С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАХ ПРЕЗ 1990 Г. (откъс от книгата ми „От живяното не се отказвам”, която никога няма да види бял свят)

„………….

По разпореждане на генерал-полковник Минчев – Началник на Генералния щаб на Българската армия под мое ръководство в Медицинско управление бе извършен първия за последните 15 години анализ на състоянието на медицинската служба на Българската армия. Документът, бе озаглавен „Доклад-анализ за състоянието, тенденциите за развитие и проблемите пред военното здравеопазване за мирно и военно време” (инв. № 50,1990 г. по регистрационните дневници на управлението). Извършена бе огромна работа по събиране, обобщаване и анализиране на информацията. Основните акценти в доклада бяха съсредоточени върху военновременните аспекти на военно-здравната система. Не липсваха обаче анализи и изводи и за състоянието на медицинското осигуряване в мирно време. Доклад-анализът бе обсъден на работно съвещание във ВМА под ръководството на генерал-полковник Минчев. На него присъстваха генерал-лейтенант Младен Младенов – началник на Организационно-мобилизационно управление на ГЩ, полковник Цонев от същото управление, направленец за Тила и Медицинската служба, генерал-майор Чаушев, генерал-майор Мечков – началник на ВМА, заместниците и началници на отдели от управлението и академията и офицери по списък.

Информацията в доклад-анализа беше твърде интересна и поучителна. За това говори фактът, че т.нар. съветници по здравеопазването на Димитър Луджев (военен министър в правителството на Филип Димитров) –  Танчо Гугалов и Христо Гергински [1] многократно го бяха прочели и препрочели за времето, когато генерал Чаушев, полковник Кушев и аз бяхме в служебна командировка в Гърция (данните са от картона-заместител в деловодството на управлението, с който документът им е бил предоставян за ползване – бел. моя). Ще избързам да кажа, че значителна част от доклад-анализа влезе в концепцията за реформа разработена две години по-късно.

По мои сведения при сливане на деловодствата на Главно управление „Материално-техническо и медицинско осигуряване” и отдел „Медицински” през 2000 г. материалът е унищожен. Това е груба грешка, заради богатата информация, която докладът съдържаше.

Този акт обаче не ме учудва. Четири години по-късно в ГЩ не успяха да открият личното ми кадрово дело.

В архива си съм запазил отделни данни, които ще споделя с читателя. Правя го заради историята на военномедицинската служба. Данните могат вероятно да се открият и във военния архив, но след къртовски труд за много месеци.

Един от основните изводи за военновременното състояние на система бе, че планираната мобилизация по-същество е деструктивна, което крие сериозна опасност за сриване на медицинското осигуряване на войските в началото на войната. Общият ресурс от медицински специалисти с висше образование, необходим за създаването на 324 военновременни болнични заведения, беше значителен – над 6990 души, което представляваше приблизително 27% от наличните ресурси в националното здравеопазване. Трябва да отбележа, че тези данни бяха непълни. За времето, с което разполагахме за подготовка на доклада не беше физически възможно да съберем достоверна информация за количествените и качествени параметри на ресурсите, необходими за мобилизиращите се медицински пунктове на частите и самостоятелните подразделения, медико-санитарни батальони и бригадни отряди за медицинско осигуряване в общовойсковите съединения в Сухопътни войски, армейски и фронтови медицински полкове, отрядите за медицинско осигуря­ване на военноморските бази и др. Данните за потребността от висши медицински кадри по различните медицински специалности показваха значими отклонения от осреднените такива. Не беше пълна и информацията на националната статистика за броя на лекарите по медицинските специалности. По тази причина следващите данни трябва да се приемат с известни резерви. Оказа се, че във въоръжените сили се мобилизират от 3 до 100% от наличните специалисти в държавата. Особено висок беше процентът на мобилизираните анестезиолози, специалисти по трансфузионна хематология, изгаряния и гръдна хирургия – 100% от наличните в страната и и на общи хирурзи и травматолози – около 40%. Тази категория лекари отнасяхме към т.нар. дефицитни медицински специалисти, а техният недостиг се компенсираше чрез система за преподготовка на лекари от други специалност, включително  и зъболекари. Преподготовката включваше провежда­нето на първоначални и поддържащи курсове. Ежегодно през ВМА преминаваха над 900 курсисти. Колко пари са изхарчвани за това не мога да кажа.

