КОРУПЦИЯТА НЕ Е ОТ ВЧЕРА….*

„За Павел І се говори, че бил солдафон и прусак. Вярно е, че той облича руската армия в тесни пруски униформи, принуждава войниците да носят неудобни перуки и въвежда наказанието бой с пръчки. В неговите действия обаче има и мерки, насочени към оздравяване на армията. Той се опитва да въведе във войските дух на справедливи награди и наказания, независимо от чина. Офицерите са съдени два пъти по-често от войниците, а много от офицерите са осъждани за присвояване на пари от хазната.

Александър I победил непобедимия Наполеон Бонапарт, но не успял да овладее корупцията в собствената си страна. Язвата да се присвояват на пари от хазната, с която Петър I се борил решително, но не много успешно, преминавала като наследство от един руски монарх на друг. Не можем да кажем, че те са си затваряли очите за нея. По никакъв начин. В държавата някой постоянно е осъждан за този порок,  но самото явление е толкова широко разпространено, че дори императорите понякога са изненадани.

По време на Кримската война започват да се разкриват данни за ужасяващи кражби в службите, които снабдяват армията с боеприпаси, униформи и храна. Разгневеният император Николай I, в разговор с престолонаследника, отбелязва:

-Саша! Струва ми се, че в цяла Русия не крадем само ти и аз.

За да открие  кой от високопоставените служители в Русия живее честно, Николай І нарежда на ІІІ-то отделение на тайната полиция да разбере кой от 56-та губернатори не взема подкупи. Докладът е разочароващ. Само двама не вземат подкупи – губернаторът на Киев Фунукли и ковянския – Радищев. Царят се замислил. За Фунукли е ясно, бил толкова богат, че не се нуждаел от никакви подкупи. Царското недоумение беше причинено от Радищев – защо не вземал?! Честността на сина на автора на книгата „Пътуване от Санкт Петербург до Москва“ е приписана на неговата ексцентричност. Бащата бил ексцентричен – пишел скандални книги и май и синът е такъв. Между другото, любопитно е, че „неподкупният" Фунукли е много лоялен към подкупите на полицейските служители, смятайки, че ако помешчиците не им помагат с пари, „ти ще ги получат от крадците".

В епохата на Николай I най-скандалната афера, свързана с присвояване, е случаят с директора на „Комитет 18 август 1814 г.“ (Инвалидна комисия), тайния съветник Александър Политковски. Политковски с няколко съучастници фабрикували пенсионни дела за измислени хора с увреждания. Все едно, че са се лекували за сметка на хазната, уволнени са от армията с обезщетение, и за сметка на хазната са се прибирали по домовете си, в някое забравено от Бога ъгълче на Русия. В средата на XIX век руската армия води активни операции в Кавказ. Измамниците вписали своите „мъртви души” в списъците на хилядите ранени войници и офицери, за които се твърдяло, че са лекувани в болници, получавали отпуск вкъщи, умирали или станали инвалиди. И вместо всички тези ранени получавали парите.

През май 1826 г. Николай I одобрява закон за борба с алчността и грабежа от страна на чиновниците. Но в Русия едно е да приемаш закони, а друго – да ги прилагаш. Императорът може само горчиво да се оплаква от подкупността и кражбите, които се ширят в страната му. Веднъж заповядал да подарят на берлинския художник Франц Крюгер златен часовник с диаманти за перфектно нарисувания портрет. Служителите на двореца занесли на Крюгер само златния часовник, на който нямало нито един диамант.

Узнавайки за това Николай I казал на художника:

-Виждате ли, те крадат даже от мен. Но ако поискам да накажа всички крадци в империята, Сибир ще се окаже малък, а Русия ще се превърне в пустош, подобно на Сибир. 

