ИСТОРИЯ ...

„Господа, 

Днес имахте случая да присъствате на парада на една млада войска. Присъствахте на един от обичайните на стара Европа пролетни паради. За нас пролетния парад съвпада с една дата, в която българския народ по стара традиция чества храбростта - най-висшата военна добродетел. Ето и нашата войска. Днес тя се представи пред своя Цар и пред народа си. Представи се и пред Вас със своето желание да задоволи своя Върховен Вожд. Уверен съм, че в това сърдечно желание на нашия войник, Вие не сте съзрели нито омраза, нито заплаха към някого. Такива чувства липсват и на всеки друг войник, когато се представя пред народа си. Впрочем, войнишките сърца тъй много си приличат. Еднаквото възпитание и възвишените стимули на военната служба правят, щото на международна почва у войниците да съществува по-голяма търпимост и сърдечност, отколкото у другите граждани. Надявам се, днешното наше скромно тържество е отразило във вашите сърца именно такива чувства. Като пожелавам преуспяване на войските, които представлявате, вдигам чашата си за здравето на вашите Държавни глави и за техните народи.“

Слово на генерал Христо Луков – министър на войната по време на приема даден на чуждестранните военни аташета след Гергьовския парад през 1936 г. (по списание ''Народна отбрана“, брой 1803, 1936 г., правописът е осъвременен).

 Без коментар!