ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ДО
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО
ОТБРАНА НА 43-Т0 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ВАЛЕНТИН РАДЕВ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА
И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ХАСАН АДЕМОВ
МНЕНИЕ
от
полковник в отставка, доцент д-р Николай Колев, бивш началник на Медицинско
управление на Генералния щаб ва Българската армия от 1993 до 1998 г.
Уважаеми
дами и господа,
Внесеният в 43-то Народно събрание от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
ветераните, ме накара да се обърна към вас, с надеждата, че ще чуете един пенсионерски глас и няма да приемете проекта в комисиите! Независимо,
че г-н Михов води листата на
вносителите.
Какви
са мотивите ми за отхвърляне на законопроекта?
1. В сега
действащия закон открих една съществена грешка. От текстовете на чл. 1 и чл. 3
става ясно, че категорията ветеран се отнася само за военнослужещи, участвали „във
войни, водени от българската държава за защита на
националните интереси и териториалната цялост на България”. Не си спомням, участието ни във
Втората световна война, да е било за защита на „териториалната цялост на
България”.
По мое
мнение, вносителите на законопроекта трябваше да се занимаят с категорията
„военнослужещи, участвали във военни мисии/ операции извън територията на Р
България”, която е актуална от 1968 г. насам. Решението за участие в
подобни мисии/операции е на българската държава и отразява нейни конкретни
интереси в определен момент. Вярно е, че при тях рисковете за живота им е
по-малък от този при война, макар че и по това може да се спори. Степента на риска
означава ли, че тези военнослужещи трябва да останат извън грижите на
държавата? Убеден съм, че те се нуждаят от същото внимание, както и
ветераните от Втората световна война. Позволявам си да ви припомня, че
някогашните 20-т годишни участници в Чехословакия през 1968 г. днес са 67
годишни. Приближават пенсионна възраст или са пенсионери и участниците в
мисията на ООН „UNТAC” през 1992 г.
Помислете
върху тези факти, дами и господа!
2. Смятам,
че § 1 за допълнение на заглавието е безсмислен.
3. С §
2 се предлага в чл. 4, т.1 думите „по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването" да се заличат.
Добре известно е, че в Р България съществува т.нар. позитивен списък на
лекарствените средства, които напълно или частично се реимбурсират при лечение
в домашни условия. В обхвата на този списък попадат всички български граници. На
какви други допълнителни лекарствени средства имат право ветераните? Могат ли вносителите
да дадат смислени мотиви. По чл. 4, т. 1 на действащия закон имам и следната
бележка по същество: какво означава текстът
- „средствата
са за сметка на държавния бюджет?” Той се среща и в други членове, алинеи и точки и на
действащия закон и на проекта за неговото изменение и допълнение. Искам да попитам: чрез бюджетите на
кои министерства или ведомства ще се изплащат направените разходи от ветераните
– на отбраната, на труда и социалната политика, на транспорта и т.н.? Защото
действащите текстове имаха смисъл преди здравните реформи в България и при
структура на военномедицинската служба, която в момента не съществува. По нататък няма да се спирам на нонсенса „средствата
са за сметка на държавния бюджет.”
3.
Какво означава изречението от § 2 на проекта, с който се предлага в чл. 4, т. 2
след думата „помощ" да се добави „болнична
(стационарна) и извънболнична в пълен обем
според нуждите на ветерана”?
4. Може ли да бъде преведен на обичаен български език
текстът на предлаганата с § 2 на проекта нова т.3, цитирам: „специален
диспансерен учет и отчет от
личните лекари и регулярни медицински прегледи, настаняване с предимство и лечение и при нужда, по преценка на лекаря, от придружител,
като престоят е безплатен или с намалено
заплащане”. Кои са
критериите за „специалните ” диспансерни
прегледи на ветераните и с какво те се различават от задължителните за всички
български граждани?
5. Има ли „държавни хосписи” (§ 2 на проекта за изменение в чл. 4,
т. 6, която става т. 9), къде са
разположени териториално и в този смисъл, ще бъдат ли достъпни за всички
ветерани в Р България?
6. Предлага се
(§ 2 на проекта за
изменение в чл.4, т. 7, която става т. 10). правото
за ползването на столовете за обществено хранене във
въоръжените сили да се разпростре
върху и съпругите (съпрузите) на ветераните. Къде са тези столове, господа
вносители, и колко от ветераните ще могат да се използват от това си право?
Грижата
за ветераните и за военноинвалидите и военнопострадалите е нещо, което приветствам.
Но не чрез
прилагане на недобре осмислени проекти
за законопроекти!
Надявам
се, парламентарните комисии, които председателствате да разгледат мнението на един обикновен гражданин на
Р България. Нали преди избори, всички политически сили обещават да ни въвличат
в управлението.
Приемете
моите уважения!
София, 14.10.2015
*- този текст изпратих в трите парламентарни комисии. Не се надявам, че мнението ми ще промени с нещо недомасления проектозакон за ветераните от войните. Дано поне секретарките на комисиите да напишат по едно формално писмо и да благодарят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар