Материалът е
публикуван в otbrana.com през м. март 2013 г. – 14 години след като
беше написан.
Иде Коледа и Нова
1999 година. В селата заточват ножовете за Прасчо, в Министерството на
отбраната - за старшите офицери. А бдителната българска преса умело подгрява
публиката за тържественото заколение – „Армията с 2000 полковници по-малко (в-к
„Сега”, 19.11.1998 г.), „62 генерали и адмирали командват армията” (в-к
„Труд”,19.11.1998 г.), „Полковниците също си отиват” (в-к „Дума”, 02.12.1998
г.), „Партийни ръкавели надяват на Ананиев и Бонев” (в-к „Труд”, 04.12.1998
г.), „Съкращават 35000 от армията” (в-к „Сега”, 05.12.1998 г.), „4100 армейски
офицери заплашени с уволнение” и „Полковник не е звание, а присъда” (в-к „24
часа”, 09.12.1998 г.). Както се казва, мероприятието е медийно осигурено. И
обяснено от корифеите на министерството с НАТО, обръщането на пирамидата и
проветряване на върха. (Вариант от черновата: Списъкът със заглавия може да
бъде продължен. Генщабът свенливо мълчи, а ген .полк. Михов прави изказвания от
рода на „онова, което не е направено от 1989 г. до днес не може да се направи през 1999 г.” или „малка, мобилна
и боеспособна армия е пожелание, което даже той не си пожелава” и т.н. Пресата
твърди, че е изоставил дипломатичния тон.).
Тази приказка обаче
не е нова (Вариант от черновата: Че реформата в БА закъсня е ясно. Че в самата
идея за реформа има много гнили неща, също е ясно, както и че вината е
споделена – на политици и военни. Не е ясно само защо негативите по традиция ги
обират старшите офицери и защо историята толкова често се повтаря.).
През 1992 г. един министър [1]
(Вариант от черновата: първият цивилен военен министър на „нова” България)
издигна девиза: ”Старите ще ги чупим, младите ще ги купим”. С мълчаливото
съгласие на тогавашния шеф на Генщаба успя да „чупи” няколко десетки генерали и
полковници. Но тъй като по спешност бе прокуден от правителството, не успя да
продължи „великото” си дело (Вариант от черновата: С това се изчерпа и приносът
му в „риформата”. По спешност бе прокуден от кабинета и поради това не можа да
продължи с „чупките и покупките”.).
Наследникът му слабо
се интересуваше от старшите офицери [2]. Между поредните водки уточняваше
кардиналните въпроси за броя на комунистите в армията и за разликата между
министерска заповед и заповед по гарнизона. На завалията не му стигна времето
за друго, защото правителството падна (Вариант от черновата: Престоят му начело
на военното ведомство не бе достатъчен да уточни броя на комунистите – офицери, да различи министерска заповед от
заповед по гарнизона и куп други неща. Казват, че неуспехите си утешавал с
водка.).
Следващият цивилен
водач [3] също не бързаше със заколението
(Вариант от черновата: реформата. Впрочем не съвсем. Бързаше от към парадния и́
вход.). Преди то да се състои постави на полковниците от Генщаба лампази и
облече генералите във вечерни куртки с хусарска кройка. А в цялата Българска
армия смени петолъчките с ромбове и цвета на ризи, чорапи, вратовръзки и
обувки. Облече военните магистрати в черно, самопроизведе се в чин полковник и
учреди награда – „За вярна служба под знамената” с І степен с лента, ІІ и ІІІ степен
и за жени, и се самонагради (Вариант от черновата: Награди с І-ва
степен с лента себе си, предшествениците си, шефа на Генщаба, Нора Ананиева – депутат от БСП и
Диляна Грозданова – журналистка от
БНТ). На втората година от мандата си се сети за заколението на
старшите офицери, само че по друг критерий – образователния. Да обаче шефът на
Генщаба му се опъна. Като резултата от това си отиде един армейски генерал Любен Петров, а малко след
това – и военния министър в комплект с правителството на Любен Беров.
Коледно новогодишните
празници през 1995,1996 и 1997
г. бяха спокойни за старшите офицери. Реформата
стартира, появи се Закон за отбраната и въоръжените сили. Приказката за заколението
като че ли бе безнадеждно овехтяла. А между другото младите от времето на
първия министър започнаха да остаряват. Капитаните и майорите от 1992 г. станаха
подполковници и полковници. Смениха се военните министри и шефовете на Генщаба
и ....заместниците им. Генщабът се обнови почти на 90%. Неудобните на последния
министър и шеф на Генщаба генерали и полковници бяха, къде по-елегантно, къде
по не, отстранени. А реформата кротко си течеше с „януарско” (сети се от коя
година) вдъхновение и се постигаха целите на оперативната съвместимост с НАТО
(Вариант от черновата: „Днешният (засега) шеф на Генщаба [4] стартира силно.
Много от недомислията на предшественика си не отмени. Защото създадената от
железния войник [5] обстановка му позволяваше да управлява на принципа
„разделяй и владей”. От кумова срама намали заместниците си, като доказа, че
може без такъв по материално-техническото осигуряване. По-късно си го
възстанови. Но вечния бунтар от времето след Тато трябваше до бъде озаптен. И
го сложиха под капата на военния министър, за да не шава. След което тръгна да
обяснява пред пресата колко му е добре. Не си даде горкият сметка, че като каза
„а”, ще му се наложи да изговори и останалите букви от азбуката. Което, между
другото вече започна да му се случва. От реформите засега си патят само
войските. Щабовете спокойно си живуркат, а броят на генералите надхвърли броя
на тези от Джурово време. Не че централното ръководство на министерството
бездействаше. Стигна се до там, че стаите на „Аксаков” и „Тотлебен” взеха да не
достигат. Както казваше един мой по-възрастен колега – „Чуеш ли за реформа,
давай заявка за нови бюра и столове!”).
Да, ама не, отсече
премиерът [6]. И смени замовете на министъра (Симеон Петковски и Румен Кънчев),
защото министърът не знаел приказката за заколението, а новите замове я знаели
по-добре и щели да му суфлират. На шефа на Генщаба не посегна. Защото
предвидливо бе изменил Закона за отбраната и въоръжените сили и му бе нахлузил
„шапка мълчаливка”. Пък и защото сам го бе издигнал на този пост.
Историята на коледно
новогодишната приказка за старши
офицери, както е видно драги читателю, е брадата. Ако не беше истинска, можеше
и да е смешна. Тя обаче е тъжна, защото с нея започва реформата в Българската
армия. Вече цели осем години.
Бедни ми капитани и майори! Защо не се уволнихте през 1992 г.?
Бедни ми Михов! Защо
не си остана само един добър авиатор?
Бедни ми Костов! Нима
историята на нищо не те е научила?
Бог да пази
Българската армия!
Бележки:
1.Димитър Луджев
2.Александър
Сталийски
3.Валентин
Александров
4.генерал Михо Михов
5.генерал-полковник
Цветан Тотомиров
6.Иван Костов
P.S. от 2018 година: СТАРО, АМА АКТУАЛНО?
Няма коментари:
Публикуване на коментар