Автокрациите няма да искат да се откажат от неограничеността, неконтролируемостта и несменяемостта във властта.
Александър Скобов, 01.08.2022
Мой стар другар от марксисткия ъндърграунд в СССР постави под въпрос жизнеспособността на модела на „нелиберален капитализъм“. Този модел бързо щял да доведе до това, че всеки „участъков полицай“ щял да намери своя „малък Ходорковски“ и целият капитализъм щял да се срине. Защото бизнесът ще бъде наплашен до смърт.
Въпросът е в това как тогава, в продължение на десетилетия, съществуваха силно корумпирани диктатури, които, плашеха бизнеса, разбира се, не до смърт? Да приемем, че това по правило са били периферни страни, които не са завършили индустриалния преход. Сиреч не са съвсем капиталистически. С преобладаване на докапиталистически структури. А корумпирана авторитарна държава е могла да си позволи да плаши бизнеса, без да рискува да срине цялата икономика.
Но бизнесът продължи да съществува. Може би е влачил мизерно съществуване. И това е раждало изостаналостта на застоя. Оказва се обаче, че режимите, при които военно-земевладелската класа делеше властта с елита на компрадорската буржоазия, са доста стабилни. Големият бизнес всъщност се сля с властовата бюрокрация, докато малкият бизнес „вървеше под тях“. Такава една феодално-мафиотска система. Мафията всъщност е вид феодална структура.
Някои от тези режими бяха доста успешни. Дори построиха лъскави небостъргачи. Вярно е, че от тях можеха да се наблюдават кварталите от бидонвили. Да допуснем, например, че в съвременната постиндустриална икономика, освободена от докапиталистически структури, това, което съществуваше в ерата на диктаторите Сомоса (Анастасио Дебайле, Никарагуа – Н.К.), Трухильо (Рафаел Леонидас, Доминиканска република – Н.К.) и Стреснер (Алфредо Матиатуда, Парагвай – Н.К.), няма да работи дълго време. И в един момент новите автокрации ще са длъжни да се изправят пред въпроса: как да ограничат своите „участъкови“, така че да не изядат целия бизнес?
Не е тайна, че въжделените погледи на идеолозите и трубадурите на „новия авторитаризъм“ отдавна са насочени към континентален Китай. Защото при него нещата станаха. Във всеки случай се смята, че са станали. Как? Много е просто. Новият китайски капитализъм наследи тоталитарния апарат на властта на „комунистически“ Китай. И преди всичко, неговото ядро – „водещата и направляващата” партия. Тя не позволява на китайския „участъков“ да изяде целия бизнес.
Политическата машина, създадена да поддържа система, която изключва частната собственост и пазара, днес успешно работи за осигуряване на условията за динамично капиталистическо развитие. За това един тоталитарен режим се оказва много по-подходящ от корумпиран авторитаризъм. И всички „нови автокрации“, които няма да се съгласят на стагнация и една безнадеждна изостаналост, със сигурност ще се стремят да се обзаведат със същата политическа машина.
Освен ако, разбира се, не искат да еволюират към либерална демокрация. И да се откажат от неограничената, неконтролируема и несменяема власт на своите управляващи елити. Но те няма да го направят. Има ли някой, който все още се съмнява в това?
Все по-очевидно е плъзгането на „новите автокрации“ към тоталитаризма, което само потвърждава мисълта ми. „Нелибералният капитализъм“ в комбинация с тоталитарен политически режим може да се окаже доста жизнеспособен.
И този модел сам по себе си няма да изчезне.
А ако не искаме да живеем с него, ще се наложи да изчистим с ръце това лайно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар