КОРУПЦИЯТА НЕ Е ОТ ВЧЕРА….*

„За Павел І се говори, че бил солдафон и прусак. Вярно е, че той облича руската армия в тесни пруски униформи, принуждава войниците да носят неудобни перуки и въвежда наказанието бой с пръчки. В неговите действия обаче има и мерки, насочени към оздравяване на армията. Той се опитва да въведе във войските дух на справедливи награди и наказания, независимо от чина. Офицерите са съдени два пъти по-често от войниците, а много от офицерите са осъждани за присвояване на пари от хазната.

Александър I победил непобедимия Наполеон Бонапарт, но не успял да овладее корупцията в собствената си страна. Язвата да се присвояват на пари от хазната, с която Петър I се борил решително, но не много успешно, преминавала като наследство от един руски монарх на друг. Не можем да кажем, че те са си затваряли очите за нея. По никакъв начин. В държавата някой постоянно е осъждан за този порок,  но самото явление е толкова широко разпространено, че дори императорите понякога са изненадани.

По време на Кримската война започват да се разкриват данни за ужасяващи кражби в службите, които снабдяват армията с боеприпаси, униформи и храна. Разгневеният император Николай I, в разговор с престолонаследника, отбелязва:

-Саша! Струва ми се, че в цяла Русия не крадем само ти и аз.

За да открие  кой от високопоставените служители в Русия живее честно, Николай І нарежда на ІІІ-то отделение на тайната полиция да разбере кой от 56-та губернатори не взема подкупи. Докладът е разочароващ. Само двама не вземат подкупи – губернаторът на Киев Фунукли и ковянския – Радищев. Царят се замислил. За Фунукли е ясно, бил толкова богат, че не се нуждаел от никакви подкупи. Царското недоумение беше причинено от Радищев – защо не вземал?! Честността на сина на автора на книгата „Пътуване от Санкт Петербург до Москва“ е приписана на неговата ексцентричност. Бащата бил ексцентричен – пишел скандални книги и май и синът е такъв. Между другото, любопитно е, че „неподкупният" Фунукли е много лоялен към подкупите на полицейските служители, смятайки, че ако помешчиците не им помагат с пари, „ти ще ги получат от крадците".

В епохата на Николай I най-скандалната афера, свързана с присвояване, е случаят с директора на „Комитет 18 август 1814 г.“ (Инвалидна комисия), тайния съветник Александър Политковски. Политковски с няколко съучастници фабрикували пенсионни дела за измислени хора с увреждания. Все едно, че са се лекували за сметка на хазната, уволнени са от армията с обезщетение, и за сметка на хазната са се прибирали по домовете си, в някое забравено от Бога ъгълче на Русия. В средата на XIX век руската армия води активни операции в Кавказ. Измамниците вписали своите „мъртви души” в списъците на хилядите ранени войници и офицери, за които се твърдяло, че са лекувани в болници, получавали отпуск вкъщи, умирали или станали инвалиди. И вместо всички тези ранени получавали парите.

През май 1826 г. Николай I одобрява закон за борба с алчността и грабежа от страна на чиновниците. Но в Русия едно е да приемаш закони, а друго – да ги прилагаш. Императорът може само горчиво да се оплаква от подкупността и кражбите, които се ширят в страната му. Веднъж заповядал да подарят на берлинския художник Франц Крюгер златен часовник с диаманти за перфектно нарисувания портрет. Служителите на двореца занесли на Крюгер само златния часовник, на който нямало нито един диамант.

Узнавайки за това Николай I казал на художника:

-Виждате ли, те крадат даже от мен. Но ако поискам да накажа всички крадци в империята, Сибир ще се окаже малък, а Русия ще се превърне в пустош, подобно на Сибир. 

Александър II в по-голямата част от царуването си само се оплаква от подкупите, но не предприема решителни мерки за борба с тях. Веднъж казал пред сина си, че руската флота „е в джобовете на този и онзи“. Може да се предположи, че императорът на цяла Русия е бил твърде зает с премахването на крепостничеството и други реформи, за да „зашие“ джобовете на своите служители веднъж завинаги. По време на неговото управление чиновниците съвсем се разпасват. За да се получи разрешение за откриване на бизнес, е било необходимо кандидатът да се обърне към Министерството на вътрешните работи. Там, без да се колебаят, му давали списък на лицата и размера на подкупите, които трябвало „да позлатят писалки им"  – 25% от чистата сума постъпвала в джоба на служител на МВР; 15% – на длъжностно лице от Министерството на финансите, 10% – на служител на Министерството на финансите с по-нисък ранг и 5% – на служителя на министерството, който бил пряко отговорен за промишлеността, в чиято област се създавало новото предприятие.

Малко преди революцията през 1917 г. списание „Русский мир” публикува голяма статия, посветена на подкупите. Ако го прочетете днес, ще останете с усещането за déjà-vu, все едно, че преди сто години са писали за днешните времена.” (със значителни съкращения)

*- По Олег ЛОГИНОВ, © 2011, „ВЕДОМОСТИ Урал". Заглавието е мое.

И накрая една телеграма от 1883 г.::

„До господа полицейските пристави и полицейските лекари

Във връзка с настъпването на Рождество Христово и Нова година, смятам за необходимо да напомня за най-строго изпълнение на мои циркулярни писма от 20 януари и 4 декември 1892 г. под  №№ 9 и 183 и от 20 март тази година под № 44, ЗАБРАНЯВАЩИ ПРИЕМАНЕТО на подаръци от гражданите под какъвто и да е повод, наказанието за което е незабавно отстраняване от служба. Моля приставите и лекарите да обявят това на всичките им подведомствени чиновници.

Изпълняващ длъжността  (п) Старши полицай майстер полковник Васюков”.