ИСТОРИЧЕСКА АНАЛОГИЯ

 

По повод украинската трагедия в Буча и Краматорск и путинската пропаганда ….

На 14 април 1990 г., 47 години след разстрела на полските офицери в Катинската гора, СССР изразява официално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на съюза (НКВД) са отговорни за разстрела (цитат от официалното изявление на ТАСС: „… Выявленные архивные материалы в своей совокупности позволяют сделать вывод о непосредственной ответственности за злодеяния в катынском лесу Берии, Меркулова и их подручных. Советская сторона, выражая глубокое сожаление в связи с катынской трагедией, заявляет, что она представляет одно из тяжких преступлений сталинизма. Копии найденных документов переданы польской стороне. Поиск архивных материалов продолжается“). 

Фактите не пречат на г-жа Ани Златева, (Институт по история при БАН) 14 години по-късно да публикува в „Историческо бъдеще“, кн. 1-2, с. 206-230, 2004 статията „Залогът Катин и българската следа в него“, издържана в най-добрите образци на съветската пропаганда.

Три години по-късно, статията е качена и в руския сайт „Катынские материалы. Документы, свидетельства, исследования, полемика“ (http://katynfiles.com).

Апропо, лекарите Марко Марков и Георги Михайлов от Съдебно-медицинския институт в София са изправени пред Трети състав на Народния съд за съдене „виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея", във връзка с Катинското клане (Марков*) и Виницката трагедия (Михайлов) и не само избягват присъдите, но са признати и за невиновни, благодарение на факта, че и двамата се отказват от подписите си под документите (на Международните комисии за разследване, свикани по искане на Германия), доказващи вината на сталинските тайни служби.

Марков участва и в Нюрнбергския процес като свидетел на съветския обвинител.

За съдбата му могат да се напишат още много неща, но няма смисъл..

*-Марков заминава за Катин, поради отказа на тогавашния Директор на Съдебно-медицинския институт – проф. Иван Москов, независимо от разпореждането на Богдан Филов. Много по-късно Марков твърди, че професорът се скрил на Витоша, за да не замине за Катин.