С интерес слушах разсъжданията на г-н Любен
Козарев – собственик на издателството “Изток-Запад” (ТВ „Европа“, 20.03.2019
г.), за новата книга на Фукуяма „Идентичност ….“ и какво иска да ни каже автора
за света, за страстта на българина към
четенето, за читателския интерес към политическата и философска литература…..
През цялото време не ме напускаше мисълта, че
съм чел нещо, свързано с обсъжданата в студиото тема за идентичността. Реших,
че вероятно се касае за реминисценция [2] от книгите му „Краят на историята и
последният човек“ и „Нашето постчовешко
бъдеще“, които притежавам и отдавна бях прочел.
Мисълта обаче не искаше да ме напусне и накрая
реших да проверя, с помощта на Google,
какво е публикувано за идентичността на български език в последните години. Резултатът
от проверката дойде едва след като попаднах на сайта librev.com [3]. В раздела „Дискусии –
Политика“ намерих статията на Фукуяма „Срещу политиката на идентичността. Новият трибализъм [4] и кризата на
демокрацията“, качена на 29.09.2018
г. В края на публикацията е обещано продължение, което така и не излезе. Открих
първоизточника – „Foreign Affairs Magazine“ (списание за анализи на външната
политика на САЩ и отношенията с Русия, Северна Корея, Близкия изток и Европа),Volume
97, Number 5, September/October 2018. Тук е публикуван пълния текст
на Фукуяма (допускам, че става дума за сбито
изложение на тезите и прогнозите от книгата, за която споменах в началото –
бел.моя) [5].
Преди години Фукуяма (книгата „Краят на историята…“ излиза в САЩ през 1992 г. – бел.моя) защитаваше
тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до
голяма степен е приключило с края на Студената война и предричаше победата на
политическия и икономически либерализъм в целия свят.
По-късно се отказва и от двете.
През 2017 г. твърди, че „западноевропейците станаха по-малко уверени в устойчивостта на
собствените си демокрации. В Източна Европа, от друга страна, като резултат от
политическите развития в Унгария, Русия и Полша, е налице усещане, че
демокрацията може и да върви назад ….“ (по-това време е пишел книгата си за
идентичността, което личи в отговор на въпроси в интервюто на Ярослав Куиш и Лукаш
Павловски [6]): „…… в момента аз пиша
книга точно по тази тема, но също и в последната част от Краят на историята и
последният човек има дълга дискусия по въпроса за различните форми на признание
През 2018 г. Фукуяма отново ревизира старите си
тези в интервю за New Statesman [7]:
„Това,
което казах тогава
( през 1992 г. – бел.моя) е, че един от проблемите на съвременната
демокрация е, че тя осигурява мир и просперитет, но хората искат повече от
това… либералните демокрации дори не се опитват да определят какво е добър
живот, а оставят това на индивидите, които се чувстват отчуждени, без цел и
затова присъединяването към тези групи за идентичност им дава чувство за
общност.”
Моите
критици, казва той, „вероятно не са чели до края самата книга („Краят на историята ...“ – бел.моя)….., която наистина е свързана с някои от потенциалните заплахи за
демокрацията.“
Нещо повече. Фукуяма вече е преминал изцяло на
леви позиции. Попитан какво мисли за възраждането социалистическата левица в
САЩ и Великобритания, казва: „Зависи
какво имате предвид под „социализъм". Обществената собственост върху
средствата за производство, освен в областите, където е необходима – като публичните услуги, например, не мисля че
може да проработи. Ако обаче става въпрос за преразпределящи програми, които се
опитват да компенсират големите диспропорции при доходите и богатствата, които
възникнаха през последните десетилетия, да, аз мисля, че той (социализмът – бел. моя), трябва да се върне. Този продължителен период, който започна с
Рейгън и Тачър, в който бяха наложени идеите за ползите от един нерегулиран
пазар, в крайна сметка имаше катастрофален ефект. При това стечение на
обстоятелствата изглежда, че някои неща, казани от Карл Маркс, се оказват
верни. Той говори за кризата със свръхпроизводството … за обедняването на
работниците и че няма да има достатъчно търсене." Фукуяма обаче вижда като
единствен съперник на възхваляваната някога от него либералната демокрация не
социализма от съветски тип, а китайския държавно-капиталистически модел: „Китайците твърдят открито, че техният
модел е по-жизнен, тъй като може да гарантира стабилност и икономически растеж
в дългосрочен план по начин, по който демокрацията не може… И ако след 30
години тяхната икономика изпревари тази на САЩ, техните жители станат по-богати
от американците и държавата им още е единна, аз бих казал, че аргументите им са
реалистични."
