е представил какво може да му
се случи. И ето че се ражда делото на лекарите. През 1953 г. около 30 водещи
професори по медицина са арестувани в Москва и Ленинград. А колко са
арестуваните обикновени лекари - никой не е броил. В края на март 1953 г. те
трябвало да бъдат екзекутирани публично на площадите на двете столици. Но за късмет,
Сталин умира. Последствията от всички тези случаи обаче все още се усещат.
……
Смятам, че днешното
отношение на руснаците към лекарите е заслуга, включително и на случая с Ленин.
Говорих с много хора, видни историци от страната и света, известни лекари, учени
и обикновени граждани. Повечето от тях смятат, че Владимир Илич е бил лекуван
„не както трябва”. В резултат на това много хора имат недоверие към лекарите.
Затова трябва да покажем, че ръцете ни са чисти, че Ленин е бил лекуван по най-добрите
стандарти за онова време, че лекарите са направили всичко възможно. Може би
тогава поне малък процент от руснаците ще разберат, че лекарите не трябва да
бъдат третирани като вредители. Нашите колеги, имат правото да знаят истината за
лекари от тази история.
….
За разкриване на
истинската причина за болестта на Ленин е необходима политическа воля. От
разпадането на СССР в Русия са родени 38,5 милиона души, а 52 милиона са починали.
Населението днес е съвсем различно от това по времето на Ленин. Когато тези,
които са изучавали научен комунизъм във висшите учебни заведения и бившите
октябърчета (аналогични на нашите
септемврийчета – бел. моя), окончателно
отидат в миналото, тогава вероятно промените ще станат възможни. Историята трябва
да се изучава и да се познава, за да не се повтори отново. Когато днес наблюдавам скоростта с която се
извършва наказателното преследване срещу лекари, ми се струва, че властите
отново са започнали да си играят с тях. Може би не е имало пряка команда за съдебна
разправа с лекари. Но да не забравяме, че има и невербални сигнали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар