„Преди 20 години Владимир Путин дойде на власт в
Русия. Оттогава той ръководи страната с големи амбиции. Населението ще трябва
да плати висока цена за това", –пише германското издание Handelsblatt. Матиас
Бругман, журналист в изданието, коментира седемте качества на руския президент.
1.
Реформатор
„През първите 2,5 години той разчисти това, което остави
предшественикът му Елцин: фундаментални реформи в данъчното облагане,
приватизацията на земя или реформата на търговското право. Путин консолидира
държавата, която заплашваше да се разпадне при Елцин – включително чрез
безмилостна. кампании срещу сепаратистката кавказка република Чечения. Освен
това, благодарение на въвеждането на фиксиран подоходен данък, той да повиши
държавните данъци и да плаща навреме заплати и пенсии и дори постепенно да ги
увеличи”, – се казва в статията
„След като
медийните олигарси Борис Березовски и Владимир Гусински избягаха, а бившият
олигарх Ходорковски трябваше да прекара почти 10 години в наказателен лагер,
повечето от големите бизнесмени се отказаха от амбициите си, подчиниха се на Кремъл,
или доброволно продадоха имотите си на държавни концерни, както направи
милиардера Роман Абрамович. Силните и плуралистични медии при Елцин бяха поставени
под контрола на Кремъл ", – пише Бругман.
2. Създател
на олигарси
„Въпреки това класата на олигарсите не беше напълно премахната“, – отбелязва изданието. – „На тяхно място се появиха държавни олигарси:
собственици на големи концерни, босовете на действителните монополисти „Роснефт“,
„Газпром“ или „Сбербанк“, както и близки приятели на Путин от Санкт Петербург,
притежаващи заедно с шефа на Кремъл кооператива „Озеро“, своего рода вили на брега
езеро, близо до столицата на Нева “.
3. Експанзионист
„Нарастващата икономическа криза и значително падащия му
рейтинг през 2014 г. Путин преодоля с мощни външнополитически маневри: първо „зелените
човечета” – руските войници без опознавателни знаци – анексираха украинския
полуостров Крим. След това руските войски започнаха масово да подкрепят
сепаратистите в източна Украйна.”
„Войната в Донбас е по-скоро частично нашествие на
Русия, отколкото гражданска война”, – смята Бругман. – „И тя служи на три цели:
да демонстрира модернизираната военна сила на Русия, да постави под съмнение
Украйна като модел на реформи в Русия и да начертае нови граници в Европа.”
4. Сеяч на разкол
„В своите илюзии Путин вярва, че предимството е на
негова страна”, – продължава изданието. – „Той добре разбира, че на фона на
нарастващите икономически проблеми на Запад, призивите за отмяна на антируските
санкции ще стават все по-силни и санкциите могат да бъдат отслабени без
отстъпки от Кремъл."
„Мненията, в оценката на Путин се различават: хора
като бившия канцлер Герхард Шрьодер виждат в него „демократ от най-чиста проба”,
докато други го презират като безцеремонен автократ“, – отбелязва изданието.
Путин „иска да върне Русия на световната сцена, да
разцепи Европа и отново да превърне Русия в една от определящите сили на
континента", – смята Бругман. – (...) За тази цел той разчита на
подкрепата на популистки партии в Европейския съюз, на неговата силно
модернизирана армия, т.е. за нарушаване на Договора за РСМОД, сключен от
Горбачов и Рейгън, относно нови разделящите Европа дебати за превъоръжаване, а също
и на своята роля в Сирия. "
5.
Геостратег
„След като в Сирия – както и във Венецуела и други
региони – Путин показа, че може да се разчитате на Русия, от концепцията за
западните ценности ще се отклонят други спорни държавни глави”, – посочва
изданието. – „С помощта на Иран той вкара Турция във военната игра в Сирия, в
същото време придърпа Анкара на своя страна, като й продаде системата за
противоракетна отбрана С-400 и значително отслаби турското влияние в Централна
Азия. Освен това Путин организира сътрудничество със Саудитска Арабия и
петролния картел на ОПЕК, и демонстрира успешно развитие на сътрудничеството с
Китай. "
6. Бягащ от
икономическите проблеми
„Путин несъмнено допринесе за икономическия растеж на
Русия след упадъка на Елцин. (...) Но днес икономическите резултати от
управлението на Путин са печални: предвид прогнозирания икономически растеж от
1,2% и 1,7% тази и следващата година, Русия се нарежда зад всички източноевропейски
страни. "
„Увеличението на ДДС, възрастта за пенсиониране и
продължителната икономическа криза намалиха доверието на хората към Путин. Днес
21 милиона руснаци живеят под прага на бедността, което представлява 14,3% от
населението. (...) Ако през 2018 г., според проучвания, само 18% от населението
не признава Путин, днес процентът на непризнаващите го е достигнал до 38.
Тенденцията нараства бързо”, – отбелязва изданието.
„Путин разчита на
държавния сектор, а не на средната класа и предприемачеството. На първо място нараснаха
значително заплатите на длъжностните лица и служителите от държавните концерни
като „Газпром”, „Роснефт” и „Сбербанк”.
7. Циник
„Путин, ако го наблюдавате десетилетия, многократно
променя имиджа си. Остават непроменени само волята му за власт и цинизма му”, –
отбелязва изданието. След трагедията с потъналата през 2000 г. подводница „Курск”,
Путин, „тогава все още неопитен политик, усмихвайки се безразлично и неловко,
каза в американско шоу на Лари Кинг: „Тя потъна“. Когато днес, жертвите на
големите наводнения в Сибир го питат, дали могат да се преместят в друг голям
град, шефът на Кремъл отговоря: „Там има пожари.”
„Фактът, че в
геополитически смисъл Путин превърна страната в сила, отстъпваща по
икономическата мощ на Италия или Южна Корея, е почти гениален”, – заключава
Бругман. – „Само че това става за сметка на вътрешна дестабилизация. Страната,
както и преди е беззащитна пред нещастни случаи, свързани с ядрени разработки, мощни
природни бедствия, като огромните горски пожари в Сибир или продължаващата зависимост
на Русия от пазара на суровини.”
„Демографският
спад, причинен от застаряването на населението, се засилва от преместването на
Запад на милиони млади руснаци, които не виждат в родината си свобода на
словото или свобода на предприемачество.”
„Русия е далеч от това, отново да стане
технологична държава, каквато беше Съветският съюз (...). А нарастваща конфронтация
на Путин със Запада, все повече превръща Русия в младши партньор на новата
световна сила Китай”, – обобщава Handelsblatt.
Няма коментари:
Публикуване на коментар