Човекът, който промени света: седемте качества на Владимир Путин

„Преди 20 години Владимир Путин дойде на власт в Русия. Оттогава той ръководи страната с големи амбиции. Населението ще трябва да плати висока цена за това", –пише  германското издание Handelsblatt. Матиас Бругман, журналист в изданието, коментира седемте качества на руския президент.

1. Реформатор

„През първите 2,5 години той разчисти това, което остави предшественикът му Елцин: фундаментални реформи в данъчното облагане, приватизацията на земя или реформата на търговското право. Путин консолидира държавата, която заплашваше да се разпадне при Елцин – включително чрез безмилостна. кампании срещу сепаратистката кавказка република Чечения. Освен това, благодарение на въвеждането на фиксиран подоходен данък, той да повиши държавните данъци и да плаща навреме заплати и пенсии и дори постепенно да ги увеличи”,  – се казва в статията

 „След като медийните олигарси Борис Березовски и Владимир Гусински избягаха, а бившият олигарх Ходорковски трябваше да прекара почти 10 години в наказателен лагер, повечето от големите бизнесмени се отказаха от амбициите си, подчиниха се на Кремъл, или доброволно продадоха имотите си на държавни концерни, както направи милиардера Роман Абрамович. Силните и плуралистични медии при Елцин бяха поставени под контрола на Кремъл ", – пише Бругман.

2. Създател на олигарси

„Въпреки това класата на олигарсите не беше напълно премахната“, – отбелязва изданието. –  „На тяхно място се появиха държавни олигарси: собственици на големи концерни, босовете на действителните монополисти „Роснефт“, „Газпром“ или „Сбербанк“, както и близки приятели на Путин от Санкт Петербург, притежаващи заедно с шефа на Кремъл кооператива „Озеро“, своего рода вили на брега езеро, близо до столицата на Нева “.

3. Експанзионист

„Нарастващата икономическа криза и значително падащия му рейтинг през 2014 г. Путин преодоля с мощни външнополитически маневри: първо „зелените човечета” – руските войници без опознавателни знаци – анексираха украинския полуостров Крим. След това руските войски започнаха масово да подкрепят сепаратистите в източна Украйна.”

„Войната в Донбас е по-скоро частично нашествие на Русия, отколкото гражданска война”, – смята Бругман. – „И тя служи на три цели: да демонстрира модернизираната военна сила на Русия, да постави под съмнение Украйна като модел на реформи в Русия и да начертае нови граници в Европа.”

4. Сеяч на разкол

„В своите илюзии Путин вярва, че предимството е на негова страна”, – продължава изданието. – „Той добре разбира, че на фона на нарастващите икономически проблеми на Запад, призивите за отмяна на антируските санкции ще стават все по-силни и санкциите могат да бъдат отслабени без отстъпки от Кремъл."

„Мненията, в оценката на Путин се различават: хора като бившия канцлер Герхард Шрьодер виждат в него „демократ от най-чиста проба”, докато други го презират като безцеремонен автократ“, – отбелязва изданието.

Путин „иска да върне Русия на световната сцена, да разцепи Европа и отново да превърне Русия в една от определящите сили на континента", – смята Бругман. – (...) За тази цел той разчита на подкрепата на популистки партии в Европейския съюз, на неговата силно модернизирана армия, т.е. за нарушаване на Договора за РСМОД, сключен от Горбачов и Рейгън, относно нови разделящите Европа дебати за превъоръжаване, а също и на своята роля в Сирия. "

5. Геостратег

„След като в Сирия – както и във Венецуела и други региони – Путин показа, че може да се разчитате на Русия, от концепцията за западните ценности ще се отклонят други спорни държавни глави”, – посочва изданието. – „С помощта на Иран той вкара Турция във военната игра в Сирия, в същото време придърпа Анкара на своя страна, като й продаде системата за противоракетна отбрана С-400 и значително отслаби турското влияние в Централна Азия. Освен това Путин организира сътрудничество със Саудитска Арабия и петролния картел на ОПЕК, и демонстрира успешно развитие на сътрудничеството с Китай. "

6. Бягащ от икономическите проблеми

„Путин несъмнено допринесе за икономическия растеж на Русия след упадъка на Елцин. (...) Но днес икономическите резултати от управлението на Путин са печални: предвид прогнозирания икономически растеж от 1,2% и 1,7% тази и следващата година, Русия се нарежда зад всички източноевропейски страни. "

„Увеличението на ДДС, възрастта за пенсиониране и продължителната икономическа криза намалиха доверието на хората към Путин. Днес 21 милиона руснаци живеят под прага на бедността, което представлява 14,3% от населението. (...) Ако през 2018 г., според проучвания, само 18% от населението не признава Путин, днес процентът на непризнаващите го е достигнал до 38. Тенденцията нараства бързо”, – отбелязва изданието.

 „Путин разчита на държавния сектор, а не на средната класа и предприемачеството. На първо място нараснаха значително заплатите на длъжностните лица и служителите от държавните концерни като „Газпром”,  „Роснефт” и „Сбербанк”.

7. Циник

„Путин, ако го наблюдавате десетилетия, многократно променя имиджа си. Остават непроменени само волята му за власт и цинизма му”, – отбелязва изданието. След трагедията с потъналата през 2000 г. подводница „Курск”, Путин, „тогава все още неопитен политик, усмихвайки се безразлично и неловко, каза в американско шоу на Лари Кинг: „Тя потъна“. Когато днес, жертвите на големите наводнения в Сибир го питат, дали могат да се преместят в друг голям град, шефът на Кремъл отговоря: „Там има пожари.”

 „Фактът, че в геополитически смисъл Путин превърна страната в сила, отстъпваща по икономическата мощ на Италия или Южна Корея, е почти гениален”, – заключава Бругман. – „Само че това става за сметка на вътрешна дестабилизация. Страната, както и преди е беззащитна пред нещастни случаи, свързани с ядрени разработки, мощни природни бедствия, като огромните горски пожари в Сибир или продължаващата зависимост на Русия от пазара на суровини.”

 „Демографският спад, причинен от застаряването на населението, се засилва от преместването на Запад на милиони млади руснаци, които не виждат в родината си свобода на словото или свобода на предприемачество.”

„Русия е далеч от това, отново да стане технологична държава, каквато беше Съветският съюз (...). А нарастваща конфронтация на Путин със Запада, все повече превръща Русия в младши партньор на новата световна сила Китай”, – обобщава Handelsblatt.