„Господа,
Днес имахте случая да присъствате на парада на една
млада войска. Присъствахте на един от обичайните на стара Европа пролетни
паради. За нас пролетния парад съвпада с една дата, в която българския народ по
стара традиция чества храбростта - най-висшата военна добродетел. Ето и нашата
войска. Днес тя се представи пред своя Цар и пред народа си. Представи се и
пред Вас със своето желание да задоволи своя Върховен Вожд. Уверен съм, че в
това сърдечно желание на нашия войник, Вие не сте съзрели нито омраза, нито
заплаха към някого. Такива чувства липсват и на всеки друг войник, когато се
представя пред народа си. Впрочем, войнишките сърца тъй много си приличат.
Еднаквото възпитание и възвишените стимули на военната служба правят, щото на
международна почва у войниците да съществува по-голяма търпимост и сърдечност,
отколкото у другите граждани. Надявам се, днешното наше скромно тържество е
отразило във вашите сърца именно такива чувства. Като пожелавам преуспяване на
войските, които представлявате, вдигам чашата си за здравето на вашите Държавни
глави и за техните народи.“
Слово на генерал Христо Луков – министър на войната по
време на приема даден на чуждестранните военни аташета след Гергьовския парад
през 1936 г. (по списание ''Народна отбрана“, брой 1803, 1936 г., правописът е
осъвременен).
Без коментар!
Няма коментари:
Публикуване на коментар