Реминисценции за един празник....

На 7 април правителството на Хитлер провъзгласява 1 май за „Празник на националния труд” и за официален неработен ден.  Хитлер „подарява” на трудещите се цялата им надница за този ден. През април 1933 г. Германия се готви за празника. Разучават се песни, къщите и улиците се украсяват празнично – главно със знамена с пречупен кръст. „На 1-ви май правим празнична дандания. На 2-ри май превземаме синдикатите" – пише в дневника си Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Третия райх през април 1933 г. 

От 2 май 1933 г. свободните синдикати престават да съществуват. На 10 май 1933 г. е основан Германския трудов фронт, който от този момент нататък е единствен представител интересите на германските работници. Членството в него е „доброволно, но желателно”. Основната му задача е да възпитава трудещите се в духа на националсоциализма. Работодателите също са „поканени” да участват в Трудовия фронт. През 1942 г. Трудовият фронт има 25 милиона членове и е най-голямата организация в Третия райх.  При празнуването на 1-ви май през 1934 г.  думата „труд от името на празника отпада, и денят се отбелязва само като празник на германския народ.

......

Първи май става официален празник в Царството България през 1938 г.. Вестниците обявяват, че на този ден фабриките ще бъдат затворени, а “славната трудова армия” трябва да отиде под строй за молебен. В центъра на столицата се провежда празнично събрание, на което приветствие за Деня на националния труд произнася директорът на полицията.

Почерпката за работниците се осигурява от фабрикантите. На една маса стоят работници и собственици, хапват, пийват, и вдигат наздравици за “великия празник на труда. Българските пощи пускат първомайска пощенска марка - цар Борис III като локомотивен машинист (за съжаление не успях да я открия). Работниците манифестират със знамената на съсловните организации, а в челото на шествието няколко души носят портретите на цар Борис III и царица Йоанна.

На 1 май 1944 г., само 4 месеца преди преврата на 9 септември, шествието манифестира с портрета на невръстния цар Симеон. Пресата обявява, че това е празникът на българския национален труд. Военна музика, знамена, многохилядно шествие, официални лица, благодарствен молебен. 

.....

Първомайските манифестации в годините 1945-1989 ги помним, или повечето от нас ги помнят.....Че като ме налегнаха едни мисли за единствения водач, единствената партия, единствения профсъюз, единствения празник …….

Иначе нищо лично! Трудът трябва да се уважава!