понеделник, 31 януари 2022 г.

ЗА СИФИЛИСА НА ЛЕНИН



(със съкращения)

Валерий Новоселов,

Авторът е невролог, ръководител на секцията по геронтология на Московското общество на изследователите на природата при Московския държавен университет.

Бях шокиран, когато получих тази обемна папка в архива, включваща 410 листа, отпечатани на пишеща машина. На корицата имаше надпис:

„Централен архив на Института Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин при ЦК на КПСС, Дневник на медицинската история на В.И. Ленин от 28 май 1922 г. до 21 януари 1924 г., Машиноп. текст с поправки от неизвестно лице, 410 листа. Фонд 16, Опис 2с Ед. съхранение 10 л. 1-410"

Защо шок? В папката имаше картон-заместител, в който се вписват всички, които са я получавали. Аз бях единствен. Нито лекар, нито историк или историк на медицината бяха чели нейното съдържание. Освен това почти 25 години чаках среща с този непознат документ. В продължение на три месеца се запознавах със случая и си водих записки. Записах всичко, което като лекар ми се струваше важно – хода на заболяването, симптомите, лечението. Това, което смятах за несъществено пропусках.

 „Дневникът  на дежурните лекари“ при Илич е воден от частния доцент Алексей Михайлович Кожевников и професорите Василий Василевич Крамер и Виктор Петрович Осипов. Те са диктували на машинописките, а последните, понеже са без медицински образование, са допускали много грешки в термините, които лекарите след това са поправяли саморъчно. В консултациите и лечението на Ленин са участвали 30 лекари, но дневникът е воден само от тримата. Кожевников е писал по-пространно и повече от двамата си колеги. Той е известен московски специалист по невросифилис, тоест болестта, от която Ленин е лекуван. Изглежда, че е съчувствал на пациента си, записките му са най-дълги, съдържат много ежедневни подробности. Крамър пише малко – като пациент Ленин едва ли му е бил интересен. Той е специалист в друга област, но разбира безполезността на лечението. Професор Осипов е добре запознат със сифилиса на нервната система, тъй като е автор на два наръчника по психични заболявания, в които отделни глави са посветени на луеса. Специалистите по тази инфекция преобладават и сред консултантите от чужбина. Сред тях е и немският професор Макс Ноне, главен специалист в Европа по лечение на невросифилис.

Относно диагнозата няма съмнение. В крайна сметка Ленин е бил третиран точно като пациент с невросифилис, провеждани са лечебни курсове с около 30 лекарства, основните от които са антисифилитични препарати – живак, бисмут, арсен, йод. Останалите лекарства са симптоматични, предписвани са за коригиране на отделни симптоми. Освен това при Ленин е налице класическа клинична картина на заболяването, добре позната на лекарите от онова време. Днес лекарите не виждат подобни запуснати пациенти, на практика няма такива. А по онова време в психиатричните отделения от 10 до 40 процента от болните са с диагноза като тази на Ленин. Според главния патолог на Москва Иполит Давидовски през онези години при аутопсии са откривани признаци на сифилис в 5% от случаите – от много стари хора до бебета. В същото време самият Давидовски вярва, че в действителност заболеваемостта е много по-висока. „Сифилисът“ беше толкова често срещана диагноза, колкото днес е „инфаркта“, „инсулта“ или „диабета, втори тип“. А данните от аутопсията на Ленин, отговарят на менинговаскуларен сифилис на мозъка, а не на митичната „склероза от износване” (abnutzungsclerosis), която е поставена вероятно поради политически съображения

Не е известно как Ленин се е заразил, липсват точни данни. Мисля, че се е случило, както обикновено – по полов път. Може да се предположи, че това е станало през 1892-1893 г., когато младият Володя Улянов бяга от попечителството на родителите си и заживява самостоятелно. Но не искам да морализирам. Още повече, че по това време, повтарям, това е много разпространена и често срещана инфекция.

Възможно е заболяването да е повлияло на характера на Ленин, и най-важното на политическите му решения. Описано е, че пациентите с невросифилис са по-ригидни и агресивни. Илич притежава тези качества и изглежда, че те са повлияли много от неговите решения както преди революцията, така и след нея. Неговата безкомпромисна същност е добре известна, мисля, че е свързана и с болестта му. Най-известният невролог от онова време Лазар Минор (между другото, по някаква причина той не е поканен да консултира Ленин) пише в учебника си: „Такива пациенти трябва да бъдат отстранени от работа, служителят трябва да вземе отпуск и да отиде на село за пълноценна психическа и физическа почивка или да се настани в санаториум“. А Ленин с такава диагноза ръководи Русия няколко години в най-ужасното време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар