понеделник, 13 април 2020 г.

ПРОГНОЗАТА НА АУЗАН

Александър АУЗАН, декан на Икономическия факултет на Московския държавен университет. Текстът е част от интервюто му за АиФ.


„ ...Ние живеем в глобализирана икономика. Това е полезен процес, който ни позволява да организираме международното разделение на труда, да поддържаме висока производителност на труда. Но в исторически план глобализацията често е била причина за пандемии. Рим, обединяващ света около себе си, през II в. Сл. Хр., губи мощта си по време на „Антониновата” (Галеновата) чума, а разцветът на Византия довежда „Юстиниановата чума”. Монголската империя, най-голямата държава за своето време, също допринася за появата на „черна смърт“ – чумата, която унищожава близо една трета от Европа  ХІV век.
Глобализацията обединява различни земи и народи. Някъде местното население е свикнало с болестта и я пренася устойчиво. Но, когато болестта се разпространи върху нови територии, тя започва да бушува и да полудява. Не можем да предвидим появата на пандемии и не сме в състояние да ги спрем. Но сега е ясно, че рано или късно глобалните канали за комуникация ще носят не само добро, но и ужасни заболявания, които убиват много хиляди хора.
Чумата през ХІV в. тръгва по света именно по каналите на глобализацията. Последиците от такива шокови удари са непредсказуеми. Много историци и икономисти смятат, че ако тя не се е появила в Европа, е нямало да се състои Ренесансът, нямало е да възникне Новото време (български историци смятат, че това е причината за падането на България под Османско робство бел.моя). 
Ударът е толкова силен, че изважда целия континент от обичайния коловоз на развитие. 
В Западна Европа след катастрофата започват да възникват нови икономически отношения, а в Русия се засилва крепостното право и укрепва автократичния режим. Тоест шоковия удар променя живота на хората, но в коя посока е трудно да се предвиди.
Известният икономист и изслледовате на икономическата история, професорът от Харвардския университет и редактор на списанието „Development Economics“ Нейтън Нан (Nathan Nunn, р.1974 г. в Канада) наскоро доказа, че самият удар причинява готовността на хората за промени. 
Нейтън изучава ефектите на захлаждането от ХVІ до ХVІІІ век (т. нар. малък ледников период) върху живота на хората от следващите поколения. На основата на иконометрични изчисления той убедително доказва, че днес най-склонни към иновации са онези нации които са били най-засегнати тогава.
Ако се върнем към наши дни, надявам се, че пандемията от COVID-19, слава Богу, няма да доведе да такива жертви като „черната смърт”, ще видим, че тя има една важна характеристика социалното дистанциране. Замислете се върху това – стотици милиони, милиарди хора са изолирани един от друг, приведени са в състояние на бездействие и размисъл. 
Какво ще измислят тези милиарди? 
Как ще излязат от принудителната изолация? 
Мога да кажа само едно – те ще излязат различни.




Няма коментари:

Публикуване на коментар