Декларация
Дълбоко осъзнавайки, че здравето на народа е общонационална
ценност, капитал на нацията, че то стои над политическите борби и пристрастия,
на 23.02. (1990 г. - бел моя) се формира Национален координационен съвет по здравеопазване и
социални грижи обединяващ ръководители и представители на Министерството на
народното здраве и социалните грижи, Медицинската академия, Висшите медицински
институти, Военномедицинската служба на Народната армия, Военно медицинската
академия, медицинската служба на Министерството на транспорта, Централният
комитет на Българския Червен кръст, Българският лекарски съюз, Независима
федерация на труда „Подкрепа”, Независимият профсъюз на здравните работници,
както и представители на практическото здравеопазване.
Създаденият национален форум е отворен консултативен орган,
в който могат да участват ръководители и представители на институции и
обществени организации, имащи отношение към здравеопазването и социалните
грижи.
Националният координационен съвет няма законодателни и изпълнителни
функции и ще работи като функционален консултативен орган обединяващ на
демократична основа компетентността и усилията на всички, имащи за цел
решителното подобряване на здравеопазването и социалните грижи в България.
Взетите с консенсус решения от националния координационен съвет
са задължителни за всички страни подписали декларацията.
Осъзнавайки общонационалния характер на здравеопазването и
социалните грижи, както и необходимостта от участие на цялото общество за
решително преустройство на здравеопазването и-социалните грижи за създаване на
модерна здравна политика и практика, националният координационен съвет се
обръща към целия народ, към държавните, стопанските vi обществени
органи и организации, към всички партии, движения, инициативни комитети и др.
със следния призив, отразяващ не само вижданията на този най-висш
консултативен държавно-обществен форум, но и исканията за подкрепа от всички,
които обичат България.
Националният координационен съвет приема, че в основата на
националната здравно-социална дейност следва да залегнат принципите и насоките
от програмата на Световната здравна организация "Здраве за всички" и
изразява единодушно становище; че здравеопазването и социалните грижи се
нуждаят от незабавни промени по широк кръг въпроси:
Въпроси с най-голяма спешност.
1. Промяна в текстовете на конституцията, отнасящи се до
здравеопазването и започване широко обсъждане на нов закон за народното
здраве. Премахване на ненужните и бюрократизиращи здравеопазването нормативни
актове.
2. Удвояване и приоритетно по-нататъшно нарастване на
средствата от националния доход, отделяни за здравеопазването.
3. Ускорено и приоритетно завършване на строителството и
обзавеждане на започнатите сгради за здравни нужди и за социални грижи.
4. Предоставяне на сгради и рязко подобряване на условията
за живот в пансиони за стари хора, домове за деца с недъзи, лица с трайна инвалидност
и други. Разширяване и подобряване на базата от детски болници и санаториуми,
разширяване на сградовия фонд за майчино здравеопазване. Спешно подобряване на
стоматологичната помощ.
5. Разширяване на социалните грижи, вкл. безплатно лекарство
снабдяване на лицата с доход до 140 лв. месечно и децата до 14-годишна възраст.
6. Значително подобряване грижите за здравето на децата и
подрастващите, вкл. чрез осигуряване на достатъчни количества качествени и
екологично чисти детски храни. Установяване здравното състояние на децата в
екологично застрашените райони.
7. Въвеждане на частна практика на лекари, стоматолози,
фармацевти и други медицински специалисти при държавно осигуряване на социално
слабите групи от населението.
8. Изграждане на постоянно действащи информационни системи за здравословното
състояние на населението за дейността по здравеопазването и социалните грижи и
икономическите проблели при пълна гласност.
9. Държавният санитарен контрол да получи статут на над ведомствен
орган за екологично здравен и хигиенно-епидемиологичен контрол.
10.Деидеологизация
и департизация на медицинското образование, наука и практика. Възстановяване на
пълния текст на Хипократовата клетва и премахване на съществуващия до сега
морален кодекс на лекаря. .
11.Спешно
осигуряване на най-необходимите лекарствени средства и консумативни 'материали
за населението и здравните заведения, формиране на нова политика в областта на
лекарствените средства.
12.Ръководството
на здравните заведения и заведенията за социални грижи да се осъществява от
изборен управителен съвет.
13.Задоволяване
на законните права на здравните служители и специалисти - подобрени условия на
труд, ресурсно осигуряване при 35-часова работна седмица, усъвършенстване на
нормативната база за заплащане - основни заплати, извънреден труд, дежурства и
работа в условия на вредности, цех и участък. Въвеждане на ефективна анти-инфлационна
защита. Приоритетно заделяне на част от жилищния фонд на народните съвети за
задоволяване на нуждите на здравните кадри.
14.Преизчисляване
на пенсиите на пенсионираните здравни работници на основата на въведената нова
система от основни заплати.
15.Ново
правно регламентиране на задълженията, правата и юридическата защита на
работещите в чужбина медицински специалисти.
Промени, които следва да се реализират
до края на 1990 г.
1. Окончателно приемане на нов закон за народното здраве.
2. Въвеждане на застрахователно осигуряване за заплащане на
извършената остойностена поликлинична, болнична, санаториална и друга. дейност
от здравните заведения.
3. Решително да се рационализира цялостната система на
управление в здравеопазването и социалните грижи.
4. Въвеждане на широк спектър от нови икономически подходи и форми
в здравеопазната дейност: нови начини (методи) за финансиране на здравните
заведения; закриване на неефективни дейности и звена; стимулиране на
медицинската промишленост; нова политика за лечение на чужди граждани в
страната и на наши граждани в чужбина; създаване на медицинска банка и други.
5. Създаване на добре координирана национална програма за
обучение, квалификация и усъвършенстване на здравните кадри при максимално съобразяване
със съвременните световни тенденции,
6. Плурализъм във формите на здравеопазната дейност и държавни,
фирмени (кооперативни) и частни здравни заведения.
7. Въвеждане на данъчни, лихвени и митнически облекчения за
всички видове дейности в здравеопазването, както и данъчни облекчения за дарителите
на здравеопазването и социалните грижи.
8. Да се осигури правото на участие на организации с
благотворителни и милосърдни цели в здравеопазването и социалните грижи, вкл. и
изграждане на милосърдни здравни и социални заведения.
9. След въвеждане на здравно-осигурителната система, да се
гарантира правото на избор за всеки гражданин на лекар, стоматолог и здравно заведение;
10. Премахване на изградената система от привилегии за
определени категории граждани по отношение на здравната помощ и социални грижи.
Драги сънародници,
Днес имаме реален исторически шанс да
предприемем незабавно съвместни радикални практически стъпки на основата на
висок професионализъм, граждански и хуманен дълг за излизане от сегашното
състояние на здравеопазването и социалните грижи на нашия народ.
P.S. ПРАКТИЧЕСКИТЕ СТЪПКИ ГИ
ПРЕДПРИЕМАМЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК. ЗА ДА СИ ДОКАРАМЕ НАЙ-НАКРАЯ ЕДИН ГЛУПАВ, НО РАБОТЛИВ
МИНИСТЪР.
БОЖЕ, ОПАЗИ БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ОТ МИНИСТРИТЕ, ЗАМ. МИНИСТРИТЕ, СЪЮЗИТЕ И НПО-ТАТА МУ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар