сряда, 13 март 2019 г.

В.Н. ЛАМБСДОРФ [1], ДНЕВНИК. 1886 - 1890





1886
Понеделник, 1 декември
….
С връщането си отварям пощата и пристигналите снощи доклади, от министъра идва пакет с документите, върнати от Императора. На вчерашната телеграма на княз Лобанов, който го уведомява, че княз Емануил Богорид (в текста Вогориди – бел.моя) [2] тръгва за Петербург, за да бъде на разположение на императорското правителство като кандидат за българския престол, Негово величество е написал в полето: „Може би ще е необходимо“. След това върху съобщението на Грепи [3] до Робилан [4] (преди думата „съобщение“ е употребено прилагателното „перлюстрованной“, което означава, че е тайно прочетено без знанието на подателя и получателя, практика, която се практикува в Русия от времето на Петър I – бел.моя) срещу мястото, на което се казва, че „още преди кандидатурата на княз Мингрелски [5], имаше дума за кандидатурата на граф Павел Шувалов [6], който понастоящем се смята за възможен заместник на господин Гирс [7]“, Императорът е написал: „Това е новина за мен, никога не съм чувал за това и съм много радостен да го разбера !!!". Накрая, с телеграма от 22 ноември/11 декември 1886 г. лорд Инслей [?] съобщава на сър Мориер [?] (също е прочетена незаконно, тайно – бел.моя) за дадените указания за действие на германския агент в София, негово величество е написал: „Сега е съвсем ясно, че Германия е с нас по българския въпрос." Тази бележка, която е в противоречие с тези, които видяхме напоследък, ми остави голямо удоволствие.
Вторник, 2 декември
На сутринта, в пакета от документи, върнати от Императора, на телеграма на Сомов [?] от София от 30 ноември, в която се посочва, че Гадбан Паша (турски комисар в София – бел.моя) е телеграфирал до Порта, че намира за несъвместимо с достойнството на османското правителство да продължи преговорите с българските регенти, които дръзко отхвърлиха кандидатурата на Турция на княз Мингрелски, откривам следната бележка на Негово величество: „Досега само ние и Турция стигнахме до това убеждение, надявам се, че Германия скоро ще бъде убедена, че е невъзможно да се направи нищо с тези регенти“. И така, отново се поставя въпросът за прибягване до сила.
Четвъртък, 4 декември
….
Решихме да телеграфираме до всички посланици: предвид факта, че българските депутати не са имали височайшо разрешение да дойдат в Русия, те трябва да се въздържат да ги приемат и да ги посещават, докато преминават през столиците, в които са нашите посланици.
….
Събота, 6 декември
…..
Върнах се около 10 часа и намерих телеграма от Виена: Лобанов съобщава, че принц Кобургски (става дума за Фердинанд Сакс-Кобург-Гота – бел.моя) е неприятно изненадан от статията в „Journal de S.-Petersbourg“ по повод неговата кандидатура.
Вторник, 9 декември
Министърът ме извика рано. При него е Зиновев[8]. Министърът ни разказва, че снощи, по време на продължителното посещение на генерал Богданович [9], приятел на Катков [10], дълго време не е посмял да му каже причината за посещението си, но най-накрая признал, че Катков  е ужасно ядосан на министъра, защото не е направил нищо за бягащите български офицери и не е улеснили опитите им да предизвикат въстание в България. Московският редактор с пяна на устата е говорил срещу министерството; той твърдял, че Зиновев дори е обидил българите и затова вече не иска да влиза в никакви отношения с него. … Генерал Богданович разказал на министъра, че по време на неотдавнашен обяд (мисля, че е бил у тях) са се срещнали Катков, Каулбарс, български офицери и митрополит Исидор (от 1 юли 1860 митрополит Новгородски, Санктпетербургски и Финландски, виден член на Светия синод, твърди се, като Санктпетербургски митрополит Исидор получава историческото писмо от българския екзарх Антим I, върху което руският император Александър II собственоръчно написва като резолюция на 12 август 1876 година „Да се освободи България“ – бел.моя) който нарече прочутия барон  български мъченик, наскоро се срещна, а Катков намира подвизите му достойни за различни награди (става дума за Каулбарс – бел.моя). Министърът му казал, че ще представи това на вниманието на императора.
…..
Понеделник, 15 декември
……
Гирс възнамерява да разговаря с Негово Величество за разговора си с българските офицери Груев и Бендерев. Последните са срещу всеки нов опит за въстание: отделните взривове само засилвали позицията на регентите.
Те не смятат настоящия момент за благоприятен, но вярват, че ще дойде такъв момент и тогава ще бъдат готови да действат. Но ако успеем да възстановим нашето влияние в България, те не искат Каулбарс да се върне. Признавайки неговите добри намерения и усърдие, те смятат, че един по-умен и по-малко праволинеен човек ще действа по-успешно. С една дума, българите се оказват толкова коректни, толкова благодарни и толкова предпазливи, че министърът  съжалява, че ги е пуснал без да ги представи на Императора, на когото би могъл да каже истината.
Сряда, 17 декември
Той (императора-бел.моя) с интерес изслуша за разговора на Гирс с българските офицери и на няколко пъти се намръщи, когато министъра му каза,  че те се страхуват от връщането на Каулбарс в България. Що се отнася до обръщението им към княгиня Юревска [11], императорът смята, че не бива да се тревожи, тъй като тя е в Ница, където българската делегация вероятно няма за отиде.
…..
..срещнах Зиновев, който се връщаше от посещение при Островски. Той ми разказа, че е бил много учуден от посещението на Груев, който не е отпътувал за България, както предполагахме, а е бил задържан от Катков и Каулбарс, за да бъде представен на императора; помолил е Зиновев за разрешение да отпечатат в Одеса прокламации, които да разпространят в България с цел сваляне на управниците.
Четвъртък, 18 декември
В 4 часа, изпращайки пакет с документи в Гатчино [12], поставяме в него писмо на Гирс до императора, с което му съобщаваме, че по неизвестни причини Груев е още в Петербург и иска разрешение да отпечата прокламации в Одеса. Зиновев изглежда се страхува, че императорът няма да се учуди от присъствието на Груев и че рискованите му постъпки под егидата на Катков са му известни и ги приема за допустими
Петък, 19 декември
Получавайки сутринта пакета с документи, които императора ни връща с удоволствие забелязвам, че притесненията на Зиновев са се оказали напразни. Върху писмото на Гирс императорът е написал че не можем да допуснем печатане на прокламации в Одеса, които да подбуждат към въстание в България.
Събота, 20 декември
Вечерта министърът ме извика при себе си. Много е загрижен от подновената от англичаните и българите агитация за възстановяването на Батенберг.
Понеделник, 22 декември
Генерал Вановски(й) [13] официално, в писмена форма,  пита Гирс относно мнението му да бъде представен, по молба на Каулбарс,  на императора българския офицер Груев. Вероятно Катков е побутвал барона да повдигне отново този въпрос. Военният министър явно иска да остане встрани и да прехвърли отговорността за отказа върху нашия министър (пред Катков и компания), но той (Гирс – бел.моя) му отговори, че не смята за възможно писмено и официално да се изказва по такъв проблем и е най-добре императорът сам да реши дали иска да се види с Груев.
Спомнихме си събитията около ужасната българска криза и министърът отбеляза: макар и нейното начало да беше свързано с Влангали и Зиновев, последният изглежда не осъзнава своята отговорност и смята, че може изцяло да я прехвърли на Гирс.
Сряда, 24 декември
Министърът ме помоли да отида при него по-рано от обичайното, казвайки, че има да ми съобщи нещо важно. Великият княз Владимир [14] му е съобщил в Гатчино, че императорското семейство е силно обезпокоено от опасността Батенберг да се върне в София. След семейно съвещание те са стигнали до извода, че е необходимо императорът да пише до император Вилхелм, а може би и до Великия херцог на Дармщадт, и да ги помоли да забранят на принц Александър всякакви опити за реставрация.
Неделя, 28 декември
Шувалов ми съобщи от Берлин, че принц Александър заминава за Египет, а императорът направи забележка: „Кой – бащата и ли сина?" Попитахме посланика и той ни отговори, че по сведение от Дармщадт, в най-скоро време за Египет ще замине синът, бившия български княз. На телеграмата императорът написа: „Странно, да не би да се окаже случайно в София“.
1887
Петък, 2 януари
Сутринта, когато още се обличах, министърът ми изпрати пакет с документи, които императорът е върнал късно снощи. Негово Величество желае да приеме утре граф Пьотр Шувалов. Върху телеграмата на княз Лобанов, който съобщава за речта на Бисмарк във Виена, която е впечатлила публиката със страха от война с Русия, императорът е написал: „Долни страхливци, изплашихте се, а крещяхте и плашехте най-много. Подла нация“. Върху телеграмата на Моренхайм [15], който съобщава, че италианският посланик в Париж е поздравил Флуранс [16] за разговора му с българската делегация е написал: „Днес направих комплимент на Лабуле [17] по този повод“, а срещу думите „италианският посланик“ е написал: „Робилиан [?]  няма да одобри това“. Вижда се, че по време на приема императорът дълго е разговарял с дипломатите, а от телеграмата на Швайниц (посланик на Германския император при двора на Александър III, телеграмата е тайно прочетена) става ясно, че Негово Величество е поръчал да предаде най-приятелски поздрави на императора и императрицата и на германския престолонаследник, като е поръчал да предадат на последния неизгладимите спомени от проведеният разговор в Аничковия дворец [18]  в през 1881 г., както и надеждата му, че принцът ще остане верен на някогашните си възгледи и принципи. Императорът е поръчал на Швайниц да предаде и няколко любезни думи на княз Бисмарк и да му съобщи, че високо е оценил речта на канцлера в парламента, която е контрастирала с неприличната реч на Солсбъри и нелепата реч на Калноки [19].
…..
Прекъсва ни идването на австрийският посланик, който носи отговор от граф Калноки по повод на предложението му за промени в регентството на България чрез съвместно въздействие от Турция и останалите европейски представители върху българските депутати при пристигането им в Константинопол с едновременен натиск в София.
Неделя, 4 януари
В пакета с документи, върнати от императора днес рано сутринта, има няколко съществени негови бележки. На телеграмата на Хитрово [20] от Букурещ за това какво става в България, и че „английските и австрийски агенти (посланици – бел.моя) съветват Николаев (вероятно става дума за генерал Данаил Николаев – бел.моя) и Попов да се държат до край“ е написал: „Какви скотове“. На телеграмата на Нелидов [21] от2/14 декември, в която е преразказан разговора му с Гадбан за намеренията на регентите да преизбера Батенберг е отбелязал: „Това налага по-скоро да пиша на император Вилхелм, а срещу израза: „ ако бъдат принуден да се откажат от властта, ще установят военна диктатура“ е отбелязал: „Това е още по-лошо от регентството“. По-нататък, където се казва, че по мнението на Гадбан [22] кандидатурата на княз Мингрели е дискредитирана в цялата страна – „Ще видим, не вярвам“; на телеграмата на Нелидов от 29 декември срещу изречението: „Не зная в каква степен кандидатурата на принц Олденбургски [23] е възможна от гледна точка на нашите държавни интереси и от негова гледна точка“ -  „Ние нямаме друг кандидат освен княз Мингрели“.
…Гирс ми праща проект за депеша до Нелидов, за програма за съгласувани с Виена действия с приложена следната записка: „Моля Ви да прочетете този проект за писмо и да ми съобщите Вашите бележки. Жомини [?] го е писал в съответствие с моите указания, не намирам нещо, което трябва да променим, но ми се иска някъде да вмъкнем фраза, че ние сме заинтересувани и, главно имаме право да говорим без да се стесняваме по българските въпроси, и това е наше право“. Ще променя една фраза в проекта, за да подчертая: най-важното за нас е да предизвикаме смяна в регентството, и имаме напълно законно право да настояваме за това. Когато се появи възможност да разговаряме с българското правителство, кризата ще загуби своята острота и останалите въпроси ще бъдат регулирани.
Сряда, 14 януари
На телеграмата на Хитрово, че Панин [?]начело на 20 хиляден отряд има намерение да вдига въстание в Македония, Негово Величество е отбелязал: „Това е най-гадното нещо, което може да се случи“. Не разбирам защо? В този район Турция има значителни сили. Българите биха получили хубав урок, който ще ги застави да се върнат в правия път.  На телеграма на Нелидов за преговорите с българите императорът е отбелязал: „Надеждата е в движението на военните емигранти, всичко останало е глупост."
Четвъртък, 15 януари
В пакета с документи, върнат от Негово Величество тази сутрин, намирам доклад от Нелидов от Константинопол от 8/20 януари за разговора на нашия посланик с Цанков и бележка на императора: „Всичко това ме убеждава все повече и повече, че трябва да подкрепим военното движение финансово и с пари, и само този инструмент ще помогне. Всички други споразумения и преговори с партиите са глупости и безсмислици и няма да променят нищо“.
Събота, 24 януари
Сред документите, върнати от императора има няколко доклада, написани на френски език и изпратени от неговото Величество с бележки, които предписват използването на руски език, и препратки към циркуляр, който наскоро бе предписан за всички документи, които не са изключително политически. Всъщност, защо не, но това, което ни поразява, е, че Негово Величество настоява за това в момент, когато трябва да бъде много по-ангажиран със съдържанието, а не с формата. Нашите агенти в България винаги са писали на руски, например Каулбарс, но въпреки това усложненията ни дойдоха оттук. На другия ден откровено казах на Зиновев: „За мен ако искат да пишат на китайски, но да работят“
Императорът е много недоволен от края на една телеграма на Нелидов, който настоява за необходимостта да бъдат наблюдавани българите, които са избягали (в Русия – бел.моя), за да не компрометират императорското правителство, и да ни навлекат обвинения, че ние подтикваме революцията в България; Негово величество е написал: „Това не е революция, а налагане на ред, а Нелидов трябваше да знае това."
Следователно, пропагандата, която ние всъщност провеждаме, за да свалим регентството и правителството в България, е, по мнението на Императора, само възстановяване на реда, въпреки многото катастрофални конспирации и последствия!
…..
Бележки:
1-Владимир Николаевич (1845-1907) – руски дипломат, министър на външните работи на Руската империя (1900-1906 г.), известен с нетрадиционната си сексуална ориентация;
2-Емануил (1847-1935) – княз (принц), румънски аристократ, син на княз Никола Богориди и принцеса Екатерина Конаки, внук на княз Стефан Богориди, праправнук на Софроний Врачански, кандидат за българския престол (по Genealogy of the Vogorides and Musurus families. Adapted from Sturdza, Dictionnaire historique et genеalogujue des grandes familles dе Grеce, dе Albanie, el de Constantinople, 466-67);
3-Джузепе (1819-1921) — граф, италиански държавен деец, дипломат, от 1883 г. посланик в Руската империя императорски двор;
4-граф де Робилан – италиански министър на външните работи в периода 1895-1897 г.;
5-Княз Николай Давидович (роден Дадиани),  последният владетел на грузинското княжество Мегрелия (Мингрелия), участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 година, кандидат за българския престол през 1886;.
6-Павел Андреевич, граф, генерал от пехотата, държавен деец и дипломат, участник в Руско-турската война (1877-1878);
7-Николай Карлович, руски дипломат, министър на външните работи на Руската империя от 1882 до 1895 година (роден в чиновническо семейство от шведски произход, приема руско поданство 1857 г., постъпва във външното министерство още 18-годишен);
8-Николай Василевич, офицер, генерал, възпитател на великите князе, деца на император Николай I., проявил се при обсадата на Варна в Руско-турската война 1828-1829 г., в периода 1844-1849 г. ръководи Пажеския на Негово Императорско Величество корпус - престижно военно-учебно заведение в Русия (корпусът съществува в Санкт Петербург до 1918 г.), през  1850 г. е назначен в свитата на императора, след 2 години и произведен в генерал-лейтенанти, а на 19 февруари 1855 г. е назначен за генерал-адютант, през 1860 г. става член на  Комитета за ранените (от книгата на Евгени Толмачов „Александр III и его свита“, стр.12-13);
9-Евгeний Васильвич (1829-1914), генерал от пехотата, писател;
10-Михаил Никѝфорович, руски консервативен журналист, ползвал се с влияние при управлението на император Александър III, от 1863 г. до смъртта си издава влиятелния вестник „Московские ведомости“;
11- княгиня Екатерина Михайловна Долгорука-Юревска, любовница на Александър II, от която има деца;
12-населен пункт на 42 км. от Санкт Петербург, тамошния дворцов комплекс е любимо място на Александър III;
13-генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878), военен министър (1882 до 1897);
14- брат на Александър III;
15-барон, руски посланик в Париж;
16-Емил, френски политически деец, през 1886 г. е министър на външните работи на Франция;
17- Едуар Рьоне дьо, френски юрист и политик;
18-един от императорските дворци в Санкт Петербург, името идва от името на моста на река Фонтанка;
19-Густав-Зигмунд, граф, австро-унгарски министър на външните работи;
20-Михаил, руски дипломат, след Берлинския конгрес е назначен за генерален консул в Солун (1878 – 1880), след това е дипломатически агент и генерален консул в Княжество България (1881 – 1883), а после е на същия пост в Египет. Бил е пълномощен министър  на Русия в Румъния (от 1886 г.);
21-Александър, в периода 1879 – 1882 г. е посланик в Кралство Саксония и херцогство Саксония-Алтенбург. След работата в Германия отново е изпратен на дипломатически пост - в Турция (първоначално като управляващ  посолството, а    след това като посланик).
22-ефенди, турски комисар в София;
23-Александър, член на руското императорско семейство, генерал от пехотата, генерал-адютант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Няма коментари:

Публикуване на коментар