вторник, 5 март 2019 г.

II. МИСИЯТА НА ГЕНЕРАЛ КАУЛБАРС

Извършило контрапреврата, новото българско правителство (регентството на Стамболов) започна разправа с участниците в неуспешния заговор. Почвата в България окончателно се изплъзваше изпод краката на царското правителство. Тогава царското правителство изпрати в България в качеството на свой комисар генерал Каулбарс. След неуспешния опит да получи непосредствено от регентството съгласие за отсрочване на изборите за Народно събрание и за освобождаване на арестуваните по делото за преврата, Каулбарс предприе агитационно пътуване из страната и разгърна кампания сред гражданското население и във войската за проваляне на изборите. Едновременно в Търново, Шумен, Русчук и Сливен се подготвяше въстание.
Водачите на опозицията (цанковисткият „триумвират") изпратиха до Каулбарс заявление с молба за окупация, която се замисляше под формата на изпращане на руска бригада във Варна и подмяна на българския офицерски състав с руски. Главното препятствие за осъществяването на този план беше позицията, заемана от западноевропейските държави по българския въпрос. След като не постигна нищо, Каулбарс напусна България. От България беше отзован също и целият руски консулски състав (ноември 1886 г.). Подготвяйки въстание в страната, за маскировка на своите действия по същото време царското правителство свика в Константинопол конференция на представители на българското правителство и българската опозиция за преговори по въпроса за организиране на властта (следват документите към глава втора, извадките са на съставителя на сборника – бел. Н.К.)
N 16. Извадка от донесението на изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс, 20/8 септември 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
Не трябва да се заблуждаваме относно състава и средствата на преданата ни консервативна партия в страната...
Но за нещастие „опозицията" не представя народа и има върху него по-малко влияние, отколкото останалите партии.
И ето че членовете на опозицията идват в императорското агентство и казват: „Постарайте се да освободите от арест преданите ви офицери и водачите на нашата партия, изпратете тук поне два полка от вашата храбра войска и после ние е руския комисар — представител на царя — ще успеем да обуздаем нашите и вашите противници." Такива врели-некипели аз слушам ежедневно.
Приемете и пр.
Неклюдов
N 17. Извадка [2] от донесението на изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс, 20/8 септември 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
Въпросът за съдбата на участвалите в преврата офицери досега е в неопределено положение...
  До този момент се намирах в пълна неизвестност относно хода на делото, затова и нямах никаква възможност да предпазя участниците в преврата от разправа от страна на сегашните управници...
Слухът за пристигането на генерал Каулбарс ги накара да бързат още повече с изпълнението на замисленото предприятие. На /18/ 6 септември бях известен за изпращането на каруци в Радомир за превозване на офицерите и за намерението на правителството да съди Груев и Бендерев в Търново. Аз се реших незабавно да взема най-енергични мерки, за да отдалеча срока на съда над обвиняемите и съм крайно щастлив от инструкциите, с които ваше височество счете за възможно да ме снабди...
Предизвиканата от заявлението ми криза е в пълен разгар, но участта на обвиняемите е обезпечена поне дотолкова, доколкото сегашното правителство се бои от открит разрив с нас.
Приемете и пр.
Неклюдов*
*- Неклюдов е бил временен представител на царското правителство в София.
N 18. Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс, 20/8 септември 1886 г.*
Моля позволението на ваше величество, ако се наложи, да обиколя България и Румелия. Дълбоко съм убеден, че внезапното ми появяване в провинциите и прякото ми обръщане към народа ще успокои умовете и ще предотврати всякакви затруднения.
Каулбарс
*-На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Напълно съм съгласен с това и дори е необходимо."
N 19. Извадка от донесението на изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс, 24/12 септември 1886 г.
Милостиви господине Николай Карлович,
С телеграмите си от /19/7 и /21/9 този месец имах чест да представя на ваше високопревъзходителство различни текущи въпроси за съда над офицерите — участници в преврата от /21/9 август.
С ръка на сърцето ние не можем да отричаме известна солидарност от наша страна с делото на тези офицери. Те направиха това, което им говореше съзнанието за опасност, навличана върху отечеството им от постъпките на една личност; те изпълниха това, което им подсказваха цялото руско обществено мнение, целият руски печат; в края на краищата — това, към което ги насочваше, според тях, още по-високата, по-могъща ръка в лицето на руското представителство — гражданско и военно...
След като от секретните архиви на дипломатическото агентство се запознах с участието, което сме имали в деликатното дело на августовския преврат, аз твърдо считам едно: с всички средства, които не са ми забранени отгоре, ще възпрепятствам всяко необратимо решение на днешните управници относно съдбата на Груев, Бендерев и другите главни участници в събитието от /21/ 9 август.
Впрочем не само това съображение от чисто нравствен характер ме подбуждаше към подобна решителност...
По отношение на офицерите от преврата аз също имах основание да се опасявам от Възможни необмислени и възможни злонамерени стъпки на управниците, подстрекавани към това от някои чуждестранни агенти и от внушения, навявани от бившия княз. Достигащите до мен през последните дни сведения потвърждават тези подобрения.
Приемете и пр.
Неклюдов
N 20. Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс, 7 октомври/25 септември 1886 г.
Вследствие телеграмата на ваше високопревъзходителство* от /25/13 септемврий аз предадох на българското правителство следната нота: „Господин министър, в допълнение към казаното от мен при вчерашното ни виждане имам чест да ви съобщя сега по поръчение на императорското правителство, че по мнението на сегашното правителство свикването на Велико народно събрание при настоящото положение на нещата не може да бъде признато за законно и че решенията на такова събрание не биха имали в нашите очи никакво значение. Предвид това съветвам българското правителство: 1. да отсрочи изборите за възможно по-далечен срок; 2. за да изведе страната от това възбудено състояние, в което тя се намира сега, и за да даде възможност изборите да се осъществят без принуда и при по-нормални условия, незабавно да се отмени военното положение, в същото време да се освободят от арест всички участвали в събитията от /21/9 август."
Обръщам внимание на израза „аз съветвам", тъй като аз не изисквах, а само съветвах българския министър. Въпреки това с думи винаги продължавах да ги убеждавам да се съгласят и не считам за необходимо да отстъпвам.
Каулбарс
*-Споменатата телеграма на Гирс от 12 септември отсъства от делото.
N 21. Извадка от писмото на консула във Видин до посланика в Константинопол Нелидов, 11 октомври/29 септември 1886 г.
Движението на гарнизоните, на което ние за момент възлагахме надежди, явно замря. Както изглежда, храбрите шуменци повече дрънкат оръжията. На своите се надявам малко. Добре би било, ако успеем да ги неутрализираме, което впрочем досега вървеше успешно. Вчера /10 октомври/ 28, ние изиграхме на правителството твърде лоша шега. Избирателите, като че нищо не е било, се явиха на избори, избраха бюрото, а после изведнъж: „Братя българи, искате ли избори?". „Не, не искаме!" „Тогава хайде в консулството!" И ето че упълномощеното и официално избрано бюро ми връчи резолюция, екземпляр от която бе предаден на Радославов по телеграфа. В тази резолюция се изисква да се отложат изборите и да се подчинят на нотата на Каулбарс. По този начин в ръцете си имаме юридическо доказателство, че изборите във Видин са били практически невъзможни. Обаче правителството събра с камшици някакви цигани и все пак избраха някого. Положението ни е затруднено от двойствените действия на Каравелов. Не си подава оставката, а на изборите неговите привърженици бяха заедно с партията на Стамболов.
Карцов
N 22. Извадка от донесението* на изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до военния комисар на правителството в София Каулбарс, 12 октомври/30 септември 1886 г.
В неделя сутринта — 28 септември /10 октомври/, съвсем преди началото на насрочените от българското правителство избори, тълпа селяци, приблизително около 600 души, се приближиха към агентството... [2]
При настояването на селяците да видят руския консул и да чуят мнението му за изборите аз излязох на балкона и, приветстван от възторжени Викове: „Да живее руският цар, да живее Русия!", произнесох пред селяците долуспоменатата реч. на български език: „Руският цар обича България и желае нейното благо. Чрез генерал Каулбарс негово Величество изиска всички арестувани да бъдат освободени и да бъдат отложени изборите. Императорското правителство ще счита настоящите избори за недействителни."
Тълпата се разотиде с гръмки викове „Ура"...
След половин час от мястото на изборите дойде вест, че бият селяците и веднага след това във вестибюла на агентството нахлу тълпа бити селяни. От главите на всички течеше кръв, а на един окото му бе извадено и висеше над бузата. Ранените започнаха да ми разказват, че когато пристигнали на мястото на изборите и видели, че бюрото е съставено в тяхно отсъствие, селяните започнали високо да протестират срещу незаконността на бюрото, като заплашили да го разтурят със сила и настоявали за нов избор на негови членове. Отговорили им с псувни и заплахи, от думи минали към бой...
Селяците — около 250 души, се разположиха на двора и в градината. Заповядах да им занесат хляб, сирене и 100 оки гроздово вино /по половин бутилка на човек/. Вратите на агентството бяха незабавно заключени и на тях бяха поставени за надзираване 10 невъоръжени черногорци, които бяха предварително извикани за всеки случай преди изборния ден.
На следващия ден не пропуснах да протестирам срещу случилото се с представената тук нота**.
Приемете и пр.
Неклюдов
*-На оригинала има забележка от ръката на Александър III „Мерзост".
**- Споменатата в текста нота отсъства от делото.
N 23. Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс, 13/1 октомври 1886 г.
Изпращам копие до Нелидов и Лобанов.
В някои войски започва опозиционно брожение срещу
правителството с цел да го застави да се подчини на Русия. Ще поддържам това движение, но в същото време ще предотвратявам насилието.
Каулбарс
N 24. Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до министъра на външните работи Гирс, 14/2 октомври 1886 г.
Командирът на първа батарея от първи артилерийски шефски полк капитан Гергинов, взел дейно участие в преврата от /21/9 август, е изпратен от партията на Цанков да преговаря с българските офицери, избягали в Русия. Той съобщи, че войските, разположени в Търново, Шумен и Русчук, са напълно подготвени за ново въстание с цел скорошно сваляне на регентството. Решено е да се убият Стамболов, Муткуров и Попов. Ванков е заминал за Германия да получи останалите боеприпаси, а Белов се разпорежда в Шумен. Изглежда Димитриев е успял да се промъкне в България; Гергинов, който чака ответна телеграма от Москва, за да побърза да се върне в България, е личност твърде енергична и способна на всичко.
Романенко
N 25. Телеграма от изпълняващия длъжността дипломатически агент в София до министъра на външните работи Гирс, 17/5 октомври 1886 г.
Днес при мен беше бившият командир на сливенската бригада Гуджев и ми заяви, че Сливенският полк е готов за действия срещу правителството при условие, че тази крачка ще има успех и полза, за да не се впуска безполезно в опасно предприятие. Освен това пита дали ще бъде възможно предвид неговата оставка да облече руски мундир за престиж пред полка, тъй като той е офицер на руска служба и се числи в нашия мински полк. За същото пита и бившият командир на Сливенския полк Дужов, руски офицер от българското опълчение. Гуджев чака отговор. Моля за инструкции от генерала.
Неклюдов
N 26. Заявление от водачите на българската опозиция до комисаря на руското правителство в София Каулбарс, 29/17 октомври 1886 г.
Съжалявайки искрено за пагубната и безразсъдна насоченост на княжеството в последно време, долуподписаните обещаваме да спазваме неотклонно както в качеството си на обикновени граждани, така и като обществени дейци следната програма:
1. При никакви условия и никога да не допускаме на престола на княжеството някой от принцовете Батенберг.
2. Да избираме княза съгласно съветите и указанията на руското императорско правителство.
3. Да осъществяваме международните отношения и да изпълняваме задачите на княжеството именно според съветите и с подкрепата на Русия.
4. Да устройваме и подготвяме българската войска според плановете и началата, одобрени от руското императорско правителство.
5. Да развиваме вътрешното устройство на България въз основа началата на православното християнство, като внимателно отстраняваме от него нелепостите на демокрацията.
6. Да възпитаваме юношите и народа в духа на християнската нравственост и с тази цел внимателно да отстраним крайните елементи от учебните заведения и да обуздаем дейността им сред народа.
7. Да уважаваме свято законите и да им се подчиняваме безусловно.
8. Да вземем сериозни мерки, за да се поставяш съдилищата в условия, гарантиращи свято безпристрастие и справедливост при раздаването [1] на правосъдие.
9. Да се обезпечат всички намиращи се на държавна служба лица със справедливи и безпристрастни закони относно приемането и уволняването им от служба, както и при повишение и излизане в пенсия.
Подписи: Бурмов, М. Балабанов и Д. Цанков.
N 27. Донесение от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс, 30/18 октомври 1886 г.
М. г. Николай Карлович*,
Вчера и днес някои от нашите привърженици в България ми подхвърлиха мисъл, за която се считам длъжен да известя ваше високопревъзходителство и която при сгода може да се има предвид. Предложението на тези господа може да се нарече полуокупация, тъй като изразът е най-близо до същността на долуописаното.
Тези господа изхождат от съвършено правилното предположение, че упорството на значителна част от българската армия срещу нас е основано изключително на упорството на офицерите. Всички нисши чинове твърдо държат страната на народа и ще тръгнат с нас. Ето защо предложението се свежда до това да се даде решителен тласък на нисшите чинове и главно с тяхно участие да се избави страната от правителството на терора. По тяхно мнение за това е необходим само малък отряд наши — около бригада, състоящ се от три рода войски. Този отряд трябва да пристигне във Варна неочаквано и веднага да превземе намиращото се там подразделение; българските офицери да се качат на кораби, като се заменят с руски, под чието командване подразделението ще продължи нататък с нашите войски. Във всички останали гарнизони ще се наложи да се прави същото, като се оставят в страната само тези български офицери, които са ни предани.
Разбира се, този план е изпълним само ако Европа се съгласи с окупацията, а ако такава се осъществи, ще бъде по-добре и по-правилно да се изпратят по-голямо количество войски...
Приемете и пр.
Каулбарс**
*-Така е в оригинала.
**-На оригинала има забележка от Александър III: „Според мен е непрактично."
N 28. Най-верноподанически доклад от министъра на външните работи Гирс до Александър III, 7 ноември/25 октомври 1886 г.
Позволявам си да ви представя с настоящия доклад и двете получени от генерал-майор барон Каулбарс секретни телеграми* на името на ваше императорско величество.
Съобщавайки за съчувствието към Русия, изказвано от българското население, нашият представител при все това смята за необходимо да напомни за силната, струва ни се, необходимост от вземане на непосредствени мерки за поддържане на нашите искания. От това трябва да се заключи, че според него само съчувствените към нас заявления на населението не могат да ни доведат до пътя за излизане от настоящата криза. Разбира се, не мога да не се съглася с основателността на горното мнение, но при все това за цялостната оценка на резултатите от предприетата от генерал Каулбарс обиколка** ни остава още да изчакаме последствията от реакцията, която се появи сред част от българските войски, която плаши регентството и може да го принуди накрая да се подчини на предявените му искания, както става ясно от вчерашната телеграма на г-н Неклюдов.
Както и да е, но ми се струва, че при настоящите обстоятелства без предварително споразумение с някои държави не можем да предприемем нито окупация, нито каквито и да са военни действия.
Както това съображение, така и евентуалните обстоятелства, които ще ни принудят да прибегнем към въоръжено въздействие в една или друга форма, ме карат да заключавам, че може би било полезно да възложим на генерал-лейтенант граф Шувалов след връщането си от Берлин да замине за Берзин за конфиденциални обяснения с княз Бисмарк.
В очакване на всемилостивите ви заповеди се осмелявам при това да предоставя на благоусмотрението на ваше величество един проект на секретна телеграма, която, струва ми се, няма да е излишно да се изпрати на генерал Каулбарс, за да се обърне вниманието му върху сериозните страни на настоящото положение.
Гирс
*-Очевидно се има предвид донесението на генерал Каулбарс от 30/18 октомври /вж. N 27/.
**-Вж. N 18.
N 29. Телеграма от директора на азиатския департамент до консула на Русчук Шатохин
Предайте на генерал Каулбарс следната телеграма. Императорът се запозна с вашите две телеграми от Свищов от 30/18 октомври.
Вече ви съобщих нашата гледна точка по въпроса за окупацията, считана от императора за извънредно сериозна мярка, към която ние бихме могли да прибегнем само в случай на крайна необходимост. Неочакваното изпращане на наши кораби във Варна и Бургас би могло също да предизвика сериозни усложнения в случай, че не сме постигнали предварителна договореност с някои държави. Ходатайствата, представени от вас на регентството, са съобщени на въпросните велики държави. От наша страна ние побързахме да уведомим последните за съображенията ни, като се стараехме да докажем тяхната обоснованост. Държавите заеха сдържана позиция с изключение на Англия, която счете за възможно да изкаже свои възражения срещу ходатайствата, за които става дума, като се опитва да им придаде значение на въпрос от общоевропейски характер.
Зиновиев
N 30. Телеграма от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс, 9 ноември/27 октомври 1886 г.
Изразеното от мен мнение за окупация е основано на молбата на самите българи, които считат, че само по този път могат да се избавят от терора на правителството. Под влиянието на последното в Русчук ме приеха хладно. Военната бригада се изказа против нас.
Каулбарс
N 31. Телеграма* от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс, 13 ноември 1886 г.
Предложението на великия везир** има предвид не евентуалното ни съглашение с регентите и министрите, а промяна в състава на регентството без наше пряко участие в удобна за нас посока по пътя на вътрешен преврат, а не чрез революционното му сваляне.
Това не е интрига на Греков, а явната му работа в полза на мирното разрешаване на кризата с посредничеството на Турция.
Предполага се, че новото регентство, в което благоразположените към нас елементи трябва да са болшинство, ще съумее постепенно да промени правителството, а след това и да намери начин да произведе обективни нови избори.
Нелидов
*-На оригинала има забележка от Александър III: „След отзоваването на Каулбарс и консулите ни от България можем да приемем предложението на Турция и тогава ще видим доколко то е искрено и възможно."
**-Убедило се в пълния крах на мисията на ген. Каулбарс, руското самодържавие през ноември 1886 г. намира незначителен повод за скъсване на дипломатическите отношения и дава разпореждане за демонстративно отзоваване на генерала от България. Едновременно с посредничеството на един от водачите на българските консерватори Греков царизмът инсценира в Константинопол с диверсионни цели преговори между българското правителство и своето протеже — главата на българската опозиция — Цанков.


Няма коментари:

Публикуване на коментар