ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
ПРЕД ВОЕННИТЕ МЕДИЦИ
ИЗИСКВАТ НЕСТАНДАРТНИ
РЕШЕНИЯ
Публикуван във вестник “Българска армия” на 06.04.1999 г.
Проектът
за военна доктрина на Р. България съдържа в себе си сериозни предизвикателства
за Медицинската служба на Българската армия (БА). Главните въпроси, на които
трябва да се отговори са необходимо и целесъобразно ли е да се поддържат и
развиват в непроменен вид съществуващите сили и средства за медицинско
осигуряване в мирно време, при криза или въоръжен конфликт.
Анализът
на съвременните военни конфликти, възможните операции на Въоръжените сили,
общата им мирно и военновременна численост, прогностичните здравни потребности,
размера и структурата на текущите финансови разходи за здравеопазване в БА и
бъдещите възможности на бюджета показват, че отговорът е по-скоро не.
Сега
съществуващата система от медицински сили и средства е преди всичко ориентирана
за задоволяване на потребностите в мирно време. Потребностите по време на криза
и въоръжен конфликт се задоволяват на основата на мобилизационни формирования.
Макар и значително реформирана през периода 1992 - 1998 г., системата (особено
в мирно време) продължава да съществува като независима и изцяло
самозадоволяваща се. Като такава тя изисква значителни средства за текуща
издръжка и развитие, фактите, че 85% от бюджетните средства за военно
здравеопазване се заделят за работни заплати, а тези за обновяване клонят към
0%, както и че материално - техническата база, особено полевата е на равнището
на 60-70"те години, дават достатъчно основания да се приеме, че
системата постепенно ще се саморазруши, ако не бъде реформирана.
На
Българската армия днес е необходима принципно нова Концепция за реформа на
Медицинската служба (тази от 1992г. принадлежи на историята). Тя трябва да е
съобразена с реалните възможности на страната и с два основополагащи логистични
принципи в съвременните армии: за военно - цивилната интеграция в мирно време,
при криза и въоръжен конфликт и за наличие от мирно време на полеви медицински
сили и средства в разумна достатъчност и адекватни по готовност, подготовка и
мобилност на осигуряваните войски. Интеграцията ще икономизира системата, за да
може тя да се развива в съответствие със съвременните достижения. Вторият
принцип ще гарантира медицинското осигуряване в началната фаза на въоръжения
конфликт, успешното участие на Р. България в мисии под егидата на ООН и успешно
интегриране към аналогичните структури на НАТО.
Целесъобразно
е от мирно време да се формират поне две медицински роти и една - до две полеви
болници за нуждите на Силите за бързо реагиране (СБР) или за участие в мисии,
извън територията на страната. Недопустимо е медицинските звена в ротите
(батареите) и батальоните (дивизионите) на СБР да се изграждат на
мобилизационен принцип.
Стационарните
лечебни учреждения на Българската армия като количество, структура и бъдещо
развитие следва да се преценяват от гледна точка на: плурализма в ползването на
здравни услуги, въведен със Закона за здравното осигуряване; потребността от
собствена база за непрекъсната медицинска квалификация на мирновременните
полеви медицински учреждения, както и на депа, осигуряващи пълното
мобилизационно развръщане на медицинската служба.
Към подлежащите на частична или пълна ликвидация лечебни учреждения трябва
да се приложат нетрадиционни за армията решения, за да се намали социалната
цена (идеи за това могат да се намерят в Проектозакона за лечебните
учреждения).
Време
е военните санаториуми да се извадят от бюджета и да се поставят в пазарни
условия, като се преобразуват по Търговския закон. Едновременно с това, е нужен
пакет от мерки, осигуряващ социално приемлива цена за лечението на
военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и ветераните от
войните.
Силите
за превантивна медицина трябва като количество да се съобразят с числеността на
БА и окрупняването на гарнизоните, като едновременно с това се повиши
мобилността и апаратурната им осигуреност за диагностика и контрол.
Военната
фармация се нуждае повече от нова нормативна уредба, отколкото от структурни
реформи. Спешно трябва да се решат проблемите с излишното, морално и физически
остарялото и непродаваемо медицинско имущество. Икономически подходи и
нетрадиционни решения са нужни и при създаването, поддържането и опресняването
на военновременните запаси от медицински средства - от индивидуалните за
войника до централните, в складовете на БА.
От
преосмисляне се нуждае структурата, организацията и нормативната уредба на
военнолекарската експертиза, за да се икономизира, да е съответна на
променената нормативна база в здравеопазването и отбраната и за да се повиши
нейната обективност и ефективност.
При
актуализиране на плана за превъоръжаване, приоритетно трябва да се реши
проблемът с евакуационните средства. На първия етап ресурсите трябва да се
насочат към СБР. Време е да се намери решение на проблема с бронираните
евакуационни средства, автомобилната, въздушната и морска евакуация. Нужно е да
се реши и въпросът с екипировката на полевите медицински учреждения (роти,
болници и др.), макар и на един по-късен етап.
Във
всички случаи трябва да се съхранят и активират звената за
научноизследователска дейност в областта на организацията на медицинското
осигуряване, превантивната медицина, ядрената, химическата и биологическата
защита и лечението на съвременните травми и термични поражения.
От
преосмисляне се нуждае и политиката в областта на информационните технологии,
независимо от недостатъчната ресурсна осигуреност.
Необходимо
е да се помисли и върху функциите, структурите и статута на органите за
управление на медицинското осигуряване. Експериментите в това отношение от
есента на 1994 година, та до днес не са твърде удачни. Със съжаление трябва да
се констатира, че преди 1994г. армията разполагаше с доста по-адекватен и
напълно съответен на съвременните армии модел на управление.
Проблемите
за реформиране на Медицинската служба на Българската армия са многобройни и
сложни. Решаването им зависи от осъзнаване на ролята на медицинското
осигуряване при кризи и въоръжени конфликти. Необходими са и държавническа
мъдрост и твърдост. Защото днес времето за имитации и козметични промени просто
е изтекло. И непопулярните мерки и социалната цена, която трябва да се плати -
неизбежни.
ПРАВИЛНИКЪТ ЗА КАДРОВА ВОЕННА
СЛУЖБА ПОСТАВЯ ОСНОВА В СФЕРАТА НА МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ.
Материалът
е публикуван във вестник „Българска армия” на 25.05.1999 г.
Приетият през 1996 г. Закон за отбраната и
Въоръжените сили (ЗОВС) и последвалият го Правилник за кадрова военна
служба (ПКВС), поставиха принципно нови проблеми пред медицинската служба на
БА, свързани с отпуските по болест на кадровите военнослужещи и правото, за
ползване на санаториално лечение. Те произтичаха от:
а) несъвършените
административни процедури за реда за ползване на санаториално лечение;
б) недостатъчно точните
формулировки и разпоредби по отношение на правото на отпуск по болест, в
основата, на които стоеше терминологична грешка в ЗОВС (замяната на
общоприетото в страната понятие, „отпуск за временна нетрудоспособност"
[1] с „отпуск по болест", което е частен случай на горното). Тази грешка
не бе коригирана и при промяната на закона през 1997 г.;
в) липса на опит и критерии
за ползването на 3-годишен отпуск по болест за определени заболявания [2];
г) неустановени процедури
по установяване на правото за ползване на отпуска по болест, доколкото съществуващите
такива в Закона за действителната военна служба и старите правилници не бяха
приложими в новите условия.
Трябва да припомня, че
благодарение на задълбочения труд на специалисти от Медицинско управление, ВМА
и Централната военномедицинска комисия горните проблеми намериха задоволителни
за времето си решения в рамките на установените нормативни документи. За
съжаление те се оказаха както твърде тромави, така и несъвършени.
Днес със задоволство трябва
да се отбележи, че с приетия на 09.04 т.г. Правилник за кадрова военна служба
(ДВ, бр.36 от 20.04.1999г.) посочените по-горе проблеми са в значителна степен
отстранени. Много прецизно е регламентирана процедурата по правото на
допълнителен годишен отпуск за санаториално лечение (чл. 152, ал. 5);
намерена е правна възможност за преодоляване на терминологичната грешка на
ЗОВС, като в чл. 153, ал.З са дефинирани хипотезите за временна нетрудоспособност;
по-точно са определени редът и правата за ползване на тригодишен непрекъснат
отпуск по болест; пресечени са възможностите за недобросъвестното ползване на
правото на отпуск по болест в случаите, когато кадровите военнослужещи се
освобождават от кадрова военна служба по пределна възраст (чл. 55).
Посочените промени трябва да се приветстват.
Те обаче не изчерпват
проблемите изцяло и следва да се доразвият при евентуална промяна на ЗОВС и
при изпълнението на разпоредбите на § 15 от преходните и заключителни
разпоредби на Правилника за кадрова военна служба. В ЗОВС трябва да се
отстрани правното недомислие, наречено
„отпуск по болест", и да се замени с точната формулировка „отпуск за
временна нетрудоспособност", като се изброят и съответните хипотези, при
които тя настъпва.
В закона е нужно да се
възстанови наименованието „военнолекарски“,
на мястото на „военномедицински“ [3], тъй като
по този начин най-точно се отразява съставът на органите, занимаващи се с
експертиза на здравето (такава е терминологията и в цивилното здравеопазване).
Нужна е нова идеология по
отношение на списъка на болестите, даващ право на тригодишен отпуск. Тя трябва
да се опира на два основни принципа: възстановяване на здравето на
военнослужещите и връщането им към изпълнение на службата или възстановяване на
здравето до възможната степен с цел бъдещата им социална адаптация извън
Въоръжените сили. Необходимо е да се предвидят и всички възможни хипотези за
преждевременно прекратяване на това право – напр. отказ на заболелия да
изпълнява предписания му лечебен и хигиенен режим.
Сегашната тромава процедура
по установяване правото на отпуск по болест трябва да се облекчи. За
съжаление надеждата, че тя ще бъде бариера срещу недобросъвестни лекари и
пациенти, не се оправда. Подобен подход трябва да се приложи и при изпълнение
на чл. 152, ал. 5 от ПКВ защото справките за освидетелстване за санаториално
лечение са един архаизъм.
От промени се нуждаят и
процедурите по обработка на издадените болнични листове с цел събиране на
достоверна информация за причинната връзка за временната нетрудоспособност.
Последната е крайно необходима за предприемане на мерки за опазване на здравето
на военнослужещия.
Правилникът за кадрова
военна служба поставя една добра основа в сферата н медицинското обслужване,
санаториалното лечение и военнолекарската експертиза на временната
нетрудоспособност.
Защитавайки
правата на кадровите военнослужещи и разширявайки ги в някои отношения (чл.
153, ал. 2), той поставя и по-надеждни прегради пред недобросъвестния. Остава
да пожелае на военните и цивилните медици и юристи да го доразвият предвидените
в самия него нормативни актове и успешно да го прилагат.
Бележки:
[1]Терминът
„отпуск за временна нетрудоспособност” не беше приет заради ината на тогавашния
зам.началник на Генералния щаб на Българската армия и основен двигател за
приемане на ЗОВСРБ в Народното събрание
– генерал-лейтенант
Аньо Ангелов.
[2]Тригодишният
отпуск по болест (чл.
257, ал.3, „Кадровите военнослужещи, страдащи от
болести, определени по списък, утвърден от министъра на отбраната и министъра
на здравеопазването, имат право на непрекъснат отпуск по болест до 3 години“, ДВ. бр.112, 27.12. 1995 г.) бе приет по мое настояване с една
единствена цел – да позволи възстановяване на разстроеното здраве на кадровите
военни и връщането им отново на служба (ако това е възможно) или да се избегне
допълнително психологично натоварване при терминални състояния. За съжаление от
него недобросъвестно се възползваха генерали. Мога да цитирам имена, но ще се
въздържа, защото са покойници.
[3]И тази недомислица се дължи на Аньо Ангелов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар