Трябва да разберем МОДЕРНИЗМА, за да не загубим мрежовата война

Автор: Валерий Коровин [1] , 01.07.2019 г. по http://zavtra.ru

Вместо послеслов

Публикувам материала на Коровин като пример за преднамерено информационно заблуждение за вътрешна употреба и частично за онази задгранична аудитория, която безкритично приема всяка дума, идваща от Кремъл.

Мнението ми по теоретичните аспекти на войната е известно доста отдавна. Можете да го откриете във „Военна мисъл”, кн.4, 2014 г. или в блога ми, като изпишете в Google „Размисли върху войната – между Клаузевиц и съвременните теории”. Казано с няколко думи – не мога да приема без резерви военни възгледи, които отнасям към военно-теоретичната теология и схоластика. Към тях отнасям и брътвежите на Шойгу и Коровин за асиметричните способи за водене на въоръжената борба. Апропо, те имат доста поклонници и в България. Съветвам ви да прочетете и статията на Роза Брукс „Почему палки и камни опасны для современных технологий” от 2013 г.(http://topwar.ru).

Не приемам тезите на Коровин и Дугин по отношение информационната агресия на Запада срещу Русия. Твърде много ми напомнят на поговорката: „Крадецът вика дръжте крадеца”. Пък и нашенската действителност изобилства с аргументи в моя подкрепа.

Не е верен и анализът за причините за разпада на СССР и за загубата на международен авторитет от страна на Русия, даже и в т.нар. „близка чужбина”.  

Отношението ми към статията е частично отразено и в бележките към нея.

Накрая си позволявам да поднеса своите публични извинения на г-н Рачев – бивш главен редактор на военното списание. Години наред си мислех, че статията ми, за която стана дума по-горе, не е публикувана. Днес съвсем случайно открих, че не съм бил прав.

София 02.07.2018 г.       о.з. полковник Николай Колев

 „Конфликтите от ново поколение представляват съвкупност от класически и асиметрични способи за водене на въоръжената борба…. Основната цел на тази война е стремежът да бъде управлявана Русия и в крайна сметка света…. Западът провежда масивно информационно въздействие върху  Русия…”

Из брътвежите на Сергей Шойгу [2]

С назначаването на Сергей Шойгу на поста министър на отбраната, руската армия се обновява не само в областта на конвенционалните оръжия, но и променя парадигмата си, като променя подходите за водене на войната. На първо място, разработвайки на така наречената стратегия за непреки действия, информационната война е само най-видимата част от тази стратегия, която предполага постигането на военен резултат без пряка военна инвазия.

Сред подходите, които са включени в стратегията за непряко въздействие върху врага, в ерата на мрежите трябва да се отбележи технологията за водене на мрежови войни (Netwar). Конкретен случай на проявление на мрежовите войни са т.нар. цветни революции [3].   за дълго време. В областта на преките бойни действия мрежовите технологии намират израз в мрежово-центричните войни (Netcentric warfare).

Става дума за мрежовите войни и мрежовите технологии като цяло, от които, макар и със закъснение спрямо американците, се заинтересува и руското министерство на отбраната си заслужава да си поговори днес. Дошло е време да опишем и развием техните индивидуални аспекти, и да започнем практическото им приложение, защото в мрежовите подходи за военни действия, чиято ефективност в практика е очевидна, е бъдещето на въоръжените сили.

Но когато говорим за мрежите, които стоят в основата на новите войни, трябва да започнем, разбира се, с осмислянето на феномена, довел до мрежови подходи наричан ПОСТМОДЕРНИЗЪМ. Той промени същността на войната, създавайки мрежово пространство, мрежовото общество, мрежовите модели на социалните отношения. Преди него беше МОДЕРНИЗМЪТ, с индустриалните си подходи, и ПРЕДМОДЕРНИЗМЪТ на традиционното общество с прединдустриалните методи за водене на война.

Три парадигми и мрежата

Александър Дугин [4], разглеждайки историческия процес, го разделя на три парадигми (три цикъла, три основни периода), на развитие на човешката цивилизация: ПРЕДМОДЕРНИЗЪМ, МОДЕРНИЗЪМ и ПОСТМОДЕРНИЗЪМ. По време на ПРЕДМОДЕРНИЗМА доминират Традицията, Духът и Божественото, а резултатът от войните се определят от количествените и качествени показатели на човешкия фактор. Колкото е по-голяма и по-подготвена армията, толкова повече нарастват шансове за успех.

МОДЕРНИЗМЪТ е изграден върху отрицанието на Традицията, преразглеждане на всичките й основни понятия в материалистичен, прогресивен и позитивистки начин. МОДЕРНИЗМЪТ извади Бога зад скоби и постави в центъра човешкия разум и парната машина, безкрайно модернизирайки я. Човекът в МОДЕРНИЗМА е обявен за висша ценност, а всичко, което идва от ума му, става определяща категория за съществуването на всяко човешко общество. В ерата на МОДЕРНИЗМА изходът на войната зависеше от технологиите, от нивото на индустриализация на една или друга държава, а победата се определя не толкова от числеността на армиите, колкото от качеството на оръжията, от развитието на технологиите.

Сегашният период, в който навлизаме, е период на ПОСТМОДЕРНИЗЪМ, когато техниката и нейното качество, и особено числеността на армиите, отиват на втори или трети план, а ВИРТУАЛНОСТТА става основното пространство за водене на войната. Основният инструмент за водене на военни действия в постмодерната ера са мрежите. Конвенционалните оръжия и класическите армии, дори в техните прединдустриални версии, все още имат място, но отдавна не са определящ фактор.

Военните победи в ерата на ПОСТМОДЕРНИЗМА все по-често се печелят, без изобщо да се използват конвенционални оръжия. Цели държави се завладяват с помощта на мрежите. Народите се оказват в цивилизационно подчинение на Запада, в културната окупация, техните ценности се заменят, а съзнанието им се подчинява на новия “господар на света” без нито един изстрел.

Русия в контекста на ПОСТМОДЕРНИЗМА

Съзнанието на сегашните руски елити е все още съзнанието, в голяма степен на съветските хора, които изповядват позитивистки и модернистичните принципи за развитието на обществото, в които реалността е тяхна основна концепция, която много трудно се съчетава с концепцията за виртуалността. Значителна част от нашето общество, и преди всичко елитът, все още не може да повярва, че виртуалната реалност вече не е елемент от фантазиите на философите, постмодерните учени или писатели на научна фантастика, и отдавна се е превърнал в среда, в която реално се води война. Включително и срещу Русия.

Виртуалното пространство днес е същата даденост каквато е реалността през МОДЕРНИЗМА. Етимологията на думата реалност произтича от латинското „res” (буквално „нещо”, съставна част на редица изрази,  напр. Res gestae – Нещата са направени, бел.моя). В този смисъл реалността означава не само предмет, но и действие, акт, работа или дори състояние на нещата, тоест някаква интерпретация за тях. И това е чисто субективно явление, в зависимост от това как и какво си представя човек.

Ако създадете конвенционален образ на реалността и го наложите на всички – тогава той ще се превърне в даденост, т.е. в реална действителност. А ако размием единните критерии, както прави ПОСТМОДЕРНИЗА? Тогава границите на реалността започват да се променят, някои продължават да го представят в категориите на МОДЕРНОСТТА, а други творчески го преосмислят. Това е начинът, по който реалността се превръща във виртуалност, а интерпретациите започват да придобиват много по-голямо значение от обективните определения, които отиват в миналото.

Колкото по-фрагментирано е едно общество, а неговата фрагментация е, както се изразява МОДЕРНИЗМАЪТ, обективен процес, толкова по-малко то е органично свързано, толкова повече то е разединено, и по тази причина е по-лесно да се компонира в изкуствени, моментни общности, виртуални общности, т.нар. мрежа. Мрежите съществуват както в реалността - офлайн мрежи, така и (все по-често) във виртуалността - онлайн мрежи. Влиянието на първите намалява, а на последните се разширява. Този, който се е научил да работи с тези мрежи, да действа в средата им, притежава умението да създава контексти, чрез формирането на общественото мнение, налагане на неговите интерпретации на мнозинството, чрез мрежови инструменти и създаване на виртуални образи.

Струва ви се трудно? Защото е необичайно. Придържаме се към старите, познати ни модели по инерция. Отхвърляме виртуалността, примитивизираме идеята за мрежите, умишлено опростяваме тяхното влияние, подценяваме тяхното значение. В края на краищата ние отказваме да приемем като реалност ПОСТМОДЕРНИЗМА. Емоционално, това може да бъде разбрано, постмодерното е лошо, това е сатанизъм, неприятно е, но това е даденост. А какво да кажем за МОДЕРНИЗМА с неговото отхвърляне на Бога, това не е ли сатанизъм? Просто сме свикнали с него. Тъкмо сме усвоили методологията му, тъкмо сме започнали да вярваме, че това е даденост, че това е реалност, и ето ви сега – нова напаст.

Ядреният паритет не е панацея срещу загуба

Като саботираме ПОСТМОДЕРНИЗМА и мрежите, ние отричаме мрежовите войни. И поради тази причина, в много от тези войни, ние вече понасяме сериозни поражения, предавайки (реални) позиции на нашите цивилизационни опоненти в лицето на глобалния Запад или концентрирани под формата на американската мрежова „Империя", която превзема пространства едно след друго, без да използва конвенционални оръжия и заобикаляйки такъв елемент от глобалната сигурност на МОДЕРНИЗМА като ядрен паритет, т.е. игнорирайки фактора на ядрено възпиране.

Днес, западната агресия във виртуалното пространство доведе до загуба на стратегическия контрол на Русия върху огромни територии, предимно на постсъветското пространство, което исторически е зона на нашето влияние и на такава агресия ние не можем да отговорим с ядрен удар. Защото той веднага ще бъде квалифициран като несъразмерна употреба на сила. А как да отговорим?

При мрежовата агресия нищо, като цяло, от гледна точка на МОДЕРНИЗМА и концепцията за реалността, не се случва. Само „по някаква причина” народите се отвръщат от Русия и се обръщат към Запада, започват да се придвижват натам, избират западния път на развитие, действат и се консолидират в полза на Запада, срещу Русия, приемат такива модели, които са наложени от Запада или се предлагат от Запада и напускат цивилизационната зона на влияние на Русия (причината най-малко е мрежовата агресия, но опонирането ще ми отнеме твърде много време - бел.моя). Те отказват да участват заедно с Русия в общ проект (какъвто все още нямаме).

От гледна точка на реалността нищо не се случва - западните армии не нахлуват в нашето стратегическо пространство и нищо не завладяват, не ни окупират и не ни заплашват директно, а само си дават вид. Дълго време не се говори за взаимна размяна на ядрени удари, ние продължаваме да губим едно след друго пространствата на нашите интереси, понасяйки реални загуби.

Ние губим части от големия руски народ, фрагменти от руския свят, някога обединени под егидата на православието и руската цивилизация, които обхващат всички религиозни, етнически и културни различия и са свързани с нея, както би трябвало да бъде в една сухопътна империя. Нашето руско цивилизационно пространство се свива все повече и повече, разбираме, че срещу нас се води война, но не разбираме как, къде, и най-важното, как да отговорим (това е чиста проба дугинизъм - бел.моя).

Да, държавата се опитва по някакъв начин да противодейства на това. Но нашата държава все още категорично отхвърля категорията виртуалност (това не е съвсем вярно - бел.моя). Тя все още е наследник на съветския модернистичен проект или модернистичния проект на Руската империя. В търсенето на идеи за социална справедливост, на собствените ни корени, идентичност, традиции - това е правилно. Те са в основата на нашата цивилизация, лежат в самото й начало, и затова все по-често се обръщаме към традиционните форми на нашето битие. В същото време сме напълно безпомощни в противодействието, което често наблюдаваме, на мрежови постмодерни заплахи, водени в пространството на виртуалността. Макар че именно ПОСТМОДЕРНИЗМЪТ (за разлика от МОДЕРНИЗМА), ни дава възможност да съчетаем традиционните ценности и високите технологии.

Днес всички трябва да се замислим, осъзнавайки, че сме на прага на много сериозни трансформации и, ако не предприемем мерки ще понесем още по-големи загуби, за мрежовите заплахи и как да им противодействаме в областта на съвременните технологии, като същевременно запазим нашата традиционна идентичност. А тези загуби са свързани с агресията, която се води срещу нас под формата на мрежови войни във виртуалното пространство и в рамките на постмодерната парадигма. Накрая трябва да я приемем за даденост, да я разберем и да започнем да реагираме по адекватен начин.

БЕЛЕЖКИ:

[1] - Валери Михайлович (род.1977 г., Владивосток) – руски политолог и журналист, политик. Директор на Международната фондация за нестопанска дейност „Център за геополитически експертизи”, заместник-началник на „Център за консервативни изследвания” към  Факултета по социология на Московския държавен университет, член на Евразийския комитет - заместник-ръководител на Международното евроазиатско движение, главен редактор на Информационния аналитичен портал Евразия.

[2] – военният „ястреб” на днешния кремълски елит, който е без военно образование.

[3] – след Джийн Шарп никой не е казал нищо ново за ненасилствените методи за сваляне на правителства, просто го плагиатстват.

[4] –  Александър Гелевич  (род. 1968 г. Москва) -  руски философ, политолог, социолог и публицист, старообрядец, основател на Международното евразийско движение в Русия, идеолог на неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни,  смята че Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура е противовес на такъв тип устройство,  привърженик на  идеята, че Русия е  Третия Рим,  възгледите му са под силното влияние на един от първите национал-социалистически идеолози - Хаусхофер, изявен българофоб - разглежда македонците като самостоятелен етнос,  преходен между сърбите и българите.