Резюме на първа книга
Действието
на първата част на романа се развива в СССР през 1941 г. преди началото и в
първите месеци на Великата отечествена война. В малкото селце Красное
принудително каца военен самолет У-2. Командването не успя да извлече машината
и реши да я охранява. В поделението до селцето служеше редник Иван Чонкин.
Простодушен, с външност, далеч от представата за идеален войник, той отбиваше
военната си служба в тила на частта. Задължението му е да събира конската тор. Командването възложи на Чонкин да пази
самолета. В селото войникът заживява с пощальонката Нюра и скоро премести
поста от самолета в къщата й. Започна войната и командването забрави и за
самолета и за Чонкин. Нюркината крава
непрекъснато ядеше засятата кръстоска между „картоф и домат”, разработка на
местния колхозник селекционер-самодеец Гладишев, страстен последовател на Т. Д.
Лисенко. Отмъстителният селянин написа донос до НКВД. Местните чекисти реагираха веднага,
но се оказа трудно да арестуват дезертьора. Чонкин и Нюра успешно отбраняваха
своето малко стопанство. По повод ареста на „бандата на Чонкин” е
мобилизиран цял полк от Червената армия. Чонкин е леко ранен в резултат на
пряко попадение на снаряд в нужника в двора на Нюркината къща. Генералът, учуден
от факта, че полкът се е сражавал с един редник и една девойка, награждава Чонкин,
като сваля медалът от куртката си.. След това, виждайки заповедта за арест,
отменя решението си за наградата. Чекистите отвеждат Чонкин.
Дали
това се е случило или не, не е много ясно, защото случая, с който започва
историята (той продължава и до днес), се е случил в Красное толкова отдавна, че
почти няма очевидци. Пък и е такъв, че едва ли си струва човек да го запомни.
Вярно е, че и аз прибавих към нея нещичко от себе си. Историята ми се стори
толкова интересна, че реших да я запиша. Ако обаче на вас ви се стори
неинтересна или даже глупава, то кажете „майната му” и смятайте, че нищо не съм
ви разказвал.
Откъс от книга първа.
……
Това май се случи точно преди войната, или в края на май,
или в началото на юни 1941 г. – долу-горе в тези граници.
......
Изведнъж във високоговорителя , някой се изкашля, а глас
със забележим грузински акцент тихо каза: - Другари!
Гражданите! Братя и сестри! Бойци на нашата армия и флот!
Обръщам се към вас, мои приятели! "
Чонкин въздъхна и спря, без да откъсва поглед от високоговорителя.
Той отново се закашля и като че ли захърка, а после нещо в него забълбука,
сякаш този, който стоеше някъде зад микрофона, пиеше вода или се задавяше от
ридания. Това бълбукане продължи дълго и направи впечатление на публиката. Накрая
това свърши и същият глас с акцент тихо и разумно продължи:
„Коварното военно
нападение на хитлерова Германия на нашата родина, започнало на 22 юни,
продължава. Въпреки героичната съпротива на Червената армия, въпреки факта, че
най-добрите дивизии на врага и най-добрите части на неговата авиация вече бяха
победени и намериха гробовете си на бойните полета, врагът продължава да се
промъква напред, хвърляйки на фронта нови сили. Войниците на Хитлер успяха да
превземат Литва, значителна част от Латвия, западната част на Беларус, част от
Западна Украйна. Фашистката авиация разширява сферите на действие на своите
бомбардировачи, бомбардира Мурманск, Орша, Могильов, Смоленск, Киев, Одеса,
Севастопол. Над нашата Родина надвисна сериозна опасност ... "
Баба Дуня, застанала
зад Чонкин, зарида. Прехапа устни и Нинка Курзова, която преди няколко дни, изпрати мъжа си на
фронта. Объркани, и и останалите заподсмърчаха.
Чонкин слушаше
думите, изречени със забележим грузински акцент, дълбоко вярваше в тях, но не
можеше да разбере всичко. Ако най-добрите подразделения на врага и най-добрите
части на авиацията му са победени и са намерили гробовете си на бойното поле, тогава
струва ли се да се тревожим толкова много? По-лошите части и дивизии са още
по-лесни за разбиване. Освен това изразът „намерили гробовете се на бойното поле“
не беше ясен. Защо не са си потърсили гробовете другаде? И кой е изкопал гробовете
им? И Чонкин се представи огромен брой хора, които, в търсене на гробовете си, вървят
през неизвестни полета. За момент дори изпитваше съжаление за тези хора, макар
да знаеше, че те не бива да бъдат съжалявани. Разсъждавайки по този начин, той
пропусна много от онова, което говореше ораторът ….
„Червената армия,
Червеният флот и всички граждани на Съветския съюз трябва да защитават всеки
сантиметър от съветската земя, да се бият до последната капка кръв за нашите
градове и села, да показват смелост, инициативност и съобразителност,
характерни за нашия народ ..."
Всички слушаха, поклащаха глави и Чонкин също
клатеше глава. Той беше готов да се бие, но не знаеше с кого и как. Когато мобилизираха
мъжете, капитанът от военния комисариат седеше на верандата на кантората и разговаряше с председателя. Чонкин се
приближи до него, обърна както изискваше устава, така и така, а той без да го
изслуша изкрещя: „Вие не сте ли на пост? Кой ви даде правото да го напуснете? Кръгом!
Бегом марш на поста!” Това беше целият разговор. А Сталин, той не би казал така,
той е умен и може да разбере и да влезе в положението. Нищо чудно, че хората го
обичат. Пък и пее добре. ……(край на
откъса). ”
Няма коментари:
Публикуване на коментар