АРХИВИТЕ СА ЖИВИ

 В-к „Култура”, брой 33, 11 ноември 1994 г.

Вестник „Култура”: Какви бихме били, ако 10 ноември 1989 г. беше дошъл пет години по-рано? 

Ани Илков*: Пет години по-рано провалът на поколението (ражданите между 45-та и 68-а) би бил гръмогласно безспорен. Тогава би станало още по-ясно, че това поколение е годно само за едно: с кило памук в шепи да крепи тестикулите на Че Гевара. Каква гавра! Бащата – червена буржоазия, руско-български доносник – прост, много прозд!; майката-генерал, бабата - партизанин (най-вече на своята глупост!). И всички те са идеалисти!

Идеалисти, взели жилища без ред, жителство без право, колбаси без сланина, курви без пари... Всичко, но иначе – идеалисти. Особено идеалистични – децата. Понеже марксизмът нещо вони, те – неомарксисти. Ето тази кастратност на поколението ясно наблюдаваме във фигурата на комсомолското идиотче Андрей Райчев, членството в Партията на Иван Кръстев, Ивайло Дичев, Копринка Червенкова. Ивайло Дичев например пръв заговори (и то в този вестник) за либидна икономия, но се държа през цялото време като страхливец и евтин ироник: малко Томас Ман, малко – не, кастратна история!

Та ако всичко това (1989 г.) беше станало пет години по-рано, и аз сигурно щях по-бързо да се разделя с илюзиите си, че става дума за нещо повече от буря в чаша вода (като за по-лесно водата е излята!) и в кръга на този „Синтез” щях да ви плюя на физиономиите и щях да избягам от тая тъпа страна, където средното поколение е в масов вид поколение на всячески скопци (мечтаещи за Скопие, нали?), чието търсене на Центъра трябва символично да се разбира като търсене на изгубения пол. Впрочем, не ви ли е ясно къде е Центърът – там, отзад на социалното тяло. При Петьо Блъсков, при Андрей Райчев, при Валери Найденов – там, в задника!

Вестник „Култура”: Какви бихме били, ако 10 ноември 1989 г. беше дошъл пет години по-късно?

Ани Илков: Пет години назад, пет години напред – какво е различното за мръсница като Андрей Райчев, че през 1984 г. се е возил в служебна „Волга", а сега - в БМВ, след пет години пък - на вертолет. Много му е зор на този хегелиански оръфляк (жарг. дрипльо – бел.моя), който бърка снемането с отнемането, загледан на баща си в цепката с ужас, на каква кола се вози! Разликата този ще усети едва тогава, когато го хванат някои бедняци и му ударят един бой и му вземат кое вертолет, кое БМВ, с една дума – пълен Aufhebung (нем. отмяна – бел.моя). Тъй! През 1984 г. тези разбойници можехме да бъдем ние, но се оказахме страхливци... След пет години, дай Боже, нашите деца да постъпят както трябва и с изискуемото се за трябването безразсъдство. Райчев, железото, Райчев, майката... Ау!

*- български поет и литератор, род. 1957 г. в с. Ружинци. Учи в родното си село и в английската гимназия във Видин. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-1999 и 2010-2013) и Индия (2006- 2007).

В-к „Култура”, бр. 3 от 17 януари 1997 г.

Стоян Михайловски,  

ЧЕЛОВЕЧЕСТВО

(1895 г.)

Spes inanis!*

В усопшите** столетия апостоли безбройни

едно са проповядвали ученье на тълпите:

„Живейте в мир” – О, купища от стръв в полята бойни,

о, черепи и кокали в гнездата на орлите.

Вий ни показвате таз реч печална – Мир – що значи:

Мир! Сиреч опълчване на брата против брата!

Мир! Сиреч майката, която за сина си плаче!

Мир! Сиреч бунт в колибата и зверщина в палата!

Мир!Сиреч глад наляво и пресищане надясно!

Мир! Сиреч тук несвесен*** стон, там тържество несвесно!

Мир! Сиреч неизменната , ужасната Поема

на Земний хаос – Гнетът на Съдбините – Теглото!...

…Апостоли измамени, не, мир тук долу нема –

човек е за човека вълк – и мощно й само Злото!

*-лат. напразни надежди

**-от усопший, букв. умрял, починал, в случая отминалите;

***- непредумишлено, несъзнателно.

 

Никола Георгиев е роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския университет (1961). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

„Плачете за поругания символ на българската държавност, за изпотрошените му джамове* и за петстотинте милиона лева причинени щети и зарари**. Вайкайте се, че България била вече друга и че демокрацията в нея потъва. Хвърляйте кал и храчки върху освирепялата тълпа, върху лумпените, дегенератите и вандалите.

Вийте венци на доблест и на чест върху каските на достойните мъже, които с гърдите си отстояват на напора на тълпата срещу гражданския мир, законността и държавата.

Плачете, хулете, хвалете, та поне да се разбере що значи за вас граждански мир, законност и държава. Граждански мир – осем милиона души да кротуват и мълчат, докато ги грабят и лъжат. Законност – средство, чрез което агнето омършавява още повече, а вълкът налива двоен врат. Държава – вътре в страната машина за държане на осемте милиона в страх и покорство, навън отчаяно лутане в търсене на опекун. Обичате, зная, и думата „цивилизован“, а изразът „цивилизован диалог“ не слиза от устата ви.

Какво значи за вас цивилизован диалог стана ясно, докато биехте студенти, пеещи и танцуващи студенти. Бихте децата ми, което според скромните си сили докрай няма да ви простя.

И когато част от тези осем милиона грабени, лъгани, унижавани дaде знак за недоволство, веднага ги обявявате за тълпа, а когато някой запрати камък към сградата на Народното събрание, веднага го обявявате за вандалин. А как, моля, да застане пред тази сграда? Да ѝ свали шапка, що ли? Поругали били Народното събрание... Българското Народно събрание досега многократно е бивало поругавано – и не отвън, а отвътре. За последен път от депутатите, надути и самоуверени в досегашните заседания, жалки и разтреперани сега, когато едва се измъкнаха от хорския гняв, щом започна заседанието на същинското българско народно събрание. Тогава за какво леете сълзи? За черчеветата на Народното събрание или за духа вътре в него? През строшените прозорци на българския парламент ясно се видя как и за какво демагогията на модерната държава използва красивите думи конституционализъм, законност, правов ред, социален мир и прочее от този род. Да излезеше сега Маркс от гроба, щеше да ги нарече новия опиум на народите – средство за залъгване и притъпяване на борческия порив на сиромасите и обезправените. И ако някак не се залъжат, да бъдат пребивани и избивани в името на същите тези красиви думи. Българите имат право да връщат обратно камъните, с които ги замерят и млатят господарите им.”

*-стъкло

**-загуба, вреда