До три комисии в Народното събрание*

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ДО

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА 43-Т0 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВАЛЕНТИН РАДЕВ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАСАН АДЕМОВ

МНЕНИЕ

от полковник в отставка, доцент д-р Николай Колев, бивш началник на Медицинско управление на Генералния щаб ва Българската армия от 1993 до 1998 г.

Уважаеми дами и господа,

Внесеният в 43-то Народно събрание от група народни представители Законопроект за  изменение и допълнение на Закона за ветераните, ме накара  да се обърна към вас, с надеждата, че ще чуете един пенсионерски глас и няма да приемете проекта в комисиите! Независимо, че г-н Михов  води листата на вносителите.

Какви са мотивите ми за отхвърляне на законопроекта?

1. В сега действащия закон открих една съществена грешка. От текстовете на чл. 1 и чл. 3 става ясно, че категорията ветеран се отнася само за военнослужещи, участвали „във войни, водени от българската държава за защита на националните интереси и териториалната цялост на България”. Не си спомням, участието ни във Втората световна война, да е било за защита на „териториалната цялост на България”.

По мое мнение, вносителите на законопроекта трябваше да се занимаят с категорията „военнослужещи, участвали във военни мисии/ операции извън територията на Р България”, която е актуална от 1968 г. насам. Решението за участие в подобни мисии/операции е на българската държава и отразява нейни конкретни интереси в определен момент. Вярно е, че при тях рисковете за живота им е по-малък от този при война, макар че и по това може да се спори. Степента на риска означава ли, че тези военнослужещи трябва да останат извън грижите на държавата? Убеден съм, че те се нуждаят от същото внимание, както и ветераните от Втората световна война. Позволявам си да ви припомня, че някогашните 20-т годишни участници в Чехословакия през 1968 г. днес са 67 годишни. Приближават пенсионна възраст или са пенсионери и участниците в мисията на ООН „UNТAC” през 1992 г.

Помислете върху тези факти, дами и господа!

2. Смятам, че § 1 за допълнение на заглавието е безсмислен.

3. С § 2 се предлага в чл. 4, т.1 думите „по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването" да се заличат. Добре известно е, че в Р България съществува т.нар. позитивен списък на лекарствените средства, които напълно или частично се реимбурсират при лечение в домашни условия. В обхвата на този списък попадат всички български граници. На какви други допълнителни лекарствени средства имат право ветераните? Могат ли вносителите да дадат смислени мотиви. По чл. 4, т. 1 на действащия закон имам и следната бележка по същество: какво означава текстът  - „средствата са за сметка на държавния бюджет?” Той се среща и в други членове, алинеи и точки и на действащия закон и на проекта за неговото изменение и допълнение. Искам да попитам: чрез бюджетите на кои министерства или ведомства ще се изплащат направените разходи от ветераните – на отбраната, на труда и социалната политика, на транспорта и т.н.? Защото действащите текстове имаха смисъл преди здравните реформи в България и при структура на военномедицинската служба, която в момента не съществува. По нататък няма да се спирам на нонсенса „средствата са за сметка на държавния бюджет.”

3. Какво означава изречението от § 2 на проекта, с който се предлага в чл. 4, т. 2 след думата „помощ" да се добави „болнична (стационарна) и извънболнична в пълен обем според нуждите на ветерана”?

4. Може ли да бъде преведен на обичаен български език текстът на предлаганата с § 2 на проекта нова т.3, цитирам: „специален диспансерен учет и отчет от личните лекари и регулярни медицински прегледи, настаняване с предимство и лечение и при нужда, по преценка на лекаря, от придружител, като престоят е безплатен или с намалено заплащане”.  Кои са критериите  за „специалните ” диспансерни прегледи на ветераните и с какво те се различават от задължителните за всички български граждани?

5. Има ли „държавни хосписи” (§ 2 на проекта за изменение в чл. 4, т. 6, която става т. 9), къде са разположени териториално и в този смисъл, ще бъдат ли достъпни за всички ветерани в Р България?

6. Предлага се (§ 2 на проекта за изменение в чл.4, т. 7, която става т. 10). правото за ползването на столовете за обществено хранене във въоръжените сили да се разпростре върху и съпругите (съпрузите) на ветераните. Къде са тези столове, господа вносители, и колко от ветераните ще могат да се използват от това си право?

Грижата за ветераните и за военноинвалидите и военнопострадалите е нещо, което приветствам.

Но не чрез прилагане на недобре осмислени  проекти за законопроекти!

Надявам се, парламентарните комисии, които председателствате да разгледат мнението на един обикновен гражданин на Р България. Нали преди избори, всички политически сили обещават да ни въвличат в управлението.

Приемете моите уважения!

София, 14.10.2015

*- този текст изпратих в трите парламентарни комисии. Не се надявам, че мнението ми ще промени с нещо недомасления проектозакон за ветераните от войните.  Дано поне секретарките на комисиите да напишат по едно формално  писмо и да благодарят!