ПАРТИЗАНСКИЕ БУДНИ…..
От интервюто с полк. Кръстьо
Джерманов от МВР, по повод срещата му с майор Томпсън, „24 часа”, електронен
вариант, 07.05.2017 г.
|
Авторът през 2011 г. |
„…В края на 1943 и началото на
1944 г. бяхме отседнали в Църна трава – най-сигурното сръбско село с 30 махали
високо горе в планината. Хората казваха – Църна трава-Бъркина държава. По името
на техния командир Бърко. Ние сме в Дейчева махала може би една седмица. Хората
колеха животни и ни хранеха. За това им се плащаше (отде идеха
парите – бел.моя). В тая махала живееше и един сърбин с хубава петоредна
хармоника. И като засвиреше - всички се хващахме на хорото …
.. Тогава
с парашутите си скочиха капитан Томпсън, Дейви, Шейн, Джек и Монро. Парашутите от хубава коприна. Натъпках един в раницата и си викам,
че като се освободим, ще си ушия КОШУЛЯ …
…Много ни налитаха (сръбкините – бел.моя), обаче голям
морал имахме
…. Те бяха малко по-други и ни
налитаха. Веднъж със сръбски партизани отиваме да правим събрание в голямо
село. И едно момиче - хареса ли ме, не знам, но имаше отношение към мене. Заведе ме у
тях, напълни ми раницата с хляб, със сирене. И все ме буташе зад къщата... Но
не помня дали го целунах, или не (било е тъмно, та затова другарят не помни, а може и да е от ЕГН-то – бел.
моя) До такава степен морал! Обаче един партизанин за интимни
отношения с Валя беше разстрелян.
И брат ми загази. Той беше карал санитарната школа като войник и в отряда след
едно тежко сражение, мисля край връх Тумба беше, имаше много ранени и той
остана да се грижи за тях. И беше завързал
отношения с една партизанка. Осъдиха го
на смърт! И аз отивам при бай Славчо, при
бай Денчо, при всичките... Моля им се! И му отмениха смъртната присъда (от време оно е важно да имаш връзки – бел.моя)
…
…Вземахме
от хората (храна – бел.моя). Ние бяхме непрекъснато в движение, правехме
събрания по селата и селяните донасяха храна. И в Сръбско, и в Българско
познавахме добре хората и местностите. Обикновено носех една раница с храна,
тежеше около 15 кг (според др. Джерманов
не бива да се яде кашкавал без хляб, щото хваща запек – бел.моя).
…..Къпехме
се и се перяхме в реката. Бельото не си преобличахме,
нямахме друго….
….Имахме един автомат, а аз бях с пушка манлихера.
Най-напред тръгнаха да се изтеглят Райчо и Вельо. Райчо успя да се спаси, но
Вельо го убиха. После тръгнахме 7 души начело със Здравко Георгиев. Но аз в страха
си забравих пушката …..
Един от нашите с партизанското
име Ботев имаше бомба бухалка на кръста си. И както се обръща в
съня си, щифтът на бомбата се закачва за някаква съчка и тя гръмна. Избухна, уби
Ботев на място и рани 6 души, от които трима – много тежко…..”
ЮНАЦИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар