Бюрокрацията реагира по един и същи начин на различни предизвикателства – ако има проблем, той трябва да бъде забранен.
Ел Мюрид, 27.09.2020
Започва сезонът на респираторните заболявания и отново възниква въпросът за въвеждане на карантинни мерки. Никой не се интересува от тяхната валидност, както и от солидна оценка на случващото се. Бюрокрацията винаги реагира на предизвикателствата по един и същи начин – ако има проблем, е по-лесно да го забраните. В Москва се регистрират по 1700 случаи дневно, то ли на носители на вируса, то ли на болни. Тази година, Нобеловата награда в медицината трябва да бъде присъдена на гения, създал изобретението на века – неизвестната преди формула „безсимптомен болен“. Тоест симптоми няма, а пациентът изглежда здрав. Да, като цяло е така – но все пак пациентът е болен, тъй като тест, с неизвестна надеждност е открил в него наличието на антитела.
Струва си да припомним, че в хода на обикновена, тривиална грипна епидемия, при пик на заболяването се регистрират под сто хиляди души дневно само в Москва. Мерките за карантина също са тривиални – могат да затворят училище, детска градина, но никога не се стига до парализа на цял град, регион или още повече – на цялата страна. С коронавируса историята е съвсем различна, а защо е така – все още не могат да ни обяснят. Манипулациите със статистически данни и напълно допустимата неграмотност на населението по епидемиологични въпроси позволяват да се интерпретира степента на заплаха доста широко и произволно, но когато индуцираният страх и ужас отминат, хората започват да задават въпроси, които не са най-приятни за властите.
Така или иначе, и независимо от всички клетвени декларации, че няма да има карантина като пролетно-лятната, подготовката за събитията е в разгара си. Сега обаче най-вероятно вече няма да има федерални мероприятия. Регионите сами ще вземат решения относно въвеждането на карантинни мерки и степента на тяхната тежест. Федералните власти са доволни от това, тъй като основното, от което се страхуват, е отговорността. Макар и илюзорна, засега. Цялата отговорност вече ще бъде на губернаторите, а ръководството (на страната – бел.моя) – цялото в бяло, както винаги, няма да има нищо общо с това. Идеална позиция.
В същото време е необходимо да се разберат мотивите, от които се ръководи федералното правителство, и то не абстрактни, а напълно конкретни. Периодът на „розовите” отношения с обществото приключи, властите все по-често прибягват до пряк терор, размахът му нараства и доколкото не е пълномащабен се дължи изключително на ресурсни ограничения. Например в Хабаровск властите не могат да потушат протестите, само защото нямат достатъчно ресурси за това и следователно единствената налична опция за отговор е пълното медийно затъмнение.
Като цяло обаче режимът е все по-склонен към терор, като единствен метод на управление, с който все още разполага. Коронавирусът се оказа много добър повод за това, но дори и да не съществуваше, щеше да има друга причина за преход към държавен терор. Като цяло властите вече не се притесняват за легитимността си – последните две гласувания с фантастичните си фалшификации показват, че желаните крайни резултати могат да бъдат надминати над планираните показатели, спуснати отгоре. Всеки намек за организирана протестна или опозиционна дейност също започва да се потиска много по-свирепо, отколкото само преди година или две по-рано. Арестите, затворите и дори убийствата станаха норма. Използва се целият набор от методи на класическия диктатор от типа на „папа Док” (Франсоа Дювалие, ръководил Хаити от 1957 до 1971 год., най-мрачните години от историята на страната – бел.моя). Вярно е, че „тонтон макути”-те (наименование на хаитянската милиция от доброволци на Дювалие, името произлиза от креолската митология и означава митологичното чудовище, което ходело през нощта по улиците и прибирало в чувал децата, разхождащи се твърде късно, след което повече никой не ги виждал – бел.моя) все още не са изкарани на улицата, но те се тестват и обучават в чужбина – прословутите „ихтамнет” (буквално „тях там ги няма”, полит. жаргон за руснаци, които неофициално изпълняват правителствени задачи зад граница – бел. моя) режат главите на сирийците днес, но когато е необходимо, ще ги режат по същия начин в Смоленск, Красноярск или Владивосток. Без ни най-малко да се замислят. Впрочем соколите на Путин, преминали през наказателни експедиции в Сирия, едва ли ще мислят дълго, ако получат заповед да бомбардират терористи в Архангелск. По какво те се различават от жителите на Идлиб? По нищо, освен може би по това, че ще им се наложи да ги бомбардират от по-голяма височина.
Карантината все още е относително мека версия на тотален терор и засега ще бъде пробвана, тъй като технологиите за контрол са си вчерашните – базирани на лъжи, манипулации и сравнително фини методи. Май че сега това вече не е необходимо никому – качеството на управление безнадеждно е сринато, ресурсите за манипулация са изчерпани и поради това е необходим преходен период, през който системата за управление да бъде преструктурирана. Разбира се, това ще изисква и нови изпълнители – старите са изпратени да решават други задачи. Ще останат тези, които ще могат да се „преоблекат” във въздуха, и да покажат чудеса от находчивост и дарбата на ясновидци. Като цяло, от съществуващата мерзост, на повърхността ще остане отпадъкът на обществото. Както винаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар