Тези дни, сърфирайки из Интернет открих снимка с близо половинвековна история.
Не зная дали покойната Румяна Узунова е била репресирана
и дали Павел Вежинов – генерал от Държавна сигурност. Виж, за гъзолизеца „Димитър”,
който продължава да шества по медии и сайтове като МЕНТОР от последна инстанция, могат да се открият
доста интересни неща…. Предоставям на вашето внимание едно от тях:
Стр.
секретно !
Екз.
№ 2
УПРАВЛЕНИЕ
VI СЪОБЩАВА: аг. „Димитър“
ОТДЕЛ
I ПРИЕЛ: ст. лейт. ГЕОРГИЕВ
ОTДЕЛЕНИЕ
I на 25.II.76 г.ЯК „ВИХЪР”
С
В Е Д Е Н И Е
ОТНОСНО:РУМЯНА
УЗУНОВА
Наскоро приятелят ми отново разговарял с Румяна Узунова.
Тя му се похвалила, че ще води нова телевизионна серия – „Най-интересния човек
когото познавате“. Предаванията ще представляват следното: на известни наши
писатели ще се дава думата да отговорят на въпроса кой е най-интересния човек,
когото са срещали някога. От разговора на приятелят ми му станало ясно, че
това ще бъдат слаби предавания – самата идея е незаангажираща, далеч от
съвременните политически и идеологически проблеми, няма да има нищо общо с
развитието на социалистическата култура и изкуство, да не говорим за някакъв
принос във възпитанието на народа и за пропагандиране на наши конкретни идеи.
Просто една серия от предавания за лично удовлетворение. Узунова се похвалила,
че вече 6 серии са готови и в най-скоро време ще излязат на екрана. Първата
била с участието на писателя Добри Жотев. Останалите участници Узунова не съобщила.
В разговор с Богомил Райнов приятелят ми разбрал, че
последният имал неприязнено чувство и отношение към Узунова.
Споделил, че най-после щели да я махат от телевизията, но
не казал от къде знае това. Приятелят ми смятал /и му казал/, че греши.
Моят приятел ми сподели, че според него в нашият културен
живот напоследък, за жалост, успехи постигали хора, които се обединявали в
групи, макар и понякога на безпринципна основа. Така например една от
най-новата група била: Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Енчо Мутафов и Огнян
Сапарев. Те вече били постигнали известни успехи в „борбата” си за завоюване на
определени възлови места в нашата литература. Това почувствувала и Румяна
Узунова, поради което тя се държала добре с тази група и можело да се каже, че
вече се е включила в нея. Т.н. Игов участвува в почти всички предавания на
Узунова.
Интересно било, че Узунова и Любен Георгиев не можели да
се понасят. Но независимо от това работели в една редакция – тази на Георги
Стойчев. Последният еднакво ги толерирал и се грижел за евентуалното им щатно
назначаване, въпреки че знаел, че те двамата не се понасят. Това се тълкувало,
понякога, така: Любен Георгиев е човек, който никой не обича; Узунова пък няма авторитет
в литературните среди, счита се за посредствен критик. Прибирайки ги под свой
покрив Георги Стойчев играел на опозиция на литературните среди у нас. Тези коментари се подкрепяли и от факта, че редакцията на Стойчев бързо реагирала
на важни проблеми, поставени в печата, но по начин, че заемала винаги опозиция на всички литературни издания. Конкретни примери приятелят ми е сочил преди
това.
Становището, че телевизията играе на опозиция се
изразявало от почти всички писатели у нас. Много било трудно да се изброят
имената на тези, които коментират тези неща, защото това били почти всички
познати на приятеля ми, с които той контактувал предимно в кафенето на Съюза на
българските писатели.
„Димитър”
Сиреч - Кеворк Кеворкян!
Няма коментари:
Публикуване на коментар