Вместо
послепис:
На 06.12 публикувах във Facebook кратка
информация за Шеймов по две причини. Първо – шпионските афери във и покрай България
на ГРУ и второ – с намек за „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан
Павел II, която ми се чини, че е „РОЖБА на братската дружба“ между нашенските и
съветските тайни служби. И както се казваше в един много стар виц – „Щом е
рожба, значи е имало е****!“ Многоточието и подробностите около атентата си ги
знаете!
Приятно
четене!
Според съобщение на Олга Шеймова пред The
Washington Post в град Виена, щата Вирджиния, на 73-годишна възраст е починал
бившият майор от КГБ Виктор Шеймов, който през 1979 г. се обръща към
американското посолство във Варшава с молба да му помогне да избяга от Русия в
замяна на важна информация. Роден е на 9 май 1946 г. в Москва. Баща му е
офицер, а майка му – лекар-кардиолог. През 1970 г. завършва висшето техническо училище
в Москва (сега - Московски държавен технически университет) със специалност
„инженер по проектиране на космически апарати“. След завършването работи около
година по специалността в един от московските научноизследователски институти
за отбрана.
През 1980 г. с помощта на ЦРУ Шеймов, съпругата
му Олга и шестгодишната дъщеря Елена, бягат от СССР, но бягството на Шеймов е установено едва след 5 години. През цялото
това време ЦРУ следи шифрованите съобщения на офицерите от ГРУ от дипломатически
мисии на СССР в чужбина, с помощта на шифрите, които Шеймов им предава.
Точните обстоятелства за бягството са
неизвестни. През 1993 г. в статия в The New York Times се съобщава, че те са
напуснали Москва с крайградските влакове с прикачване, след което „в отдалечен
град“ са се прехвърлили в автомобил, шофиран от сътрудник на американското
разузнаване. Шеймов
и дъщеря му са били скрити в багажника на колата, а съпругата му е седяла в
купето. Твърди се, че са пресекли границата с Чехословакия в района на
Карпатските планини.
Бягството е описано и в книгата на Дейвид
Хофман „Шпионин за един милиард долара“, излязла през 2015 г., но в нея е
описано пресичане на сухопътната граница с Финландия, а не с Чехословакия.
Широко разпространена е и друга версия,
публикувана за първи път във вестник „Мир новостей“ през 1999 г. Според автора й
Георги Полски версията за бягство с автомобил е била дезинформация, а всъщност
Шеймов е излетял със самолет от едно от московските летище. Майорът от КГБ, е
бил дегизиран като втори пилот, а съпругата и дъщеря му – скрити в контейнер на американското посолство,
който не подлежи на проверка. За да не заплаче, на момичето са дадени
сънотворни. Впоследствие тази версия е възпроизведена в книги на различни руски
изследователи.
Според спомените на Владимир Крючков, който в
онези години е бил заместник-председател на КГБ, издирването на Шеймов започва
на 19 май 1980 г., когато той не отива на работа. Родителите на Шеймов твърдят,
че е планирал през уикенда да отиде със семейството си на вилата на един от
познатите си.
Повече от шест месеца няма никакви
предположения за съдбата на майора от КГБ и неговото семейство. В нощта на 1
януари 1981 г. в Москва умира друг майор от 8-то Главно управление на КГБ
Вячеслав Афанасиев. Няколко дни по-рано, на 26 декември 1980 г., той е ограбен
и пребит в метростанция „Ждановская“ на Московското метро, след което трупът е
хвърлен в горски пояс в Люберецкия район на Подмосковието. Престъплението е
извършено от сътрудници на милицията. Двама от заподозрените в това убийство,
вероятно след насочващ въпрос на следователя, заявяват, че през май 1980 г. са
убили тричленно семейство и са погребали телата в района на гр. Яхрома в
Московска област. КГБ предполага, че може би става въпрос за Шеймов.
Издирването на телата обаче не дава нищо, а милиционерите са съдени и след това
разстреляни само за убийството на Афанасиев.
През май 1982 г. КГБ получава доказателства, че
американските разузнавателни агенции са успели да изведат един от служителите
на КГБ от СССР. Фактът, че това е Шеймов, е установен едва през 1985 г.,
благодарение на информация от съветския агент в САЩ, Олдрич Еймс. (книгата на Уайнър, Джонстън и Луис,
посветена на Еймс „Измяна“ е издадена на български през 1996 г от издателска
къща „Петър Берон“. – бел. моя) Едва след това КГБ сменя системите за
криптиране – пет години ЦРУ знаеше за тях.
От средата на 80-те години Виктор Шеймов е
консултант в Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). Става магистър по
бизнес администрация (MBA) от университета Емори, гр. Атланта, щата Джорджия.
През 1990 г. Шеймов дава първото си интервю за
The Washington Post и други американски медии. Той разказва, че КГБ е планирала
опит за покушение над папа Йоан Павел II. През 1993 г. бившия майор публикува
мемоарната книга „Кулата на тайните“, но така и не разкрива подробности за
бягството си от СССР.
През 1999 г. Шеймов заявява, че когато е бил
вербуван през 1979 г. от ЦРУ, е бил измамен и не са му платени обещаните 1
милион долара, въпреки че централа му е осигурила жилище, а също така е плащала
и за образованието на дъщеря му в САЩ. Беглецът твърди, че подобно на много други
като него „се е почувствал излъган и унижен“ е бил принуден да заведе дело за
обезщетение, което според досъдебно споразумение му е изплатено (сумата не е
оповестена).
През 1999 г. в град Лоръл (щата Мериленд)
Шеймов се регистрира и става президент на Invicta Networks, компания за
компютърна сигурност. Впоследствие прехвърля компанията във Вирджиния, а в
началото на 2010 г. тя престава да съществува
През 2012 г. Виктор Шеймов публикува на
английски книгата „Киберпространство и сигурност, принципно нов подход“, както
и романа „Златото на партията“. През 2014 г. той написва продължение на книгата
„Кулата на тайните“, а след това до 2017 г. поддържа блог за компютърната
сигурност на личен сайт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар