МЕДИЦИНСКИ РЕФОРМИ И ПСЕВДОТРАНСФОРМАЦИИ

През 2009 г. „Военен журнал” (кн. 5, стр.141-149) публикува статията ми „Трансформацията на военно-медицинската служба – исторически преглед  и перспективи”. По това време тогавашния шеф на ВМА изглеждаше непоклатим на поста си, а подалият тези дни оставка Николай Петров едва ли си е мислил, какви властови благини го очакват.

Няма да ви занимавам с цялата публикация.

В нея отбелязвах резултатите от приетата през 1992 г. Концепция за реорганизация и развитие на медицинската служба на Българската армия в мирно и военно време в периода 1992 г. до 2000 г. за структурата на военно-медицинската служба в МИРНО  ВРЕМЕ и в СЪСТОЯНИЕ на война и последвалите промени през 1997 г., резултат от тежката икономическа криза в държавата. Които доведоха до реални съкращения и икономии в екстензивно развивалата се медицинска система на войската.

Твърдях, че от тогава насам липсват теоретични изследвания с изключения на „PR акциите” през изследвания период в медиите, становища и докладни записки до министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия и други длъжностни лица. ТВЪРДЯ ГО И ДНЕС! Критикувах Стратегическия преглед на отбраната и Плана за организационното изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. и размахваната МАНТРА за привеждане на военно-медицинската служба в съответствие със стандартите на другите страни членки на НАТО и постигане на оперативна съвместимост с алианса. Продължавам ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ ТОВА Е ТАКА И ДНЕС! 

Защото никой не може да ме убеди, че след четвърт век СМЕ ПОСТИГНАЛИ ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ В ПОЛЕВИТЕ ВОЕННО-МЕДИЦИНСКИ ФОРМИРОВАНИЯ. А по отношение на мирновременните здравни структури ПРОСТО ЛИПСВАТ СТАНДАРТИ НА НАТО! 

Днес по темата за полевото медицинско осигуряване изключвам хвалбите за това, колко сме добри в афганистанската мисия (това е принос само и единствено на участващите медицински екипи, голяма част от които попълнени с лекари и медицински сестри от РЕЗЕРВА).

Изключвам и  далаверата със закупената за 16 млн. евра полева болница. Тя вероятно ще си изгние в медицинските складове край гр. Хисаря. Плановете да я закарат в Афганистан не успяха (по времето на ексминистър Цонев). И така да й „заметат следите”, като след завършване на мисията Я БРАКУВАТ!

За определяне на настоящата стратегическа ориентация на военно-медицинската система съм анализирал осигуреността на личния състав от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с болнични легла; количествените параметри на ангажирания персонал и финансовите разходи за издръжката на военно-медицинската система. И тук ще спестя числа, но няма как да не отбележа, че Министерството на отбраната плаща два пъти за една и съща работа!

В статията съм изяснил влиянието на финансовите (модела за финансиране на националната здравна система) и институционалните (здравното законодателство) предпоставки за определяне на насоките за трансформация. Ще посоча, че като основна причина за тогавашното състояние на медицинската служба на Българската армия (твърдя и ЗА ДНЕШНОТО) е МИСЛЕНЕТО на някои военно-медицинските ръководители останало в далечната 1989 г., ЛИПСАТА НА ТЕОРЕТИЧНИ РАЗРАБОТКИ в периода 1992-2000 г. и СУБЕКТИВНИТЕ ГРЕШКИ НА ВОДЕЩИТЕ ВОЕННИ МЕДИЦИ при приемането на здравното законодателство в края на 90-те години на миналото столетие и ПЪЛНОТО ИМ БЕЗДЕЙСТВИЕ при многократните им промени впоследствие.

Подчертавам, че стратегическата цел на военно-медицинската служба трябва да се пренасочи от ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ в МИРНО ВРЕМЕ към придобиване на експедиционни медицински способности за действие в полеви условия.

В заключение ще си позволя да цитирам последните редове от статията:

„Постигането на медицински опера­тивни способности в отговор на стратегическата цел предполага ре­шаването на комплекс от задачи:

• разработване на медицински кон­цепции, доктрини и други норматив­ни документи;
• създаване на условия за кадрово и материално-техническо осигуряване;
• изграждане на единна система за подбор, подготовка и професионална подготовка на персонала;
• разработване на модели за поддържане на професионалната подготовка на лекари, сестри и санитари, финансово осигуряване и т.н.

Те могат да бъдат изпълнени успеш­но само при преориентиране на стра­тегическата цел и при осигуряване на междусекторна подкрепа от национал­ните институции в областта на здра­веопазването и медицинското образование. Новото виждане за ролята и задачите на военно-медицинската служба в контекста на членството в НАТО и междусекторния подход при тяхното решаване са един от възмож­ните начини за изграждане на МАЛКИ, ВИСОКО ПРОФЕСИОНАЛНИ МЕДИЦИНСКИ СТРУК­ТУРИ, С ВИСОКА СТЕПЕН НА ГОТОВНОСТ ЗА АКТИВИРАНЕ И СПОСОБНОСТ ЕФЕКТИВНО ДА ПОДДЪРЖАТ НАЦИОНАЛНИ ФОРМИРОВАНИЯ В ОПЕРАЦИИ В РАЗЛИЧНИ ГЕОГРАФСКИ ТОЧ­КИ НА СВЕТА. По този начин българска­та военно-медицинска служба най-пълно ще отговори на потребностите на променената среда за сигурност и произтичащите от това задачи на въоръжените сили.

Изложеното дава основание да се заключи, че на този етап ТРАНСФОР­МАЦИЯТА на военномедицинската служба НЕ Е ИЗЯСНЕНА, следователно НЕ СЕ Е СЪСТОЯЛА, А ПРЕДСТОИ.”

Чакам някой да ме убеди в погрешността на последното изречение!!

Уважаеми дами и господа,

Решил съм, тази публикация да е последна по отношение на ВМА и нейните „ВЕЛИКИ” ръководители, без значение на имената им – днес и в бъдеще!