Много
анализатори приветстваха срещата между Владимир Путин и Емануел Макрон в
Брегансон, като завръщане към т.нар. „realpolitik”.
Но за геополитическия анализатор Фредерик Ансел [1] е по-добре да се предпочете
третия път за постигане на баланс: принципът „ти на мен-аз на теб“.
От интервюто
на Еужен БАСТИЕ с Фредерик АНСЕЛ в Le Figaro (23.08.2019)
„(...) Що се отнася до това дали срещата между Путин и
Макрон е била полезна, трябва преди всичко да си признаем, дали ни харесва или
не, че Русия е велика сила и в определени сектори, като енергетика, политиката
или въоръжени сили, няма как да бъде заобиколена. Освен това фактът, че нейният
президент признава такъв формат като Брегансон и такъв контекст като
провеждането на срещата непосредствено преди срещата на Г-7, изглежда много
символичен и отразява нарастващото влияние на Емануел Макрон в Европа и, поне
от тази проста гледна точка , това мероприятие беше оправдано (...) Освен това не
трябва да съдим за резултата от срещата ва висше равнище само след няколко дни;
понякога е важно да се положат някои основни направления, а резултатите ще се
появят по-късно ", смята експертът.
„Много внимавам с прословутия „реализъм” (или „реална
политика”), толкова скъп за сърцата на привържениците на Дьо Гол и Митеран и го
намирам за безсмислено и неефективно понятие, що се отнася до сериозна
ангажираност в геополитиката. (...) Когато бях студент от Парижкия институт за
политически изследвания, вече чух как такива „реалисти“ категорично декларираха,
че комунистическия режим е непоклатим, а той се разпадна няколко години
по-късно. (...) В действителност реализмът е винаги с променлива геометрия, в
най-лошия случай това е лицемерно прикритие на чистия цинизъм, а в най-добрия случай
– форма на интелектуален мързел“, – анализира Ансел.
„(...) Що се отнася до завръщането на Русия в Г-7, аз
бих се застъпил за принципа „ти на мен-аз на теб“. Завръщането в замяна на
прекратяването на бомбардировките над цивилни в Сирия, това първо, и реален
план за преговори по Донбас, това второ. Бих настоявал за това, за което според
мен руският държавен глава би могъл да се съгласи да преговаря. Предпочитам –
без никакъв шовинизъм – подобни предложения да идват от френския президент, а
не от неговия американски колега с неговата непредсказуема политика. За да има
такава сделка шансове да съблазни Владимир Путин е необходимо Емануел Макрон да
може да говори от името на повече или по-малко обединен Европейски съюз, който
би бил преди всичко политическа, а не само търговска сила”, – каза Ансел.
„(...) Знаете ли, в геополитиката винаги съм се
застъпвал за третия път – става дума за равновесие между псевдореалистите от
една страна и иренистите [2] или
неоконсерваторите от друга", – обобщава политологът.
Бележка:
[1] – Фредерик
Ансел е доктор по геополитиката в Университета Париж VIII (основан 1971 г.), преподавател
в Парижкият
институт за политически изследвания (основната институция
за висше образование на френския политически и административен елит), носител
на голямата награда на Географското дружество, основател и организатор на
Международните геополитически срещи в Трувил, автор на My Geopolitical
Dictionary, второ издание, 2019.
[2] - пацифисти
Няма коментари:
Публикуване на коментар