По повод днешните здравни идиотии и миналото.....

Декларация

Дълбоко осъзнавайки, че здравето на народа е общонационална ценност, капитал на нацията, че то стои над политическите борби и пристрастия, на 23.02. (1990 г. - бел моя) се формира Национален координационен съвет по здравеопазване и социални грижи обединяващ ръководители и представители на Министерството на народно­то здраве и социалните грижи, Медицинската академия, Висшите медицин­ски институти, Военномедицинската служба на Народната армия, Военно медицинската академия, медицинската служба на Министерството на транс­порта, Централният комитет на Българския Червен кръст, Българският лекарски съюз, Независима федерация на труда „Подкрепа”, Независимият профсъюз на здравните работници, както и представители на практичес­кото здравеопазване.

Създаденият национален форум е отворен консултативен орган, в който могат да участват ръководители и представители на институции и обществени организации, имащи отношение към здравеопазването и социалните грижи.

Националният координационен съвет няма законодателни и из­пълнителни функции и ще работи като функционален консултативен орган обединяващ на демократична основа компетентността и усилията на всички, имащи за цел решителното подобряване на здравеопазването и социалните грижи в България. 

Взетите с консенсус решения от националния координационен съвет са задължителни за всички страни подписали декларацията.

Осъзнавайки общонационалния характер на здравеопазването и социалните грижи, както и необходимостта от участие на цялото общество за решително преустройство на здравеопазването и-социалните грижи за създаване на модерна здравна политика и практика, националният коорди­национен съвет се обръща към целия народ, към държавните, стопанските vi обществени органи и организации, към всички партии, движения, ини­циативни комитети и др. със следния призив, отразяващ не само вижда­нията на този най-висш консултативен държавно-обществен форум, но и исканията за подкрепа от всички, които обичат България.

Националният координационен съвет приема, че в основата на националната здравно-социална дейност следва да залегнат принципите и насоките от програмата на Световната здравна организация "Здраве за всички" и изразява единодушно становище; че здравеопазването и социал­ните грижи се нуждаят от незабавни промени по широк кръг въпроси:

Въпроси с най-голяма спешност.

1.  Промяна в текстовете на конституцията, отнасящи се до здравеопаз­ването и започване широко обсъждане на нов закон за народното здраве. Премахване на ненужните и бюрократизиращи здравеопазването нормативни актове.

2.  Удвояване и приоритетно по-нататъшно нарастване на средствата от националния доход, отделяни за здравеопазването.

3.  Ускорено и приоритетно завършване на строителството и обзавеждане на започнатите сгради за здравни нужди и за социални грижи.

4. Предоставяне на сгради и рязко подобряване на условията за живот в пансиони за стари хора, домове за деца с недъзи, лица с трайна ин­валидност и други. Разширяване и подобряване на базата от детски болници и санаториуми, разширяване на сградовия фонд за майчино здраве­опазване. Спешно подобряване на стоматологичната помощ.

5.  Разширяване на социалните грижи, вкл. безплатно лекарство снабдяване на лицата с доход до 140 лв. месечно и децата до 14-годишна въз­раст.

6.  Значително подобряване грижите за здравето на децата и подраства­щите, вкл. чрез осигуряване на достатъчни количества качествени и екологично чисти детски храни. Установяване здравното състояние на децата в екологично застрашените райони.

7.  Въвеждане на частна практика на лекари, стоматолози, фармацевти и други медицински специалисти при държавно осигуряване на социално слабите групи от населението.

8.  Изграждане на постоянно действащи информационни системи за здравословното състояние на населението за дейността по здравеопазването и социалните грижи и икономическите проблели при пълна гласност.

9.  Държавният санитарен контрол да получи статут на над ведомствен орган за екологично здравен и хигиенно-епидемиологичен контрол.

10.Деидеологизация и департизация на медицинското образование, наука и практика. Възстановяване на пълния текст на Хипократовата клетва и премахване на съществуващия до сега морален кодекс на лекаря. .

11.Спешно осигуряване на най-необходимите лекарствени средства и консумативни 'материали за населението и здравните заведения, формиране на нова политика в областта на лекарствените средства.

12.Ръководството на здравните заведения и заведенията за социални грижи да се осъществява от изборен управителен съвет.

13.Задоволяване на законните права на здравните служители и специа­листи - подобрени условия на труд, ресурсно осигуряване при 35-часова работна седмица, усъвършенстване на нормативната база за заплащане - основни заплати, извънреден труд, дежурства и работа в условия на вредности, цех и участък. Въвеждане на ефективна анти-инфлационна защита. Приоритетно заделяне на част от жилищния фонд на народните съвети за задоволяване на нуждите на здравните кадри.

14.Преизчисляване на пенсиите на пенсионираните здравни работници на основата на въведената нова система от основни заплати.

15.Ново правно регламентиране на задълженията, правата и юридическата защита на работещите в чужбина медицински специалисти.

Промени, които следва да се реализират до края на 1990 г.

1.  Окончателно приемане на нов закон за народното здраве.

2.  Въвеждане на застрахователно осигуряване за заплащане на извърше­ната остойностена поликлинична, болнична, санаториална и друга. дей­ност от здравните заведения.

3.  Решително да се рационализира цялостната система на управление в здравеопазването и социалните грижи.

4.  Въвеждане на широк спектър от нови икономически подходи и форми в здравеопазната дейност: нови начини (методи) за финансиране на здравните заведения; закриване на неефективни дейности и звена; стимулиране на медицинската промишленост; нова политика за лечение на чужди граж­дани в страната и на наши граждани в чужбина; създаване на медицинска банка и други.

5.  Създаване на добре координирана национална програма за обучение, квалификация и усъвършенстване на здравните кадри при максимално съоб­разяване със съвременните световни тенденции,

6.  Плурализъм във формите на здравеопазната дейност и държавни, фир­мени (кооперативни) и частни здравни заведения.

7.  Въвеждане на данъчни, лихвени и митнически облекчения за всички видове дейности в здравеопазването, както и данъчни облекчения за да­рителите на здравеопазването и социалните грижи.

8.  Да се осигури правото на участие на организации с благотворителни и милосърдни цели в здравеопазването и социалните грижи, вкл. и из­граждане на милосърдни здравни и социални заведения.

9.  След въвеждане на здравно-осигурителната система, да се гарантира правото на избор за всеки гражданин на лекар, стоматолог и здравно за­ведение;

10. Премахване на изградената система от привилегии за определени категории граждани по отношение на здравната помощ и социални грижи.

Драги сънародници,

Днес имаме реален исторически шанс да предприемем незабавно съвместни радикални практически стъпки на основата на висок професио­нализъм, граждански и хуманен дълг за излизане от сегашното състояние на здравеопазването и социалните грижи на нашия народ.

Подписали: за МНЗСГ – зам. министър Григор Димитров, днес деятел на БСК; БЛС – професор Иван Киров, възстановил съюза, лека му пръст; КТ „Подкрепа” – д-р Кръстьо Кръстев, нереализиран  хирург, по едно време посланик; Федерация на синдикатите в здравеопазването (казионни) – д-р Александър Събев, не му зная съдбата; ЦК на БЧК – д-р Кирил Игнатов, бивш здравен министър, лека му пръст; Лекарски съюз в България (като „алтернативен синод” на БЛС, създаден от БСП) – д-р Румяна Червенкова; Медицинска академия – професор Жабленски, изключително умен човек, психиатър, май не е в България отдавна; за Съвет на ректорите на ВМИ – не си спомням, но тогавашния титуляр и днешен „виден политик” Григор Велев, апропо, ветеринарен доктор отсъстваше; за Военномедицинската служба на Българската армия - моята скромна особа, Виктор Чаушев не обичаше да оставя документални следи в подобни начинания; за ВМА – професор Мечков, лека му пръст; Медицинска служба на Министерството на транспорта – д-р Балтаджиев, лека му пръст; Съюз на стоматолозите в България – д-р Антикаджиев, загубил съм му следите и  за Съюз на фармацевтите в България – не си спомням, но не е Р. Костов.

P.S. ПРАКТИЧЕСКИТЕ СТЪПКИ ГИ ПРЕДПРИЕМАМЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК. ЗА ДА СИ ДОКАРАМЕ НАЙ-НАКРАЯ ЕДИН ГЛУПАВ, НО РАБОТЛИВ МИНИСТЪР.

БОЖЕ, ОПАЗИ БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ОТ МИНИСТРИТЕ, ЗАМ. МИНИСТРИТЕ, СЪЮЗИТЕ И НПО-ТАТА МУ!