Фукуяма е обезпокоен от опасността от
американско-китайска война: „Мисля, че хората биха били много глупави, за да
изключат това, мога да се сетя за много сценарии, чрез които може да започне
такава война. Не мисля, че това би било умишлено нападение от една страна върху
другата - като Германия, която навлезе в Полша през 1939 г. По-вероятно е да
излезе от местен конфликт за Тайван, над Северна Корея, евентуално конфронтация
в Южнокитайско море това ескалира." (в интервюто се споменава като
възможна причина за войната„ капанът на Тукидид [8]). По
повод вероятността от война през ХХI век
препоръчвам да прочетете текста „Как КГБ създаде палестинския и световния
ислямски тероризъм“, публикуван тези дни в блога ми
Завършвайки размислите си, ще цитирам края на
публикацията на Фукуяма в Foreign Affairs Magazine:
„Страховете
за бъдещето често са най-добре изразявани чрез научната, която се опитва да си
представи бъдещите светове, основаващи се на нови видове технологии. През
първата половина на ХХ век много от тези перспективни страхове се съсредоточиха
върху големи, централизирани, бюрократични тирании, които пренебрегват
индивидуалността и неприкосновеността на личния живот: помислете за Джордж
Оруел от 1984 г. Но природата на въображаемите диктатури започна да се променя
през следващите десетилетия, и днес някои автори говорят за опасности, породени
от политиката на идентичност. Уилям Гибсън, Нийл Стивънсън и Брус Стърлинг провидяха
бъдеще, доминирано не от централизирани диктатури, а от неконтролирана социална
фрагментация, улеснена от Интернет. В новелата „Snow Crash" от 1992 г.,
Стивънсън ни представя един виртуален
свят, в който хората могат да променят идентичността си по желание. Съединените
американски щати се разпадат на окръзи, населени от хора с различна
идентичност, изискват се паспорти и визи за пътуване от един окръг до друг, ЦРУ
е приватизирано, самолетоносачът „Ентерпрайз“ е превърнат в плаващ дом за
бежанци, а властта на федералното правителство се е свила до територията, на
която се намират федералните сгради.
Днешният
свят се движи от две противоположни сили – на свръхцентрализация и безкрайната
фрагментация. Китай, например, изгражда диктатура, при която правителството
събира специфични лични данни за ежедневните сделки на всеки гражданин. В други
части на света виждаме разпадането на централизираните институции, появата на
провалени държави, нарастващата поляризация и нарастващата липса на консенсус
за общите цели. Социалните медии и Интернет улесняват появата на самостоятелни
общности, затворени не от физически бариери, а от споделени идентичности.
Хубавото
на фантастиката е, че почти никога не се сбъдва. Представянето на това как ще
се развива света трябва а се разглежда като полезно предупреждение: 1984 г.
стана силен символ на тоталитарно бъдеще, което хората искаха да избегнат;
книгата помогна на обществата да се „ваксинират“ срещу авторитаризма. По същия
начин хората днес могат да си представят своите страни като по-добри места,
които подкрепят все по-голямото разнообразие, но също така възприемат визията
за това как многообразието може да служи на общи цели и да подкрепя либералната
демокрация, вместо да го подкопава.
Хората
никога няма да престанат да мислят за себе си и за своето общество в
идентичност. Но самоличността на хората не е нито фиксирана, нито непременно
дадена от раждането. Идентичността може да се използва за разделяне, но може да
се използва и за унифициране. Това в крайна сметка ще бъде лек за популистката
политика на настоящето“.
Нямам претенциите да съм по-умен от Фукуяма и
вероятно съм значително, значително по-глупав. Но житейския опит ме е научил,
особено в последните 30-т години, да не приемам нищо на доверие. През септември
2018 г. съм коментира текста му в сайта на Златко Енев, цитирам:
„Фукуяма
е изключително умен човек" - пише в коментара си г-н Петров. Което не
означава, че не може да греши. Както видяхме краят на историята не настъпи. За
мен политиката, залагаща на идентичността е вторичен резултат от развитието на
човечеството. Което трудно може да бъде предсказано. Ако перифразирам една
известна мисъл: „Учените само се опитват
да обясняват света .... а той се развива както си знае"!
Не се отказвам от написаното и днес.
Днес бих допълнил коментара си с текста, че „от времето на Великата френска революция
насам нито едно значимо световно събитие не е било предсказано. Даже и когато прогнозата
принадлежи на известни люде!“
Но колко
му е, възрастен и не толкова умен човек като мен да греши!
Бележки:
1- Йошихиро Франсис Фукуяма е роден в Чикаго през
1952 г. (японският му дядо по бащина линия емигрира в САЩ през 1905 г., където
се жени за американка, а майка му е японка). Той е един от известните съвременни философи и
социолози. Понастоящем е професор по международна политическа икономия в
университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд.
2-смътен спомен;
3-„Либерален преглед“ (на англ. liberal review, от там идва името) се поддържа от г-н Златко Енев, с когото
съм имал доста несъгласия, до степен да блокира достъпа ми до сайта.
4-от англ. tribe – племе, думата е
използвана, за да се опише специфичното чувство на изключителност и
превъзходство на определени обществени групи, религиозни деноминации, раси и
прочие над други;
5- линк към публикацията във „Foreign Affairs
Magazine“ – https://www.foreignaffairs.com/articles/americas/2018-08-14/against-identity-politics-tribalism-francis-fukuyama;
6- разговор на Фукуяма с
издателите на полското списание Kultura Liberalna, публикуван на 26.08.2017 г.
7- Francis Fukuyama interview: “Socialism ought to
come back”, by George Eaton, New Statesman, 17 October 2018
8-носи името на древногръцкият военноначалник и
историк Тукидид, който анализирайки Пелопонеската война стига до извода, че войната
избухва когато властващата до момента военно-политическа сила се почувства
застрашена от надигането на съперник – друга военно-политическа сила. Терминът
е въведен от харвардския професор, политолог, експерт по теорията на вземане на
решения и бивш заместник-министър на отбраната на САЩ Греъм Тилет
Андерсън-младши и чрез него се обясняват много от войните на миналото..
Няма коментари:
Публикуване на коментар