„За Павел І се
говори, че бил солдафон и прусак. Вярно е, че той облича руската армия в
тесни пруски униформи, принуждава войниците да носят неудобни перуки и въвежда
наказанието бой с пръчки. В неговите действия обаче има и мерки, насочени към оздравяване
на армията. Той се опитва да въведе във войските дух на справедливи награди и
наказания, независимо от чина. Офицерите са съдени два пъти по-често от войниците, а много от офицерите са осъждани за присвояване на пари от хазната.
Александър I победил
непобедимия Наполеон Бонапарт, но не успял да овладее корупцията в собствената
си страна. Язвата да се присвояват на пари от хазната, с която Петър I се борил
решително, но не много успешно, преминавала като наследство от един руски
монарх на друг. Не можем да кажем, че те са си затваряли очите за нея. По никакъв
начин. В държавата някой постоянно е осъждан за този порок,
но самото явление е толкова широко разпространено, че дори императорите понякога са изненадани.
По време на Кримската
война започват да се разкриват данни за ужасяващи кражби в службите, които снабдяват
армията с боеприпаси, униформи и храна. Разгневеният император Николай I, в
разговор с престолонаследника, отбелязва:
-Саша! Струва ми се,
че в цяла Русия не крадем само ти и аз.
За да открие кой от високопоставените служители в Русия живее честно, Николай
І нарежда на ІІІ-то отделение на тайната полиция да разбере кой от 56-та губернатори
не взема подкупи. Докладът е разочароващ. Само двама не вземат подкупи – губернаторът
на Киев Фунукли и ковянския – Радищев. Царят се замислил. За Фунукли е ясно, бил
толкова богат, че не се нуждаел от никакви подкупи. Царското недоумение беше
причинено от Радищев – защо не вземал?! Честността на сина на автора на книгата
„Пътуване от Санкт Петербург до Москва“ е приписана на неговата
ексцентричност. Бащата бил ексцентричен – пишел скандални книги и май и синът
е такъв. Между другото, любопитно е, че „неподкупният" Фунукли е много
лоялен към подкупите на полицейските служители, смятайки, че ако помешчиците не
им помагат с пари, „ти ще ги получат от крадците".
В епохата на Николай
I най-скандалната афера, свързана с присвояване, е случаят с директора на „Комитет
18 август 1814 г.“ (Инвалидна комисия), тайния съветник Александър
Политковски. Политковски с няколко съучастници фабрикували пенсионни дела за
измислени хора с увреждания. Все едно, че са се лекували за сметка на хазната,
уволнени са от армията с обезщетение, и за сметка на хазната са се прибирали по
домовете си, в някое забравено от Бога ъгълче на Русия. В средата на XIX век
руската армия води активни операции в Кавказ. Измамниците вписали своите
„мъртви души” в списъците на хилядите ранени войници и офицери, за които се
твърдяло, че са лекувани в болници, получавали отпуск вкъщи, умирали или
станали инвалиди. И вместо всички тези ранени получавали парите.
През май 1826 г. Николай
I одобрява закон за борба с алчността и грабежа от страна на чиновниците. Но в
Русия едно е да приемаш закони, а друго – да ги прилагаш. Императорът може само горчиво да се оплаква от подкупността и кражбите,
които се ширят в страната му. Веднъж заповядал да подарят на берлинския
художник Франц Крюгер златен часовник с диаманти за перфектно нарисувания
портрет. Служителите на двореца занесли на Крюгер само златния часовник, на който
нямало нито един диамант.
Узнавайки за това Николай
I казал на художника:
-Виждате ли, те
крадат даже от мен. Но ако поискам да накажа всички крадци в империята, Сибир
ще се окаже малък, а Русия ще се превърне в пустош, подобно на Сибир.
Александър II в по-голямата част от царуването си само се
оплаква от подкупите, но не предприема решителни мерки за борба с тях.
Веднъж казал пред сина си, че руската флота „е в джобовете на този и онзи“. Може
да се предположи, че императорът на цяла Русия е бил твърде зает с премахването на
крепостничеството и други реформи, за да „зашие“ джобовете на своите служители
веднъж завинаги. По време на неговото управление чиновниците съвсем се разпасват. За да се получи разрешение за откриване на бизнес, е било необходимо
кандидатът да се обърне към Министерството на вътрешните работи. Там, без да се
колебаят, му давали списък на лицата и размера на подкупите, които трябвало „да позлатят писалки им" – 25% от чистата сума постъпвала в джоба на служител на
МВР; 15% – на длъжностно лице от Министерството на финансите, 10% – на служител
на Министерството на финансите с по-нисък ранг и 5% – на служителя на
министерството, който бил пряко отговорен за промишлеността, в чиято област се
създавало новото предприятие.
Малко преди революцията през 1917 г. списание
„Русский мир” публикува голяма статия, посветена на подкупите. Ако го прочетете
днес, ще останете с усещането за déjà-vu, все едно, че преди
сто години са писали за днешните времена.” (със значителни съкращения)
*- По Олег ЛОГИНОВ, © 2011, „ВЕДОМОСТИ Урал".
Заглавието е мое.
И накрая една телеграма от 1883 г.::
„До господа полицейските
пристави и полицейските лекари
Във връзка с
настъпването на Рождество Христово и Нова година, смятам за необходимо да
напомня за най-строго изпълнение на мои циркулярни писма от 20 януари и 4 декември
1892 г. под №№ 9 и 183 и от 20 март тази
година под № 44, ЗАБРАНЯВАЩИ ПРИЕМАНЕТО на подаръци от гражданите под какъвто и
да е повод, наказанието за което е незабавно отстраняване от служба. Моля приставите и лекарите да обявят това на
всичките им подведомствени чиновници.
Изпълняващ длъжността (п) Старши полицай майстер полковник Васюков”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар