СВЕТЪТ СЛЕД COVID-19

Михаил Поярский, блогър, 08.04.2020 г.

Днес много се пише за това как светът ще се промени след епидемията. Дават се най-различни прогнози от пълно ограничаване на свободата (вирусът ще изчезне, но държавният контрол ще остане) до цифровизация на всичко (вирусът ще изчезне, а навикът да се работи дистанционно ще остане). Независимо от естеството на промяната обаче, не е ясно защо светът трябва да се променя навсякъде по един и същ начин? Напротив, по-вероятно е да се случи обратното.

Черната смърт (чумната епидемия) е илюстрация за това. Влиянието й върху трансформацията на европейските социални институции е описано в популярната книга на Аджемоглу и Робинзон („Защо някои държави са богати, а други бедни"). В средата на 14 век бубонната чума буквално покосява половината от населението на Европа. Тя идва от Изток (както обикновено) – чумата се пренася от бълхите, бълхите – от плъховете, а плъховете – от корабите на търговците от Генуа, търгуващи с Изтока.

Икономиката на късното Средновековие в Западна Европа се крепи на работата на подчинените на феодала селяни. Но драматичния спад на населението води до повишаване на търсенето на трудова, а довчерашните подчинени на феодала земеделски производители започват да си търсят правата – искат по-високо заплащане и намаляване на повинността (задължения на зависимия селянин да полага безплатен труд в полза на господаря-феодал и държавата – бел.моя), което заплашва отглеждането на реколтата.. Властите реагират по обичайният начин – английският крал започна да издава укази, които от една страна „фиксират заплащането на труда от времето преди чумата”, а от друга – предвиждат строги наказания (затвор) за самоволно преминаване на служба от един .към друг феодал. Само че се случва нещо лошо – селяните започват да се бунтуват. Най-голямото селско въстание, водено от Уот Тайлър (Walter „Wat“ Tyler) през 1381 г. е потушено, но след серията от бунтове, третото съсловие в Англия успява да защити своите права.

По различен начин се развиват нещата в Източна Европа. Там, също са изправени пред липсата на работна ръка, и по тази причина започват да увеличават размера на повинността. И ако през 14 век не е имало съществени разлики между Западна и Източна Европа, след  около три века Западна Европа започва масово да купува ръж, пшеница, месо и други земеделски ресурси, които са произведени в Източна Европа от селяните, натикани в рамките на „второто издание” на  крепостническото право, което става много по-мрачно от зависимостта от феодала в късното Средновековие.

Оказва се, че по същество едни и същи катаклизми могат да предизвикат диаметрално противоположни ефекти върху обществата, без значение от малката стартова разлика в институциите им. Там, където има способност за колективни действия, резултатът е разширяване на свободите. А там, където няма – обратното.

Ето защо е напълно възможно да се сбъднат всички прогнози.

Епидемията да доведе до тласък на дигитализацията, дистанционната работа и дори до въвеждане на безусловен базов доход (както говорят в Испания днес). Само че това ще се случи в Европа и САЩ. 

А на много други места очакват „второ издание на крепостническото право" - лошите прогнози също ще се сбъднат