ПОСЛЕДНАТА ЕСЕН НАСТЪПВА

 

Революцията струва нещо само когато е Революция.

                             От блога на Юрий Рарог, 03.09.2020

По правило, успехът на революционните действия се оценява по три основни критерия, свързани с ефективността при: 1.вземане на властта; 2.задържане на властта; 3.провеждане на необходимите реформи. В настоящата ситуация бих искал да се спра на някои аспекти на завземането на властта като най-актуалния въпрос. Защото всичко започва с това и ако този факт липсва, тогава няма за какво да си говорим.

Дълго време властта се разглеждаше като нещо свещено и мистериозно, елитарно и опасно. Демокрацията разсея тази магия, превръщайки правителството в последователна и прозрачна система, състояща се от рационално балансирани социални институции и внимателно изчислени политически процедури – така е по-безопасно и полезно за обществото.

Но все още съществува известни загадки в процеса на овладяване и/или загуба на власт, и то не само в мозъка еснафите, на хората с ограничен кръгозор. За политолозите също има доста неразбираеми неща, а там, където те съществуват, винаги има и ще има такива, които искат да ни ги обяснят по примитивен начин. Някои например свеждат всичко до проста аритметика, до броя на гражданите, излезли на улицата (както Андрей Иларионов [1] писа наскоро). В тази статия („Правило „Пять сотых процента”, https://aillarionov.livejournal.com/1201501.html) Андрей повдигна основен проблем на практическата политика: как да постигнем успех, но не даде отговор. И нищо чудно. Въпросът е, че отговорът винаги трябва да бъде конкретен, за конкретна ситуация.

Историята ни предоставя примери за това кога властта е била иззета с изненадваща лекота. Колко просто, например, „дъщерята на Петър“, с подкрепата на малка, но решителна група гвардейци, успя да изненада неприятно сънливата и небрежна Леополдовна [2]. .Да кажем, че в случая става дума за проста смяна на монарха. Но Наполеон III във Франция промени формата на управление и политическия режим, заменяйки републиката, която имаше много поддръжници, с империя. И колко лесно и забавно го направи – буквално от приема „а ла фуршет" скочи на трона. Ето ви друг пример. Не е известно колко от поданици на Германската империя са стачкували в деня, когато един решителен генерал казва на императора, че армията вече не е с него. И ето, че „камикадзето Вили" без излишни истерия и възражения, разумно решава  да изпие поредната чаша кафе в Холандия [3].

Историята познава и много примери за противоположни варианти, когато революцията не е в състояние да завземе и задържи властта, въпреки масовия си характер, героични усилия и значителни жертви. Тази несигурност на резултатите се обяснява с действието на редица закони на успешната политика: господстващата политическата ситуация, постоянната липса на съществена информация, недостатъчни действия и политическа инерция. Всъщност революциите винаги са повече или по-малко подготвени приключения, в които организаторите са принудени хипотетично да оценяват шансовете, да разработват стратегии, тактики и да мобилизират ресурси въз основа на приблизителни сметки.

Така е било и така ще бъде винаги, защото е невъзможно да се създаде устройство, което да сканира мислите и стремежите на милиони хора (особено социално активни граждани) и да предскаже тяхното индивидуално и групово поведение в критични моменти. Следователно, за да се увеличи вероятността за успех, е необходимо максимално да се използват всички фактори, които засилват революцията и отслабват диктатурата. Но е много трудно – да се познае всичко по време, когато всички благоприятни фактори като че ли съвпадат. Това рядко се случва по „естествен“ начин, което повдига въпроса за политическото управление с особена спешност. В критични ситуации присъствието или отсъствието на харизматичен, решителен лидер и дори с екип от професионалисти може да играе решаваща роля. Затова беше убит Немцов, преследван Навални, елиминирани други опозиционери, за да отслабят революцията в решаващ момент, да я направят нерешителна, да превърнат мощния поток в слаби поточета, които са по-лесни за неутрализиране, или както у нас казват „Убий овчаря и овцете сами ще се разбягат“.

Обобщавайки, можем да кажем, че примерите за успешни завземания на властта, с цялото разнообразие от специфични обстоятелства, имат някои общи черти: решителност, организация, фокус върху жизненоважни центрове на властта. В този случай последната капка може да бъде събитие, което на пръв поглед е незабележимо. И така, относително бързият и безкръвен успех на германската революция през 1918 г. се дължи на кратка фраза, изречена от името на армията от генерал Грьонер.

……

В политиката човек винаги трябва да предприема възможно най-правилните стъпки, формирайки нова политическа реалност. Това е законът на успешната политика. …. Време е за глобални промени – „последната есен” на тоталитаризма

(Със съкращения. Пропуснати са текстовете свързани със революционните процеси в Беларус)

БЕЛЕЖКИ:

[1]-Андрей Николаевич (род. 1961) – руски икономист и политик, старши научен сътрудник в институт „Катон” (Вашингтон, САЩ), основател и президент на НПО „Институт за икономически анализи”, бивш съветник по икономическите въпроси на Владимир Путин.

[2]-Великата господарка и княгиня Ана Леополдовна, регент на Руската империя е свалена през 1741 г. с дворцов преврат, който възкача на престола Елисавета Петровна, най-малката дъщеря на Петър І.

[3]-след загубата в Първата световна война, генерал Вилхелм Грьонер уведомява Кайзер Вилхелм ІІ, че войската няма де се бие за трона му и той абдикира от престола на Германската империя.