ОТ 9/11 ДО ВЕЛИКИЯ РЕСТАРТ. КАК КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА И КЛАУС ШВАБ ИЗПЪЛНЯВАТ ЧУЖД СЦЕНАРИЙ

 Пепе Ескобар

Превод  и бележки за „Гласове”: Екатерина Грънчарова

 

9/11 беше крайъгълният камък на новото хилядолетие – също така неразгадаем, като елевзинските мистерии [1]. Преди година, в Asia Times, за пореден път повдигнах редица въпроси, които все още не намират отговор.

 Светкавичното посипване на „стрелите на свирепата съдба“ (Хамлет – б.пр.), бележещо тези две декади, със сигурност ще порази и следното: Краят на историята. Краткият униполярен момент. Дългата Война на Пентагона. Хоумленд секюрити. Патриотичният акт (Патриотичният акт е федерален закон на САЩ, приет през октомври 2001 г., чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света - б.пр.). Шокът и страхопочитанието (бойна стратегия на американската армия – б.пр.). Трагедията/прочистването в Ирак. Финансовата криза от 2008. Арабската пролет. Цветните революции. „Ръководенето зад стадото“ (по израза на Нелсън Мандела „Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи, стои най-отзад“- б.пр.). Хуманитарният империализъм. Сирия като най-опосредстваната война. Фарсът Ислямска Държава – ISIS. Иранската ядрена сделка. Майданът. Ерата на психологическите операции. Ерата на алгоритъма. Ерата на 0,0001% (Това е процентът на най-богатите от богатите – б.пр.).

Ще повторя, ние сме дълбоко в територията на Йейтс [2]:

„..на най-добрите липсва убеждение

най-лошите със гъста страст са пълни..“ (куплет от стихотворение на Йейтс в превод на Цветан Стоянов).

Всичко това наред с „Войната срещу тероризма“ – същинското декантиране на Дългата война – провеждана нестихващо, убиваща множество мюсюлмани, довела до разместването на 37 милиона души.

Геополитиката, произтичаща от Втората световна война приключи. Студената война 2.0 е в ход. Тя започна като САЩ срещу Русия, преобрази се в САЩ срещу Китай, а сега е напълно ясно изразена в Националната стратегия по сигурността на САЩ и с подкрепа от поддръжници е САЩ срещу Русия и Китай. Най-големият кошмар на Макиндер-Бжежински [3] е на път да се случи – ужасяващият „съперник“ в Евразия е завлечен към властовия център, за да се роди под формата на стратегическо партньорство между Русия и Китай.

Нещо трябва да отпадне. И тогава, изневиделица, отпада.

Стремежът да се създаде желязна концентрация на власт и геоикономически диктат беше концептуализиран за първи път – под измамното прикритие на „устойчиво развитие“ – още през 2015, в ООН. Сега тази нова операционна система – или технократска дигитална дистопия [4] – най-накрая беше закодирана, пакетирана и „продадена“ в средата на лятото с помощта на разточителна и съгласувана пропагандна кампания.

Пазете си умственото пространство (англ. „mind space” – б.пр.)

Карантинната истерия на цялата планета, която издигна Ковид-19 до размерите на постмодерна чума, беше последователно развенчана, в различни статии, от високоуважаван източник от Кеймбридж.

Де факто контролираното разрушаване на големи площи от глобалната икономика позволи на корпоративния и лешояден капитализъм, по цял свят, да загребе нечувани печалби от унищожението на колабирали бизнеси.

И всичко това протече с широкоразпространен прием от публиката – удивителен процес на доброволен сервитут [5].

Нищо от това не е случайно. Като пример, преди доста години, дори преди създаването на (приватизирания) Екип за поведенчески прозрения (Behavioral Insights Team), Британското правителство беше силно заинтересувано от „инфлуенсърското“ поведение и си сътрудничеше с London School of Economics и Кралския Колеж. Крайният резултат беше докладът MINDSPACE. Единствената му цел е влиянието на бихевиористката наука върху политическите решения и най-вече налагането на нео-оруелски контрол над населението. 

От решаващо значение е, че MINDSPACE включваше близко сътрудничество между Кралския Колеж и базираната в Санта Моника корпорация RAND. В превод: авторите на абсурдно опорочените компютърни модели, които подхраниха световната карантинна параноя, си сътрудничат с цвета на мисловния тръст, свързан с Пентагона.

В MINDSPACE откриваме, че „поведенческите подходи обхващат линия на мисленето, която се движи от идеята за автономен индивид, взимащ рационални решения, до „поставен“ индивид, чието поведение при взимането на решения е автоматично и повлияно от неговата „избрана среда“.

Ключовият въпрос е кой решава коя е „избраната среда“. Както се вижда, цялата наша среда се обуславя от Ковид-19. Нека да го наречем „заразата“. И това е повече от достатъчно, за да приложим прекрасното „лечение“: Големия рестарт.

Туптящото сърце

Големият рестарт беше официално обявен в началото на юни от Световния икономически форум (СИФ) – естествения хабитат на давоския човек. Неговата идейна основа е нещо, което СИФ описва като Платформа за стратегическо разузнаване: „динамична система за контекстуално разузнаване, която позволява на ползващите я да проследяват връзки и взаимозависимости между проблеми и подпомага взимането на по-информирани решения.“

Това е платформата, която промотира сложния кросоувър и взаимнопроникнатост на Ковид-19 и Четвъртата индустриална революция – замислена още през декември 2015 и избрана от СИФ за негов футуристичен сценарий. Едното не може да съществува без другото. Това трябва да се отпечата в колективното подсъзнание – поне на Запад – че само санкционираният от СИФ подход на „правоимащия“ е в състояние да реши Ковид-предизвикателството.

Големият рестарт е безкрайно амбициозен и обхваща над 50 области на науката и практиката. Той свързва всичко, от препоръки за възстановяване на икономиката, до „устойчиви бизнес модели“, от възстановяване на околната среда, до прекрояване на социалните договорености.

Туптящото сърце на тази матрица е, какво друго би могло да бъде, Платформата за стратегическо разузнаване, обхващаща всичко, буквално: „устойчиво развитие“, „глобално управление“, капиталови пазари, климатични промени, биоразнообразие, човешки права, равенство между половете, ЛГБТИ, системен расизъм, международна търговия и инвестиции, разклатеното бъдеще на туристическата и пътническата индустрии, храна, замърсяване на въздуха, дигитална идентичност, блокчейн, 5G, роботика, изкуствен интелект.

Накрая излиза, че е приложим единствено всеобщ план А, за да накара тези системи да си взаимодействат незабележимо – Великият рестарт, бърз преход към Новия световен ред, който винаги примамливо се е мержелеел, но никога не е бил прилаган. Няма план Б.

„Наследството” на Ковид-19

Двамата главни актьори зад Големия рестарт са Клаус Шваб, основател и президент на Световния икономически форум и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Георгиева е непреклонна, че „дигиталната икономика е печелившият ход в тази криза“. Тя е убедена, че Големият рестарт трябва категорично да започне през 2021.

Династията Уиндзор и ООН са главни изпълнителни ко-продуценти. Основните спонсори включват „Бритиш Петролиъм”, „Мастъркард” и „Майкрософт”. От само себе си е ясно на всеки, който знае колко комплексно се взимат геополитическите и геоикономическите решения, че тези двама актьори просто четат сценарий. Наречете авторите „глобалистки елит“. Или, в чест на Том Улф, Господарите на вселената.

Очаквано, Шваб написа мини-манифеста на Големия рестарт. Месец по-късно се разпростря и до абсолютно ключовата връзка: „наследството“ на Ковид-19. Всичко това доби плът в книга, написана в съавторство с Тиери Малере (главен икономист на инвестиционната банка Alfa Capital – бел. Н.К.), който управлява мрежата за глобален риск на СИФ. Ковид-19 е описан като „довел до огромен разрушителен рестарт на нашите системи – глобална, социална, политическа и икономическа“. Шваб заплита Ковид-19 не само като отлична „възможност“, но реално като създател на, вече неизбежния, рестарт.

Всичко това се случва, за да направи чудесна сглобка с родната на Шваб рожба – Ковид-19 „ускори нашия преход към ерата на Четвъртата индустриална революция“. Революцията, която непрекъснато е обсъждана в Давос от 2016 насам.

Основният тезис на книгата е, че най-неотложното ни предизвикателства са околната среда – в аспекта на климатичните промени – и развиването на технологиите, които ще позволят експанзията на Четвъртата индустриална революция.

Накратко, СИФ твърди, че корпоративната глобализация, хегемонният modus operandi (лат. начин на действие – бел. Н.К.)от 1990 насам, е мъртва. Сега е време за „устойчиво развитие“ – където „устойчиво“ се определя от избрана група правоимащи, перфектно интегрирани в „общност с общи интереси, цели и действия“.

Бдителните наблюдатели на Глобалния Юг (Китай, Корея пр. и страни от Южното полукълбо – б.пр.) няма да пропуснат да направят връзката между реториката на СИФ за „общност с общи интереси“ и китайската „общност със споделени интереси“, приложена в „Един пояс, един път“, която де факто е континентален проект за търговия/ развитие.

Големият рестарт предпоставя, че всички правоимащи, по цялата планета, трябва да се подчинят безпрекословно. В противен случай, подчертава Шваб, ние ще имаме „повече поляризация, национализъм, расизъм, растящо социално напрежение и конфликти“.

Това отново е „или си с нас, или си против нас“ ултиматум, зловеща реминисценция на нашия стар 9/11 свят. Или Големият рестарт ще бъде мирно установен, с всички нации прилежно спазващи новите насоки, измислени от шепа самопровъзгласили се мъдри неоплатоници (привърженици на неоплатонизма – бел. Н.К.) , или ще настане хаос.

 Дали Ковид-19 се яви като „златната възможност“ сама и по чисто съвпадение, или беше създадена, винаги ще остане горещ въпрос.

Дигитален неофеодализъм

Реалната лице в лице ежегодна среща в Давос беше отложена за лятото на 2021. Но виртуалният Давос ще заработи от януари, фокусиран върху Големия рестарт.

Още преди три месеца книгата на Шваб загатна, че колкото повече всички затъват в глобална парализа, толкова по-ясно става, че никога няма да бъде позволено нещата да се върнат към това, което смятахме за нормално.

Преди 5 години дневният ред на ООН за 2030 – кръстникът на Големия рестарт – вече настояваше за задължително ваксиниране, под патронажа на СЗО и Коалицията за иновации за епидемична готовност (CEPI), съоснована през 2016 от Индия, Норвегия и Фондация Бил и Мелинда Гейтс. Изборът на точен момент за известното Събитие 201 –  „упражнение по пандемия“ не можеше да бъде по-добър от октомври миналата година в Ню Йорк, проведено от Центъра Джонс Хопкинс в партньорство с – кого друг – СИФ и Фондация Бил и Мелинда Гейтс. Задълбочена критика относно мотивите на Гейтс не е позволена от медийните блюстители, защото той ги финансира, все пак.

Това, което се наложи като железен консенсус, е че без ваксина срещу Ковид-19 всичко, имащо сходство с някаква нормалност, ще бъде просто невъзможно.

В същото време се появява поразителен документ, публикуван в списание „Вирусология (Virology Journal), което публикува също и разсъжденията на д-р Фаучи, и който безпогрешно демонстрира, че „хлорохин е мощен инхибитор на инфекцията и разпространението на SARS коронавируса“. Това е „относително безопасно, ефективно и евтино лекарство“, чийто „значителен инхибиторен антивирусен ефект, когато чувствителните клетки бъдат третирани преди или след заразяването, предполага възможна профилактична и терапевтична употреба“.

Дори книгата на Шваб признава, че Ковид-19 е „една от най-малко смъртоносните пандемии през последните 2000 години“ и „нейните последици ще бъдат леки, сравнени с предишни пандемии“. Няма значение. Това, което най-вече има значение, е „златната възможност“, представена от Ковид-19, която наред с други проблеми, засилва експанзията на това, което преди описах като дигитален нео-феодализъм, или алгоритъм за поглъщане на политици. Нищо чудно, че политико-икономическите институции, от Световната търговска организация, до ЕС, както и Тристранната комисия, вече инвестират в „подмладяващи“ процеси – код за още по-голямо концентриране на власт.

 Наблюдение на неясноти

Много малко мислители, като немския философ Хартмут Роза, виждат нашата настояща несгода като рядка възможност за „забавяне“ на живота при турбо-капитализма.

Излиза, че проблемът не е, че сме изправени пред „атака срещу цивилизацията-държава“ (по израза на Бруно Масаеш, португалски политик, политолог и бизнес стратег,  старши научен сътрудник в Института Хъдсън във Вашингтон.  – б.пр.). Проблемът е, че най-изразените цивилизации-държави, като Китай, Русия, Иран, които не се подчиняват на Хегемона, са принудени да начертаят доста различен курс. Големият рестарт, с всичките му универсалистки амбиции, си остава изолиран, западно-центричен модел, облагодетелстващ прословутия 1%. Древна Гърция не е виждала себе си като „Западна“. Големият рестарт е по същество продукт на Просвещението.

Наблюдавайки пътя напред, е ясно, че ще бъде осеян с неясноти. От федералното разплащане с дигитални пари директно във финансовите апликации на смартфоните в Щатите, до напредващия проект на Китай за евразийска търговска/икономическа система, редом с въвеждането на дигиталния юан.

Глобалният Юг ще обърне голямо внимание на резкия контраст между предлаганата на едро деконструкция на индустриалния икономически ред и проекта Един пояс, Един път, който се фокусира върху нова финансова система, извън западния монопол и набляга на агро-индустриалното развитие и дългосрочното устойчиво развитие. Големият рестарт ще посочи губещите, в смисъл на държави, като обедини всички, които са облагодетелствани от производството и преработването на енергия и земеделие, от Русия, Китай и Канада, до Бразилия, Индонезия и големи площи от Африка.

Излиза, че има само едно нещо, което знаем: статуквото в ядрото на Хегемона и самодоволните орки на Империята ще приемат единствено такъв Голям рестарт, който би им помогнал да отложат залеза си, започнал в онова фатално утро преди 19 години.

Допълнителни бележки:

[1] – мистериите са тайни свещенодействия в чест на боговете по името на град Елевсина, в който, според легендата Персефона е върната на своята майка, след като   е отвлечена от Хадес.  Деметра основава мистериите в знак на благодарност.

[2] – Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет, драматург, критик (1865 - 1939), носител на Нобелова награда за литература.

[3] – Халфорд Джон Макиндер (1867-1947) е британски географ и историк, в труда си „Географска ос на историята“ (англ. Geographical pivot of history) през 1904, въвежда в науката понятието и концепцията за Хартланда, която концепция е контрапункт на морската геостратигечска концепция на Алфред Махеан от 1890. Збигнев Кажимеж Бжежински (1928-2017) американски политолог, социолог и държавен служител от полски произход, съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър, съветник и член на настоятелството на Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ, наричан е „ястребът” на Студената война.

[4] – от гръцките думи за „лош, непоносим” и „място”, синоними – антиутопия, какотопия.

 [5] – предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот, в случая понятието е използвано в преносен смисъл, че публиката, сиреч ниеq доброволно сме предоставили право на някому.

[6] – Том Кенерли (1930-2018)  американски журналист и писател, представител е на движението „нова журналистика“(стил на журналистическо писане чрез похвати на художествената литература).