През 2009 г. „Военен журнал” (кн. 5, стр.141-149)
публикува статията ми „Трансформацията на военно-медицинската служба –
исторически преглед и перспективи”. По
това време тогавашния шеф на ВМА изглеждаше непоклатим на поста си, а подалият тези дни оставка
Николай Петров едва ли си е мислил, какви властови благини го очакват.
Няма да ви занимавам с цялата публикация.
В нея отбелязвах резултатите от приетата през
1992 г. Концепция за реорганизация и развитие на
медицинската служба на Българската армия в мирно и военно време в периода 1992
г. до 2000 г.
за структурата на военно-медицинската служба в МИРНО ВРЕМЕ и в СЪСТОЯНИЕ на война и последвалите
промени през 1997 г., резултат от тежката икономическа криза в държавата.
Които доведоха до реални съкращения и икономии в екстензивно развивалата се медицинска система на войската.
Твърдях, че от тогава насам липсват теоретични изследвания с
изключения на „PR акциите” през изследвания период в медиите, становища и докладни записки до министъра на отбраната, началника на
Генералния щаб на Българската армия и други длъжностни лица. ТВЪРДЯ ГО И ДНЕС! Критикувах
Стратегическия преглед на отбраната и Плана за организационното изграждане и модернизация на въоръжените
сили до 2015 г. и
размахваната МАНТРА за привеждане на военно-медицинската
служба в съответствие със стандартите на другите страни
членки на НАТО и постигане на оперативна
съвместимост с алианса. Продължавам ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ
ТОВА Е ТАКА И ДНЕС!
Защото никой не може да ме убеди, че след четвърт век СМЕ
ПОСТИГНАЛИ ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ В ПОЛЕВИТЕ ВОЕННО-МЕДИЦИНСКИ ФОРМИРОВАНИЯ. А по отношение на мирновременните здравни структури ПРОСТО ЛИПСВАТ СТАНДАРТИ НА НАТО!
Днес по
темата за полевото медицинско осигуряване изключвам хвалбите за това, колко сме
добри в афганистанската мисия (това е принос само и единствено на участващите
медицински екипи, голяма част от които попълнени с лекари и медицински сестри
от РЕЗЕРВА).
Изключвам и далаверата със
закупената за 16 млн. евра полева болница. Тя вероятно ще си изгние в медицинските складове
край гр. Хисаря. Плановете да я закарат в Афганистан не успяха (по времето на
ексминистър Цонев). И така да й „заметат следите”, като след завършване на мисията Я
БРАКУВАТ!
За определяне
на настоящата стратегическа ориентация на военно-медицинската система съм анализирал
осигуреността на личния състав от
Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия с болнични легла; количествените
параметри на ангажирания персонал и финансовите разходи за издръжката на военно-медицинската система. И тук ще спестя числа, но няма как да не отбележа, че Министерството на отбраната плаща два пъти за една и съща работа!
В статията съм изяснил влиянието на финансовите (модела за финансиране на националната здравна
система) и институционалните (здравното законодателство) предпоставки за
определяне на насоките за трансформация. Ще посоча, че като основна причина за тогавашното състояние на медицинската
служба на Българската армия (твърдя и ЗА ДНЕШНОТО) е МИСЛЕНЕТО на някои военно-медицинските
ръководители останало в далечната 1989 г., ЛИПСАТА НА ТЕОРЕТИЧНИ РАЗРАБОТКИ в периода 1992-2000 г. и СУБЕКТИВНИТЕ ГРЕШКИ НА ВОДЕЩИТЕ ВОЕННИ МЕДИЦИ при приемането на
здравното законодателство в края на 90-те години на миналото столетие и ПЪЛНОТО ИМ
БЕЗДЕЙСТВИЕ при многократните им промени впоследствие.
Подчертавам, че стратегическата цел на
военно-медицинската служба трябва да се пренасочи от ПРЕДОСТАВЯНЕ НА МЕДИЦИНСКИ
УСЛУГИ в МИРНО ВРЕМЕ към придобиване на експедиционни медицински способности за
действие в полеви условия.
В заключение ще си позволя да цитирам
последните редове от статията:
„Постигането на медицински оперативни
способности в отговор на стратегическата цел предполага решаването на комплекс
от задачи:
- разработване на медицински концепции, доктрини и други нормативни документи;
- създаване на условия за кадрово и материално-техническо осигуряване;
- изграждане на единна система за подбор, подготовка и професионална подготовка на персонала;
- разработване на модели за поддържане на професионалната подготовка на лекари, сестри и санитари, финансово осигуряване и т.н.
Те
могат да бъдат изпълнени успешно само при преориентиране на стратегическата
цел и при осигуряване на междусекторна подкрепа от националните институции в
областта на здравеопазването и медицинското образование. Новото виждане за
ролята и задачите на военно-медицинската служба в контекста на членството в НАТО
и междусекторния подход при тяхното решаване са един от възможните начини за
изграждане на МАЛКИ, ВИСОКО ПРОФЕСИОНАЛНИ МЕДИЦИНСКИ СТРУКТУРИ, С ВИСОКА
СТЕПЕН НА ГОТОВНОСТ ЗА АКТИВИРАНЕ И СПОСОБНОСТ ЕФЕКТИВНО ДА ПОДДЪРЖАТ
НАЦИОНАЛНИ ФОРМИРОВАНИЯ В ОПЕРАЦИИ В РАЗЛИЧНИ ГЕОГРАФСКИ ТОЧКИ НА СВЕТА. По
този начин българската военно-медицинска служба най-пълно ще отговори на
потребностите на променената среда за сигурност и произтичащите от това задачи
на въоръжените сили.
Изложеното дава основание да се заключи, че
на този етап ТРАНСФОРМАЦИЯТА на военномедицинската служба НЕ Е ИЗЯСНЕНА,
следователно НЕ СЕ Е СЪСТОЯЛА, А ПРЕДСТОИ.”
Чакам някой да ме убеди в погрешността на последното изречение!!
Уважаеми дами и господа,
Решил съм, тази публикация да е последна по
отношение на ВМА и нейните „ВЕЛИКИ” ръководители, без значение на имената им –
днес и в бъдеще!
Няма коментари:
Публикуване на коментар