КАК ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ВОЙНАТА В УКРАЙНА

 

Джордж Фридман, 5 април 2022 г

Докато обмисляме как ще завърши войната в Украйна, първо трябва да разберем как е започнала. Русия нахлу по геостратегически причини – наличието на Украйна като буферна държава, предпазва Москва от нахлуване от запад – и по икономически причини, които често са пренебрегвани. Преходът от Съветския съюз към Руската федерация не беше особено доходоносен. Общото богатство може би се увеличи, но Русия си остава бедна страна. Нейният брутен вътрешен продукт се нарежда точно след този на Южна Корея, респектиращо място, но едва ли това е мястото, на което трябва да се намира една суперсила. А по БВП на глава от населението Русия се нарежда на 85-о място, сгушена между България и Малайзия.

Икономическата статистика рядко разказва цялата история, разбира се, но в случая на Русия доста точно представя страна, която е по-бедна, отколкото изглежда, маскирана повърхностно от най-горния слой на свръхбогатия елит. Животът в големите градове като Санкт Петербург и Москва е луксозен за богатите и поносим за останалите. Животът на село е нещо съвсем друго.

Отделните режими не могат да бъдат единствено обвинявани за руската бедност. Размерът на страната и трудностите в области като транспорта, свързани с нейния размер, правят Русия трудна за управление. От времето на царете държавата, а не споделеният икономически просперитет, поддържа Русия заедно. Често това се постига чрез службите за сигурност, които имат за задача да поддържат държавната власт, а не да изграждат икономика. Не е чудно, че страната, която се гордееше с охранката, произведе президент, който беше възпитан в КГБ. Правилно или не, размерът и неефективността на Русия са склонни да изискват силна ръка.

Това създаде очаквания, че държавата ще бъде силна, дори ако хората са бедни. Имаше гордост от царете и от Сталин – така наречения „човек от стомана“. Но за да управлява Русия, те трябваше да демонстрират сила. Интелектуалците в Русия говорят за демокрация и права на човека. Хората искат защита срещу нашественици отвън и срещу обедняващия хаос отвътре.

През годините президентът Владимир Путин правеше различни жестове за подобряване на Русия, но в КГБ научи, че без силна ръка Русия е неуправляема. И той знаеше, че има два вида сила: тази, която кара другите страни да треперят, и тази, която държи под контрол местните „врагове“.

От Беларус до Казахстан Путин се опита, по единствения начин, който намери за добър, да възстанови Русия тухла по тухла. Украйна е най-голямата от тях. Той вярва, че трябва да я вземе. Русия ставаше неспокойна. Арестуваха дисиденти, а чужденците го отхвърляха. Властта го принуди да действа. Но проблемът беше, че неговият инструмент за действие, руската армия, беше толкова неефективен, колкото и самата Русия. Това не винаги е било така. Колкото и брутална да е военната служба, в нея имаше известна гордост.

Това създаде очаквания, че държавата ще бъде силна, дори ако хората са бедни. Гордееха се с царете и със Сталин – така наречения „човек от стомана“. Но за да управлява Русия, те трябваше да демонстрират сила. Интелектуалците в Русия говорят за демокрация и права на човека. Хората искат защита срещу нашественици отвън и срещу обедняващия хаос отвътре.

Руската армия днес изглежда неорганизирана, лишена от въображение и вдъхновение. Развръщането на войските, подготовката на логистиката и командването на ТВД на всички нива просто е отчайващо. Това е различен вид руска армия, бюрократизирана, страхуваща се повече от царя, отколкото от поражения от врага. Путин поиска бързо поражение на Украйна. Но за да управляваш със сила е необходимо да виждаш и да удариш решително по центъра на тежестта на противника.

В Украйна липсваше център на тежестта, а имаше широко разпръснати леки пехотни сили, които бяха трудни за унищожаване. Въпреки че това може да изглежда като партизанска война, не е и Украйна изненада врага си с устойчивост и непредсказуемост. Нападащият може да отговори с брутални атаки срещу населението, но това не оставя на украинците друг избор, освен да се бият. Руската армия не е проектирана за тази война, тази война не е планирала и остават само бруталните действия срещу гражданите. И рано или късно Путин ще го разбере.

Проблемът е в това, че Путин не може да спре, нито може да постигне споразумение с Украйна, което да спазва. Всяка сделка – с изключение на капитулацията на украинците – би била признак на слабост от страна на Русия и нейния владетел. Единствените алтернативи са неефективни действия, защото войските, които той прати на война, бяха грешните войски.

Той може да постигне истинско прекратяване на огъня, но ако го направи, с него е свършено. Неспособността да победи украинците и презрението от другите държави, разрушават мита за неговата сила. Безкрайно продължаване на войната няма да реши нищо. Основната задача на Путин е да се преструва, че не е претърпял поражение, защото всичко, което е по-малко от победа е поражение, а партизаните стават по-силни, колкото по-дълго продължава войната.

Решаващ въпрос е дали Русия има стратегически резерви. Армията е в полеви условия повече от месец, при все още студено време и при проблематична логистика. Тя се бие с високо мотивирана, мобилна лека пехота, запозната с терена. Това не може да продължава безкрайно. Русия трябва да подмени войските и да изпрати повече. Вместо това, тя извършва кърваво изтегляне. Забравя се принципа, че не води бой за едно и също място два пъти, освен ако това не се налага.

Това означава, че военният план на Путин е разбит. Съпротивата е ефективна, а войските му се нуждаят от почивка, която той не може да осигури. Путин ще се опита да финтира в други посоки – може би в Балтика или Молдова – но му липсват сили да се бие на друг фронт. Той не може лесно да издържи тази война.

Въпреки това не мога да предскажа какво ще направи един лидер в крайна сметка. Но засега ми е ясно, че Путин ще се вкопчи във властта и ще обвинява всички около себе си. Всеки ден, докато войната продължава, Путин става все по-слаб. Украйна не трябва да може да се съпротивлява, НАТО не трябва да бъде обединена, американската икономическа война не трябва да бъде толкова мощна. Путин става все по-отчаян. Той мърмореше за ядрените оръжия, знак за крайно отчаяние. Но той знае, че той и всеки, когото обича, ще умре при ядрен обмен. Дори и да е готов да се самоубие, вместо да капитулира, той знае, че заповедта за изстрелване трябва да премине през няколко ръце и всяка от тези ръце знае, че контраударът ще убие техните близки. В това се крие слабостта на ядрената война. Путин вярва на все по-малко хора и не знае колко надежден би бил някой в тази ситуация – нито какво биха направили американците, ако разкрият подготовка за руско ядрено нападение.

Ако Путин се откаже от позицията си, той е компрометиран и най-вероятно загубен. Хищниците кръжат около него. Така че той трябва да продължи да се бори, докато не бъде принуден да напусне и някой друг, който не е отговорен за бедствието, поеме властта и обвини Путин за всичко. Мисля, че трагедията не може да свърши, докато Путин не бъде изваден от играта.

Очевидно тук се отдалечавам от геополитическия анализ по посока на политическия. Първият се опитва да сведе до минимум индивидуалното влияние, докато вторият го подчертава. Това прави моята прогноза неизбежно неточна. Но като се има предвид ситуацията както и руската вътрешна динамика, изглежда, че всички сили, които ще действат срещу Путин, диктуват определена посока. Войната ще приключи, но войната се развива по начин, който създава уникален натиск върху руската политическа система и поради естеството на системата този натиск се насочва срещу Путин.

Това не е единственият резултат. Украйна може да рухне. Русия също може да рухне. Руската армия може да измисли стратегия за спечелване на войната. Може да се постигне споразумение, което да се спазва. Всичко това е възможно, но не виждам много движение в нито една от тези посоки. Аз бих заложил на политически край, като руснаците изтеглят „късата клечка“. Не бих си помислил за това в първия ден от войната, но сега мисля, че това вероятно е изхода на последния ден.