ЗАЩО СЕ ОБЕСИ АКАДЕМИК ЛЕГАСОВ, КОЙТО ПЕТ ПЪТИ СПАСИ СВЕТА СЛЕД ЧЕРНОБИЛ?*

Чернобил, нощта на 26 април 1986 г., е нашата незараснала рана и изглежда, тя ще бъде с завинаги нас.

Просто е страшно да си помислиш какви биха могли да бъдат последствията от Чернобил, ако не беше академик Валери Легасов. Ето на кого трябва да се издигнат паметници – в Украйна, близо до Кремъл, в Полша и Беларус ..!

Ще ви разкажем за пет негови постъпки, всяка от които спаси живота и здравето на милиони. Без тях, животът ви днес определено не би бил такъв, какъвто е сега.

Постъпка № 1

Още в деня след нощната катастрофа в атомната електроцентрала Легасов, по косвени данни от доклада, попаднал в ръцете му, разбира, че  се е случило нещо ужасно.

Междувременно самото ръководство на атомната централа и партийния елит на страната са изпаднали в състояние на илюзии. Всички са сигурни, че се е случила малка незначителна авария, че пожарът на някаква техническа конструкция е угаснал, че нивото на радиация не надвишава 3,6 R/h. Въпреки че всъщност до този момент това ниво на някои места вече е достигнало 5000 - 10 000 R/h.

Всички виновници по веригата се занимават само и единствено с измисляне на извинения за пред началниците. Пишат доклади, че вероятно някой е виновен, но със сигурност те нямат нищо общо. И затова, когато четвърти реактор се взривява! – съобщават, че има проблеми, но всичко е под контрол. Естествено, благодарение на добре координираната им работа.

Затова съвещанието при Михаил Горбачов относно ситуацията в Чернобил е насрочено за следобед, вместо да бъде спешно свикано сутринта. Легасов е поканен на срещата като енергиен експерт, но му е позволено да говори само ако бъде попитан за нещо.

Съвещанието преминава „в задушевна и приятелска атмосфера“ и по възможно най-бързия начин. Легасов не е питан за нищо. Участниците дори не знаят кой е той. С изключение на Щербина (Борис Евдокимович, 1919-1990 г., съветски политик, заместник-председател на Министерския съвет на СССР от 1984 до 1989 г., ръководил управлението  на кризата при катастрофата в АЕЦ Чернобил през 1986 г. и при земетресението в Армения през 1988 г. – бел. Н.К.), който курира в партийния апарат атомната индустрия. Ще споменем, че Щербина не се оказа мързелив и безразличен негодник, а доста активен човек, за което, може би, също трябва да му се каже едно огромно благодаря.

И така съвещанието е към края си, и всички се канят да си тръгват. И изведнъж Легасов – противно на всички правила – заявява, че няма да позволи всичко да завърши просто така. Че реалността е напълно различна от тази, която е представена в Кремъл. Отначало никой не иска да го слуша, а споменатия Щербина отбелязва, че никой не му е давал думата и, че ако има да каже нещо, да му го каже лично, но след срещата. Легасов обаче настоява! ..

... Междувременно, нека се преместим в зоната на взрива. Всеки час, всяка минута вятърът пренася огромни дози радиация все по-далеч и по-далеч от Чернобил. Радиацията превзема Гомелския регион, напредвайки до Брянск ... Вятърът може да промени посоката си в направление на изток, към  Европа. Би могъл да се обърне и към Киев – той е само на 94 километра от Чернобил.

Всеки пропуснат час прави все повече села, градчета и градове на страната негодни за живот.

И в тази ситуация Централният комитет на КПСС не прави нищо. Насрочва съвещание след обяд, потънал в собствените си идеалистични размисли. Освен това, даже ако бюрократите знаеха за реалните факти на трагедията, те едва ли биха могли да направят нещо. Това е първата подобна радиационна авария в света, с каквато никой не се е срещал.

Ако Легасов не беше разтърсил това кълбо от партийни апаратчици, всички необходими решения щяха да бъдат непрекъснато отлагани, Докато самата Москва и Московска област не попаднат в зона, негодна за живот. А никой все още не е измислил средство как да изчисти радиацията, и не се знае дали някога ще бъде измислено, поне в наше време. Решение за изчистване на заразената зона вероятно няма да има в продължение на столетия?! Това обаче не е ситуация, която познава и разбира партийния елит – например да постави под оръжие всички наборни войници или да раздадете лопати на всички граждани на Русия.

Вероятно много деца са ходили всяко лято на почивка при баба и дядо в село Истровка, Брянска област, Стародубски район. След Чернобил там няма живот! В началото в Истровка се плащат т.нар. радиационни пари, след това всички са изселени. Съседното – доста по-голямо село Нижнее, на 3 километра – има „малко повече късмет”. Оттам никой не е изселван, радиация уж нямало, защото вятърът я разнасял в района на Брянск на „петна”. Но много от хората в Нижнее, отдавна не са между живите. Починали са от „неизвестна болест”!

Така че ако бездействието на Горбачов и апарата му е продължило още, това е могло да се случи навсякъде. Даже и в Подмосковието. И сега някои нямаха да имат своите 6 декара или луксозна извънградска вила, в която прекарват уикендите..

... Легасов настоява да измерят нивото на радиация с нормален мощен дозиметър. Измерват го ... И накрая научават истината ... Четвърти реактор го няма ... Радиационният фон в зоната на авария е такъв, че всеки, който е там, е потенциален смъртник.

Какво биха направили Горбачов и компания, ако Легасов не беше наоколо! .. Забавянето с всеки един ден означава нов радиоактивен регион в страната.

Легасов предлага най-бързото и ефективно решение – да се напълни взривеният реактор с пясък с бор (В, химичен елемент металоид, изолиран през 1808 г. от Ж.Л.Гей Люсак и Л.Ж. Тенар, Турция притежава 70% от резервите на бор в света, находища на борни минерали има в Италия, Мала Азия, Тибет, Калифорния – бел.Н.К.) Правят го за два дни. Помага! Радиацията вече не се разпространява с вятъра. Москва, Източна Европа, Киев.. са  спасени! Животът продължава!

Постъпка № 2

Още на следващото заседание в Централния комитет Легасов съобщава, че според изчисленията на екипа му от института „Курчатов” пред света се изправя нова заплаха. Получената радиационна лава загрява огромен контейнер с вода, в резултат на което най-мощната експлозия е неизбежна. Легасов заявява, че животът в Киев и Минск ще престане да съществува, а животът в такива страни като Полша, Унгария, България, Чехословакия, и в по-голямата част от ГДР ще стане непоносим ...

На въпроса какво означава „непоносим”, той отговоря – безброй смъртни случаи от заболявания. Но сега никой не може да каже със сигурност колко ще бъдат смъртните случаи?!

Според изчисленията на академика, до експлозията са останали 48 часа. В най-добрия случай – 72. Представете си, два дни - и половината от Европа трябва да бъде изселена. Решението, разбира се, е просто – да се изпратят трима специалисти в ада, които да източат водата от този огромен контейнер. Героите са назначени и те наистина ще бъдат герои за нас.

Да се намери и обезвреди потенциална заплаха, може само и единствено Легасов. И това е докладвано в Централния комитет. Навярно ще кажете –  ако не беше той, щеше да има някой друг учен в института „Курчатов”! .. Е, тогава щеше да има друг Гагарин ...

Успяват да източат водата и спасяват света за втори път.

Постъпка № 3

Новите изчисления на Легасов и неговия екип показват, че радиоактивната лава постепенно разяжда основите на 4-и енергоблок. След като тя най-накрая го разяде – и това ще се случи в рамките на месец и половина, огромни дози радиация ще попаднат в подземните води – и оттам в река Припят, след това в Днепър и накрая в  Черно море.

Представяте ли си какво би станало, ако това се случи?! Каква вода ще пие Украйна?! През следващите сто години водата за Украйна ще трябва да бъде доставяна отвън. Включително за поливане на селскостопанските култури. А радиационният фон от заразената вода, разбира се, би набрал скорост – в природата всичко просто щеше да започне да се преплита.

Украйна ще се превърне в изгорена земя, черна дупка.