Александър II в по-голямата част от царуването си само се оплаква от подкупите, но не предприема решителни мерки за борба с тях. Веднъж казал пред сина си, че руската флота „е в джобовете на този и онзи“. Може да се предположи, че императорът на цяла Русия е бил твърде зает с премахването на крепостничеството и други реформи, за да „зашие“ джобовете на своите служители веднъж завинаги. По време на неговото управление чиновниците съвсем се разпасват. За да се получи разрешение за откриване на бизнес, е било необходимо кандидатът да се обърне към Министерството на вътрешните работи. Там, без да се колебаят, му давали списък на лицата и размера на подкупите, които трябвало „да позлатят писалки им"  – 25% от чистата сума постъпвала в джоба на служител на МВР; 15% – на длъжностно лице от Министерството на финансите, 10% – на служител на Министерството на финансите с по-нисък ранг и 5% – на служителя на министерството, който бил пряко отговорен за промишлеността, в чиято област се създавало новото предприятие.

Малко преди революцията през 1917 г. списание „Русский мир” публикува голяма статия, посветена на подкупите. Ако го прочетете днес, ще останете с усещането за déjà-vu, все едно, че преди сто години са писали за днешните времена.” (със значителни съкращения)

*- По Олег ЛОГИНОВ, © 2011, „ВЕДОМОСТИ Урал". Заглавието е мое.

И накрая една телеграма от 1883 г.::

„До господа полицейските пристави и полицейските лекари

Във връзка с настъпването на Рождество Христово и Нова година, смятам за необходимо да напомня за най-строго изпълнение на мои циркулярни писма от 20 януари и 4 декември 1892 г. под  №№ 9 и 183 и от 20 март тази година под № 44, ЗАБРАНЯВАЩИ ПРИЕМАНЕТО на подаръци от гражданите под какъвто и да е повод, наказанието за което е незабавно отстраняване от служба. Моля приставите и лекарите да обявят това на всичките им подведомствени чиновници.

Изпълняващ длъжността  (п) Старши полицай майстер полковник Васюков”.  

ПРЯКА ЛИНИЯ С ВЛАДИМИР ПУТИН - 2019

……….

Въпрос за новите оръжия, и за каква война се подготвя за Русия.

„Пряка линия” е седемнадесета поред

„Ако искате мир, гответе се за война. Всеки, който не иска да храни армията си, ще храни друга. Русия не е лидер в разходите за въоръжение. Пред нас са САЩ, Китай, Саудитска Арабия, Великобритания, Франция, Япония и седмо място е Русия (48 млрд. $). Ние сме единствената голяма военна сила, която намалява военните си разходи. При нас тенденция да намаляваме. Никоя голяма страна не го прави . Това, с което трябва да се гордеем е, че въпреки скромните разходи, се оказваме на две или три стъпки пред останалите страни. Имам предвид хиперзвуковата ракетна технология. В съвременния свят мощта на държавата се определя от икономическата й мощ. Затова насочваме своята работа в рамките на националните проекти.”

РУСКИ КОМЕНТАРИ

„…Ключов момент в „Пряката линия” е новият образ на Путин, който вижда, когато подчинените му се опитват да му хвърлят прах в очите, боядисвайки пейки и огради.”

„..Изглежда, че президентът и администрацията старателно са се опитали да направят „Пряката линия” безинтересна и скучна.”

Главното, което „Пряката линия” трябва да покаже е, че президентът Путин е в крак с времето, държи ръката си на пулса на страната и контролира ситуацията. Основното послание е –  „Скъпи съграждани, аз съм на работа, мишка не може да се промъкне покрай мен, живейте спокойно, зад мен вие сте като зад каменна стена." Сигналът беше изпратен и получен успешно. "

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ

Според доклада на Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI), световните разходи за отбрана през 2018 г. са  1,82 трилиона $, от тях на САЩ – 649 млрд. $; Китай – 250 млрд. $; Русия – 61,4 млрд. $. Разходите на -

Източник: Geopolitical Futures, 3 май 2019 г.

Брутен вътрешен продукт в милиони $ за 2018 г.:

САЩ – 75, 212 696; КНР – 13, 407 318; Руска федерация – 1, 630 659.

БВП на глава от населението в $ за 2017 г.:

САЩ – 59 501; КНР – 8 643; Руска федерация – 10 608..

Източник: Международен валутен фонд.

