ЗА ДЕМАГОГИЯТА И НЯКОИ ДРУГИ НЕЩА….

„Нощес (срещу 24 март 1943 г. – бел. Н.К.) се е поминал Димитър Драгиев, бивш министър, един от създателите на Земеделския народен съюз.

 Един човек, за когото е трудно да дам една преценка – положителна или отрицателна.

Драгиев беше честен човек, умен добър оратор. Макар че говореше твърде бавно, речта му беше увлекателна  и силна. Той също пишеше просто и убедително. Бивш учител, той мислеше принципно и логично. Драгиев се бореше за подобряване хала на селото, за напредък на селския народ, за по-голяма  справедливост в обществения и държавния живот. Но Драгиев беше и един голям демагог, може би най-големият, какъвто България е родила,; той е учителят на всички демагози след него. Надмина Петко Каравелов, Драган Цанков и всички останали преди него.

Димитър Драгиев ходеше по селата като Петър Амиенски (според легендата отшелникът Петър, наричан и Пустинника е истинският инициатор на кръстоносните походи от времето на папа Урбан ІІ.  Някои историци твърдят, че той не е отшелник, а платен агент на папата  – бел. Н.К.). да проповядва своето ново учение. Облечен в шаячни дрехи, постал (мършав, слаб, кокалест – бел. Н.К.), с торба през рамото той ходеше пеша от село на село, от мегдан на мегдан …Драгиев вадеше от торбата къс черен селски хляб и като го посочваше на народа, казваше:

– Ето с какво се храни селският народ.

След  това изваждаше къса бяла като памук франзела и продължаваше:

– А ето с какво се храня гражданите! Искате ли и занапред да бъде така: вие да се храните с черен хляб, а гражданите с франзели, гласувайте за техните кандидати, за кандидатите на адвокатските градски партии. Но ако искате отсега нататък вие да ядете франзели, а гражданите черен хляб, гласувайте за нас, за своите кандидати.

….

И народът го слушаше със зяпнали уста, както някога е слушал Левски и пълнеше редовете на новообразуваната земеделска партия. Плитка демагогия, но край приемлива -  демагогия, която отрови душите на народа и опълчи селото срещу града, раздели народа на селяни и граждани, посади дълбока вражда между селото и града.

Земеделското движение се разви със страшна бързина. …. Яви се Стамболийски и със същата цел създаде свое съзвездие от вражеска е безогледна демагогия,, която даде на това движение варварски и опустошителен характер. Като буря това движение мина през страната в годините 1921 – 1922 -1923 ….

Драгиев схвана бърже своята грешка и поиска да я поправи. Но той беше изтласкан от по-млади и по-смели начело със Стамболийски, по който се  развиха събитията, отречен от собствените си другари, той се оттегли в родното си място и се отдаде на най-скромна обществена дейност – да коригира дефектите, които земеделското движение, създадено от него, беше причинило на страната.  По този повод излезе и брошура под надслов „Моята изповед”, с която в полемика с по-младите и главно със Стамболийски изтъква грешките, допуснати в живота на партията, и посочва истинския път на нейното развитие. Такъв беше и в Народното събрание. Драгиев е избиран за народен представител в продължение на 30 години.

…..

Все пак Драгиев е син на своето време. Между многобройните злини, които земеделското движение причини на България,  той ще остане един добър спомен, спомена на честен демагог, който искрено обичаше народа си, макар че, за да го въвлече след себе си, си служеше с непочтени и крайни средства.

…Да се поклоним пред паметта му!”

Васил Митаков, „Дневник на правосъдния министър …”, София Издателство „Труд”, 2011 г.,  стр.675-677

P.S. Види се, че демагогията не е от вчера. За съжаление не си спомням за разкаял се демагог в последните 30 години. За да завърша, ще приведа кратък откъс от спомените на протойерей Йордан Попов за т.нар. „първо в света антифашистко въстание”, писани през 1931 г.:

„…. Революцията е мътна вода. и в тая мътна вода мнозина от двете страни наловиха достатъчно блага, за да кажат сбогом на идеи и всичко. Пиша принципно и не желая да бъда предизвикан с примери да потвърждавам твърдението си. Моята цел е да не се размътва водата за напред, да не се из­пуска юздата на коня. ….. Сетнините (последствията – бел. Н.К.) от всеки метеж са гибелни за страната, където стават. ….. Нам не са нужни събития като „търновските 1922 год.“; нам не е нужен втори път „9 юни“; нам не са нужни събития като „септемврийските 1923 г.”; Нам е нужен мирен вот….. където българският народ сам да посочи своята управа.”

Кой разбрал, кой не разбрал – да е жив и здрав!