Щяхме да забравим завинаги къпането в Черно море, Сочи, Олимпиадата, Крим и Одеса. Да не забравяме за Босфора, през който водата от Черно море попада в Средиземно море, а оттам – в световния океан.

Легасов предлага да се изкопае под фундамента на реактора огромна камера с дължина 150 метра и да се напълни с течен азот, който ще охлади лавата и ще попречи на срутването на основата. За това обаче е необходим целият течен азот на Съветския съюз.

Намират работници от въгледобива, които, подобно на предишните истински герои, знаейки за всички възможни последствия, изкопават тази земна камера в 50-градусова горещина – такава е температурата под радиационната маса и основата. Копаят голи. Справят се със задачата за месец.

Радиацията не попада в подземните води. Украйна е спасена. Макар честно да кажем, че ерозията на основата спира и течният азот е върнат на СССР. А ако не беше спряла?!

Постъпка № 4

От първия ден и от първата минута Легасов говори за незабавното изселване на всички хора от близкия радиус на поражение. И най-вече - от град Припят. В началото партийният елит на страната заема различна позиция. Не създавайте паника и хаос, просто затворете прозорците в града (като цяло кошмар!), и покажете на всички и на първо място, очевидно на целия свят, че Централният комитет на КПСС държи всичко под контрол. Че няма нищо страшно.

Междувременно здравето на хората се влошава с всяка изминала секунда.

Легасов все пак постига евакуацията на Припят, а по-късно – няколко дни по-късно – и създаването на зона около аварията, от която населението задължително да бъде изведено. Единственото нещо, което не успява да постигне тогава е, радиусът на тази зона да бъде поне 100 километра. Централният комитет решава 30 км.

Много от спасените човешки животи в Северна Украйна и Югоизточна Беларус дължат това на Легасов.

Постъпка № 5

Висшите чиновници в страната никога не прощават последното и най-важно постижение на академик Легасов –публичният му доклад – включително в МААЕ във Виена - че експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил изобщо не е въпрос на случайност. Оказва се, че съветските атомни електроцентрали са направени по такъв начин, че при определен алгоритъм на действие на контролния пулт възниква необратима реакция, водеща до експлозия на реактора!

Точно тази ситуация се случва в Чернобил. Да, заместник-главният инженер на атомната електроцентрала в Чернобил Дятлов (Анатолий Степанович,1931-1995 г., до смъртта си, не се признава за виновен за аварията и твърди, че тя се дължи на ръководителя на програмата по разработката на реактора академик А.П. Александров – бел.Н.К.), който впоследствие получава 10 години затвор, по време на теста нарушава всички мислими и немислими правила, но е сигурен – и всички знаеха за това – реакторът няма да експлодира!!!! Но се оказа, че експлодира! Легасов методично разкрива – как се случва това – при определени физически и технологични действия.

Още от първия ден той иска всички атомни електроцентрали на СССР незабавно да преоборудват технологичната верига от операции, елиминирайки потенциалната експлозия.

Правят го. Но не веднага.

И ако не беше това изследване и постоянството на Легасов?! Щеше ли някой да научи, че това не е престъпна небрежност на Дятлов, а чудовищна грешка в проектирането на атомните централи. И нямаше ли да ни сполети нов Чернобил?!

В резултат на този доклад Легасов е лишен от всички постове и награди. След края на Чернобилския епос неговото мнение не е вземано под внимание в научните среди. Той е хвърлен в кулоарите на историята и науката. Партията не му прощава, че представи пред света един глобален проблем, който всъщност те кара да се усъмниш във величието на гигантската страна. Държавата, която държеше под контрол всички свои сателитни държави именно въз основа на мита за това величие, сила и непоколебима решителност в борбата срещу остатъците от империализма.

И две години след Чернобил Легасов почина. Обеси се! Може би заради начина, по който постъпиха с него, или заради случващото се със здравето му. Всъщност в Чернобил той прекара общо 60 дни – никой, освен него, не е работил там толкова дълго. И Валери Алексеевич получи доза радиация 4 пъти над максимално допустимата норма.

*С незначителни съкращения по материал от сайта mirtesen.ru. При превода е избягнато изложението в първо лице, единствено число на оригинала, тъй като не е посочен авторът.