ЗА БРИДЖИТ И ЕМАНУЕЛ....

(извадки от интервюто на Марион Гали-Ромуно със Силви Бомел, публикувано Le Figaro)

Преди да напише книгата си „Току-що навършила седемнадесет години“ (издателство JC Lattès, 2019), журналистката Силви Бомел тръгва по стъпките на Бриджит Троние в Амиен, Льо Туке…. Тя интервюира най-близките и по-малко близките й хора, стремейки се да разбере жената, която се отказва от всичко, за да изживее любовта си с мъж с двадесет и четири години по-млад от нея – Емануел Макрон.

 „Когато Бриджит Троние се омъжва през 1974 г., тя е била на 20 години. Докато пиша, наскоро се появиха Противозачатъчни хапчета се бяха появили наскоро, което далеч не е било очевидно за всички. Тогава съществуваше идеята, че не можеш да бъдеш бременна без ангажимент, че най-добрият начин да живееш е да се ожениш.Всички сестри на Бриджит го бяха омъжени преди нея и бяха родили „под 30 години", както беше обичайно за онова време".

„Защо съпругът на Бриджит не е направил скандал, когато е научил за връзката й с Емануел Макрон, не зная. След развода през януари 2006 г. Андре-Луи Озиер предпочете да да изчезне, за да не дава храна за клюки. Казват, че живее някъде в района на Париж. Английски журналисти се интересуваха от този мистериозен човек, търсеха го навсякъде, но не намериха нищо. Все още имам леко подозрение, че всичките му следи са изтрити от Интернет“.

 „Когато започна връзката между Бриджит и Емануел Макрон, семейство Троние беше много ядосано. … През лятото на 1995 г. Емануел беше пратен в Париж, историята им се скри от очите на хората и стана безинтересна. През 2000 г. Бриджит започна да представя Емануил, а хората започнаха да го намират за привлекателен. Времената се бяха променили, че не го възприемаха като интелектуално момченце, а като млад възпитаник на Националното училище за администрация с бъдеща блестяща кариера. И днес в Амиен  или Льо Туке всички обичат Бриджит. Трудно би се намерил човек,  който да каже нещо лошо за нея.

„Взаимоотношенията в семейството на Емануел Макрон са доста сложни. Майка му винаги е страдала от загубата на първото си дете (мъртвородената дъщеря се появява на този свят една година преди да се роди Емануел). В моята книга наричам Емануел Макрон „заместващо дете“, термин, използван в психологията. Исках да обясня, че той много бързо се отдръпва от семейството си и  иска сам  да се изгражда в  живота. В първа глава на книгата си „Революцията” Макрон пише: „Доколкото си спомням, винаги съм имал желание сам да избирам живота си." От излизането на книгата ми се срещнах с един от неговите роднини, който каза, че мога да по-подробно да опиша семейството му и хората около него. Честно казано, доколкото ми е известно, той има малко приятели, и нещо го тегли към самотата”.

 „Предполагам, че Емануел Макрон винаги е подбуждал Бриджит да върши някакви глупости ... Всъщност ми се струва, че техният брак е начин той да каже: „Вижте, вие постъпихте лошо с нас, не вярвахте в нашата любовна история, мислехте, че ще се скрием, но не, аз ще се оженя за нея пред целия свят.”  Много хора смятат, че Бриджит е използвала младия Емануел, осъзнавайки, че е необикновен и му е влияела в свой интерес. Аз мисля обаче, че от първия ден Емануел започва да се стреми към това, което е Бриджит.  Когато я срещнах, тя в никакъв случай не приличаше нещастна жена”.

 „Днес тази нетипична двойка изглежда изключително сплотена. Тяхната романтична страст към литературата ги свързва завинаги, и двамата харесват това, което кара сърцата им да бият, това е тяхната точка на пресичане. Аз не вярвам в хомосексуализма на Макрон или за съществуващо напрежение помежду им. От друга страна, мисля, че след тях ще бъде трудно да се измислят нови типове президентски двойки. Тази двойка е уникална. Затова очарова всички, до Китай включително.