„ТРОЙКИТЕ” НА НОВОТО „МЕДИЙНО ПРАВОСЪДИЕ”

Автор: Карина Кокрел-Фере, 25.07.2020 г.

 Карина Кокрел-Фере, по баща Алвандян, е филолог, учител, журналист и писател. Защитила е докторантура по педагогика в университета в Гринуич. Родена е във Воронеж в семейството на майка рускиня и баща арменец – капитан далечно плаване. Училищните й години преминават в Грузия, град Батуми. Живяла е в планините на Армения, недалеч от езерото Севан, след това отново във Воронеж.. През 1991 г. се мести с дъщеря си Нона във Великобритания. Вторият й съпруг е син на холивудския актьор Гари Карел (най-известните му филми са „Уест Сайдска история” и „Лолита”). В момента живее на брега на Ламанша.

Вместо послепис [1]: Дами и господа, написаното да ви напомня за ситуацията в България през 2019-2020 година? Или Да!?

Разбира се, че НИКОЙ няма право да наднича под полата или в панталона ви без вашето съгласие. Това дори не подлежи на обсъждане. Но когато неизвестните дами предоставят на СЪДА доказателства, че Шендерович [2]: 1) ги е тормозил сексуално, въпреки, че те недвусмислено и решително са отхвърляли предложената им близост; 2) е използвал служебното си положение, за да ги убеди за интимни връзки, заплашвайки ги с последствията, които ги очакват и 3) ги е СКЛОНИЛ към сексуална връзка, с което е нанесъл на трите (или четирите?) дами психологически и физически вреди, което се потвърждава от показанията на независими свидетели, медицински документи, психотерапевти и лекари.... САМО АКО СЪДЪТ НАМЕРИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА УБЕДИТЕЛНИ и му наложи наказание, това може да се счита за нормално правосъдие. И Шендерович да бъде осъден.

Междувременно „медийното правосъдие” е удобен и печеливш начин за справяне с всякакви нежелателни и несъгласни с вас, без съд или разследване. И най-важното при подобни обвинения е, че емоционалната буря заглушава всяка необходимост от доказателства. А обвиняемият априори е признат за виновен. Да, макар че по всички закони тежестта на доказване е на прокуратурата, а не на подсъдимия.

А ако дамите не успеят да предоставят на съда доказателства, не би ли следвало те  да се превърнат в ответник по делото?

Всичко останало се нарича извънсъдебна разправа.

Нещо се заиграхме с „медийното правосъдие“.

То започна да заменя закона. 

Така в края на краищата можем да се върнем към присъдите  на „тройките” (извънсъдебни присъди раздавани в Русия след революцията от 1917 г. от ЧК и НКВД – бел.моя).

Не е нужно да вярвате или да не вярвате някому. Необходимо е да се разгледат доказателствата и да се оцени тяхната надеждност и достоверност. За 30 години е възможно да бъдат събрани, времето е достатъчно.

Отличителна черта на „медийното правосъдие“ е, че самата прокуратура се превръща в „кралица на доказателствата“ и не са необходими други доказателства.

Бележки:

[1]-курсивът тук и до края на текста е мой.

[2]-Виктор Анатолиевич (род.1958 г.), руски журналист, прозаик, поет, драматург, сценарист, телевизионен и радиоводещ, сатирик, либерален публицист, педагог. колумнист в The New Times, носител на наградата на Московската Хелзинкска група за 2010 г., противник на Путин. През март 2018 г. журналистката Ксения Веретенникова го обвинява в сексуален тормоз. За такъв тормоз разказват още Лидия Михалченко, Олга Красак и Мари Троицкая Според Красак има още четири жени, които са пострадали от сексуалния тормоз на писателя. Михалченко добавя, че преди това е смятала Шендерович за свой добър приятел, а сега е ужасно разочарована. В социалните мрежи момичетата изразяват готовност да публикуват кореспонденция с писателя, доказваща обвиненията им.