Провеждането на мобилизация се планираше в срокове, съответстващи на стратегическото виждане за внезапно начало на войната. Южно от Стара пла­нина мобилизационният срок не надхвърляше 42 часа, а северно – 72. Мобилизационното развръщане на военновременните болнични групировки беше възло­жено на съществуващите деветнайсет медицински заведения на МНО в мирно време. Освен това те бяха отговорни и за формиране на значителен брой други медицински подразделения. В тази ситуация, планово бе заложено крайно неблагоприятно съот­ношение между мобилизиращи към мобилизирани. Средно за БНА то бе 1:10, но за отделни заведения се достигаше стойности 1:16-17. Планираше се мобилизацията и развръщането на стационарните военновременни болници да се осъществява извън големите населени пунктове и в повечето от случаите в пригодени сгра­ди – училища, читалища, общежития, хотели и др. Как си представяте например сградата на ВМА на ул. “Св. Георги Софийски” № 5 в София да се премести и развърне в гр. Павликени за 72 часа? Не е възможно нали? Но така беше планирано.

Неравномерното мирновременно разпределение на висшия медицински персонал на територията на страната също оказваше негативно влияние върху планирането на мобилизацията и опера­тивното развръщане на болничната система за военно време. По това време, а най-вероятно и сега, здравните кадри бяха съсредоточени в университетските центрове на България. Близо 28,7% от всички лекари в страната се намираха на територията на София. Това налагаше да се планират значителни премествания на здравен персонал от един регион в друг, тъй като в някои райони потребностите на БА надхвърляха от 1,34 до 3,56 пъти наличните местни ресурси. В такива региони се мобилизирахха и до 61 % от интернистите, 70 % от невролозите, независимо от сравнително ниските осреднените потребности на БНА от тези специалисти.

Доклад-анализът установи сериозни проблеми в мирновременното медицинско осигуряване на войските.

Най-висок бе некомплектът от лекари в звената за първична (доболнична) медицинска помощ в частите на 1-ва и 3-та армия (особено в гарнизоните по южната граница) и в ПВО и ВВС (основно в зенитно-ракетните и радиотехническите съединения и части) – 15-17% от полагащите се по щата.

Справка за некомплекта от лекари в звената за първична медицинска (доболнична) помощ.

Констатирана беше и трайна тенденция на застаряване на медицинските специалисти. То беше сериозно във възлови медицински специалности – неврохирургия, хирургия на изгарянията и лицево-челюстна хирургия, в които липсваха лекари под 35 годишна възраст. От 40 до 50% бе делът на лекарите в пенсионна възраст по тогавашния военен закон в урологията, неврохирургията, гастроентерологията, нефрологията.

Възрастова структура на висшите медицински кадри в лечебните заведения на Българската армия по специалности*

* Легенда: Х-хирургия; У-урология; Тр-ортопедия и травматология; Нх-неврохирургия; Хи – хирургия на изгарянията; Ссх-сърдечносъдова хирургия; ЛЧХ-лицево челюстна хирургия; Гх-гръдна хирургия; Вб – вътрешни болести; Ге – гастроентерология; Нф – нефрология; Е-ендокринология; Т-токсикология; Н-неврология; Пс-психиатрия.

………..”
БЕЛЕЖКА:
1.Танчо Гугалов по-късно беше спуснат за началник на Медицинско управление, а генерал-майор Чаушев - освободен от длъжност и върнат във ВМА, тъй като не беше навършил пределна възраст за пенсиониране. За първи път в историята на Третата българска държава цивилен лекар заставаше начело на военно-медицинската служба, а генерал-майор - началник на бронхологичен кабинет във военна болница. Злите езици говореха, че Луджев обещал на г-жа Станка Гугалова (по това време зам.началник на отдел в Министерски съвет) да направи съпруга й генерал, но не успя. След това обаче го направи министър на здравеопазването. След падането на кабинета на проф.Любен Беров, Танчо се върна за началник на управлението за  кратко (около 6 месеца). Когато се разделяхме, достатъчно подпийнал се зачуди как за времето, когато съм бил ВРИД не съм се "облажил". Вероятно той беше успял. Другият "съветник" Гергински съм запомнил с това, че внесе бронежилетки от Израел за батальона "Сини каски", който България предостави на ООН за участие в операццията UNTAC. Оказа се, че това са бронежилетки за полицаи и защитават само от ХЛАДНО ОРЪЖИЕ, та се наложи да се купуват нови. Колко се беше "облажил" не зная. Беше и заместник министър на здравеопазването по времето на Гугаловото министерстване. Когато Танчо се завърна в МО-2 направи опит да го наеме на граждански договор като съветник в управлението, но за радост не успя.