КОЛЕДНО НОВОГОДИШНА ПРИКАЗКА ЗА СТАРШИ ОФИЦЕРИ.

Материалът е публикуван в otbrana.com през м. март 2013 г. – 14 години след като беше написан.

Иде Коледа и Нова 1999 година. В селата заточват ножовете за Прасчо, в Министерството на отбраната - за старшите офицери. А бдителната българска преса умело подгрява публиката за тържественото заколение – „Армията с 2000 полковници по-малко (в-к „Сега”, 19.11.1998 г.), „62 генерали и адмирали командват армията” (в-к „Труд”,19.11.1998 г.), „Полковниците също си отиват” (в-к „Дума”, 02.12.1998 г.), „Партийни ръкавели надяват на Ананиев и Бонев” (в-к „Труд”, 04.12.1998 г.), „Съкращават 35000 от армията” (в-к „Сега”, 05.12.1998 г.), „4100 армейски офицери заплашени с уволнение” и „Полковник не е звание, а присъда” (в-к „24 часа”, 09.12.1998 г.). Както се казва, мероприятието е медийно осигурено. И обяснено от корифеите на министерството с НАТО, обръщането на пирамидата и проветряване на върха. (Вариант от черновата: Списъкът със заглавия може да бъде продължен. Генщабът свенливо мълчи, а ген .полк. Михов прави изказвания от рода на „онова, което не е направено от 1989 г. до днес не може да се направи през 1999 г.” или „малка, мобилна и боеспособна армия е пожелание, което даже той не си пожелава” и т.н. Пресата твърди, че е изоставил дипломатичния тон.).

Тази приказка обаче не е нова (Вариант от черновата: Че реформата в БА закъсня е ясно. Че в самата идея за реформа има много гнили неща, също е ясно, както и че вината е споделена – на политици и военни. Не е ясно само защо негативите по традиция ги обират старшите офицери и защо историята толкова често се повтаря.).

През 1992 г. един министър [1] (Вариант от черновата: първият цивилен военен министър на „нова” България) издигна девиза: ”Старите ще ги чупим, младите ще ги купим”. С мълчаливото съгласие на тогавашния шеф на Генщаба успя да „чупи” няколко десетки генерали и полковници. Но тъй като по спешност бе прокуден от правителството, не успя да продължи „великото” си дело (Вариант от черновата: С това се изчерпа и приносът му в „риформата”. По спешност бе прокуден от кабинета и поради това не можа да продължи с „чупките и покупките”.).

Наследникът му слабо се интересуваше от старшите офицери [2]. Между поредните водки уточняваше кардиналните въпроси за броя на комунистите в армията и за разликата между министерска заповед и заповед по гарнизона. На завалията не му стигна времето за друго, защото правителството падна (Вариант от черновата: Престоят му начело на военното ведомство не бе достатъчен да уточни броя на комунистите – офицери, да различи министерска заповед от заповед по гарнизона и куп други неща. Казват, че неуспехите си утешавал с водка.).

Следващият цивилен водач [3]  също не бързаше със заколението (Вариант от черновата: реформата. Впрочем не съвсем. Бързаше от към парадния и́ вход.). Преди то да се състои постави на полковниците от Генщаба лампази и облече генералите във вечерни куртки с хусарска кройка. А в цялата Българска армия смени петолъчките с ромбове и цвета на ризи, чорапи, вратовръзки и обувки. Облече военните магистрати в черно, самопроизведе се в чин полковник и учреди награда – „За вярна служба под знамената” с І степен с лента, ІІ и ІІІ степен и за жени, и се самонагради (Вариант от черновата: Награди с І-ва степен с лента себе си, предшествениците си, шефа на Генщаба, Нора Ананиева – депутат от БСП и Диляна Грозданова – журналистка от БНТ). На втората година от мандата си се сети за заколението на старшите офицери, само че по друг критерий – образователния. Да обаче шефът на Генщаба му се опъна. Като резултата от това си отиде един армейски генерал Любен Петров, а малко след това – и военния министър в комплект с правителството на Любен Беров.

Коледно новогодишните празници през 1995,1996 и 1997 г. бяха спокойни за старшите офицери. Реформата стартира, появи се Закон за отбраната и въоръжените сили. Приказката за заколението като че ли бе безнадеждно овехтяла. А между другото младите от времето на първия министър започнаха да остаряват. Капитаните и майорите от 1992 г. станаха подполковници и полковници. Смениха се военните министри и шефовете на Генщаба и ....заместниците им. Генщабът се обнови почти на 90%. Неудобните на последния министър и шеф на Генщаба генерали и полковници бяха, къде по-елегантно, къде по не, отстранени. А реформата кротко си течеше с „януарско” (сети се от коя година) вдъхновение и се постигаха целите на оперативната съвместимост с НАТО (Вариант от черновата: „Днешният (засега) шеф на Генщаба [4] стартира силно. Много от недомислията на предшественика си не отмени. Защото създадената от железния войник [5] обстановка му позволяваше да управлява на принципа „разделяй и владей”. От кумова срама намали заместниците си, като доказа, че може без такъв по материално-техническото осигуряване. По-късно си го възстанови. Но вечния бунтар от времето след Тато трябваше до бъде озаптен. И го сложиха под капата на военния министър, за да не шава. След което тръгна да обяснява пред пресата колко му е добре. Не си даде горкият сметка, че като каза „а”, ще му се наложи да изговори и останалите букви от азбуката. Което, между другото вече започна да му се случва. От реформите засега си патят само войските. Щабовете спокойно си живуркат, а броят на генералите надхвърли броя на тези от Джурово време. Не че централното ръководство на министерството бездействаше. Стигна се до там, че стаите на „Аксаков” и „Тотлебен” взеха да не достигат. Както казваше един мой по-възрастен колега – „Чуеш ли за реформа, давай заявка за нови бюра и столове!”).

Да, ама не, отсече премиерът [6]. И смени замовете на министъра (Симеон Петковски и Румен Кънчев), защото министърът не знаел приказката за заколението, а новите замове я знаели по-добре и щели да му суфлират. На шефа на Генщаба не посегна. Защото предвидливо бе изменил Закона за отбраната и въоръжените сили и му бе нахлузил „шапка мълчаливка”. Пък и защото сам го бе издигнал на този пост.

Историята на коледно новогодишната приказка за  старши офицери, както е видно драги читателю, е брадата. Ако не беше истинска, можеше и да е смешна. Тя обаче е тъжна, защото с нея започва реформата в Българската армия. Вече цели осем години.

Бедни ми  капитани и майори! Защо не се уволнихте през 1992 г.?

Бедни ми Михов! Защо не си остана само един добър авиатор?

Бедни ми Костов! Нима историята на нищо не те е научила?

Бог да пази Българската армия!

Бележки:

1.Димитър Луджев

2.Александър Сталийски

3.Валентин Александров

4.генерал Михо Михов

5.генерал-полковник Цветан Тотомиров

6.Иван Костов

P.S. от 2018 година: СТАРО, АМА АКТУАЛНО?