Щом и Путин се страхува от някого, опази Боже!

Вместо забележка:

На 15.06. качих материал, посветен на руско-китайските отношения. И днес продължавам да мисля, че проявите на Путин и Си Дзинпин по време на Петербургския международен икономически форум-2019, се използват от  Кремъл преди всичко за външно-политически цели и в известна степен – за вътрешно-политически, с оглед падналия рейтинг на руския президент. Публикацията на Die Welt потвърждава мнението ми. Или поне аз си мисля така.

21.06.2019 г.                      Николай Колев

„Търговският спор със Съединените щати възкреси охладнялата любов на Китай към Русия", пише германското издание Die Welt. "Но те не са равноправни партньори - азиатците твърде много  превъзхождат руснаците. Сред руския народ отново се събужда многовековен страх.

Както показва динамиката на икономическото сътрудничество през последните години, връзките между двете страни стават все по-близки, отбелязва журналистът Едуард Щайнер. Непрекъснато нараства обемът на двустранната търговия. „Делът на Китай в руската търговия през последните пет години почти се е удвоил и сега съставлява една пета от него, така че Китай измести Германия от позицията й на най-важен търговски партньор на Русия” –  пише в статията.

 „Разбира се, Пекин и Москва се сближаваха предпазливо още по-рано, например, когато през 2004 г. Китай плати предварително на „Роснефт" 6 млрд. долара за доставката на 48,4 млн.тона петрол до 2010 г., а по-късно сключиха (...) и други споразумения. Нова динамика в  икономическите им отношения се появи през 2014 г. , когато анексирането на Крим вби клин между Запада и Москва. Само два месеца след това, китайците подписаха 30-годишен договор за газ на стойност  400 милиарда долара”. Сега, на фона на търговския спор на Китай с САЩ, Москва и Пекин са обединени от общ враг, посочва публикацията.

Въпреки това, подчертава Щайнер, страните не могат да разговарят и действат при равни условия. „Въпреки че Китай се нуждае от северната си съседка като доставчик на суровини, тя играе незначителна роля за китайския износ. И тъй като Москва се нуждае от Поднебесната като потенциален инвеститор вместо Запада, Китай използва максимално ситуацията за собствени интереси, се държи твърдо по време на преговорите и кълве само  на тлъстите парчета", – смята авторът на статията.

 „Кремъл, намирайки се в трудна ситуация, се мъчи да постигне добър резултат в неравната игра. Руският народ от своя страна е настроен скептично. (...) Един от основните страхове е, че китайците могат да присвоят руска земя на изток." Вековният страх от това, че Русия е заплашена и може да бъде подчинена, има своите корени в татаро-монголското иго, продължило от 1237 до 1480 г., обяснява Щайнер.

„Скептичното отношение на руснаците към китайците намира израз в дребни подробности: от всички чужди държавни глави, китайският президент е единствения, с когото Путин никога не се е шегувал. Той много добре знае, че Си няма лесно да затвори очи, ако бъде оскърбен, споделят дипломати от Москва и Пекин в разговор с Die Welt. Путин никога не си позволява да закъснява при среща със Си, докато други негови колеги от чужбина са принудени понякога да го чакат с часове” –  отбелязва изданието.

„Как руснаците тълкуват това? 

Щом и Путин се страхува от някого, опази Боже", пише Die Welt.