събота, 11 ноември 2017 г.

ПО ПОВОД ЕДНА СТОГОДИШНИНА.....




1.Обясненията на Дугин през 2017 г. за Октомврийската революция.




Либерално обяснение. Русия се развива със закъснение, изоставайки от Запада и с революцията най-после идва време за отхвърляне на ненавистния режим на самодържавието, за изграждане на институциите на гражданското общество и начало на буржоазните реформи. Но безумният руски народ не  е готов за демокрация. Той е настроен тоталитарно, екстремистки и човеконенавистно и отхвърля свежият и невинен опит за започване на демократични реформи. И отново – тоталитарно общество. Както се казва от трън та на глог! Този подход игнорира спецификата на руската национална история и с него ще се разделим веднага.
Марксистко обяснение (по-точно на марксистката политическа икономия – бел.моя). Тази гледна точка е не по-малко глупава. Макар и да доминира повече от 70-т години. Според нея това  е поредната смяна на обществено икономическите отношения – след феодализма идва капитализма, след капитализма – социализма, а след социализма – комунизма (като студент попитах преподавателя по политическа икономия какво идва след комунизма, след което имах доста неприятности – бел.моя). Това обяснение позорно се срути, защото беше неправилно от самото начало. Тази теория е семантично неправилна, пък е и неясно в какви обществено икономически отношения се е намирала Русия в началото на ХХ век.
Консервативно (националистическо) обяснение. В днешното руско общество тя  е така да се каже „миноритарна”! В Петроград пристигат в запечатан вагон „инородци”*, поддържани от задкулисието и немския Генерален щаб, незаконно заграбват властта, започват нечуван геноцид, и вероятно щяха да управляват и днес, ако др. Сталин не беше се разправил с тях през 1937 г.  След ВОВ и с Божията помощ Русия полетява в Космоса. Някои конспиролози смятат, че заграбилите властта през 1917 г. никога не са си отивали от Русия. Теорията е удобна от гледна точка на факта, че снема отговорността от руснаците за това, което се е случило.
Както казах, първите две теории са доминиращи, а третата е по-скоро маргинална. Но и трите трябва да бъдат изхвърлени на сметището.
Октомврийската революция трябва да се разглежда единствено от гледна точка на нашата собствена история. Това е събитие, за което ние носим своята отговорност. Според мен е безотговорно да се твърди: „Те убиха Бога”, „Те инспирираха революцията” и т.н. Това го направихме ние в същата степен в каквото се чувстваме руснаци. Длъжни сме да разберем това – независимо дали го приемаме или не, дали го осъждаме или не, дали това е предмет на нашата гордост. И това разбиране се намира извън трите теории, за които споменах.
Трябва да намерим сили в себе си да подходим към Октомврийската революция от гледна точка на руската история, руската диалектика. От гледна точка на нас самите, като субект на историята.  Ние не сме играчка в ръцете на неясни сили; не сме жертви на смяната на обществено-икономическите формации, на техническия прогрес, на либерализма, еволюцията и т.н.; не сме обект на заговори. Защо руския народ направи революцията през 1917  г.? Та това имаше грандиозни последствия и чудовищни мащаби от гледна точка на нашето самоизтребване, и ментална деградация. Ето защо сме длъжни да разберем, да осмислим и поемем отговорност за този 100 годишен етап от нашата руска история.
Нека честно да си признаем – ние не разбираме октомврийските събития. За нас те са открит проблем, открита рана. Трябва да изоставим лъжливите интерпретации. В октомврийските събития е скрита тайната на нашето национално битие – възможно, колкото и страшно да звучи да е свързана с мистерията на антихриста. Ако се придържаме към класическите теории ние никога няма да разберем собственото си битие. А ако не го разберем – октомврийските събития могат да се повторят. За да разберем събитията от 1917, ние трябва да разберем логиката на руската история, на идентичността на руския народ и да построим непротиворечива, произтичаща от нашия светоглед картина на света. Призовавам всички да се събудят. Нашето общество спи и в този сън не може да разбере нищо, в това число и смисъла на Октомврийската революция. Следователно и последното столетие от руската история.
 2.Бердяев за Октомврийската революция през 1937 г.


Руският комунизъм е световно, интернационално явление и едновременно с това – явление руско, национално. Западът трябва да разбере националните корени на руския комунизъм и неговата предопределеност  в руската история.
Русия – това е християнския Изток, който в продължение на две столетия е подложен на силното влияние на Запада, а тънкият културен слой на руското общество асимилира всички западни идеи.
В Московското царство културата на мислене е слабо изразена. На практика отсъства културно самосъзнание. Московското царство е като че ли „без мисъл и без слово”!
В руската душа се сблъскват два елемента: стихиен, езически, ирационален (Светата Рус)  и православен, византийски, догматичен (Москва е Третия Рим).
На Запад всичко благоприятства разпределението и оформянето на нещата по категории.  При руснаците е обратното – безкрайността на тяхната територия води до неспособността им да мислят в строги, логически категории или подобно мислене е много слабо.
Религиозно-догматичната същност на руската душа е причина руснаците да са ортодоксални. Те се проявяват като такива и когато са разколници-старообрядници (ХVІІ век) и по времето когато стават комунисти революционери (ХІХ век).
Главното за руснака е изповядването на някаква ортодоксална апокалиптична вяра и само така да се чувства част от цялото – руския народ!
 3.Ленин и революцията.

Ленин спря хаотичния разпад на Русия по пътя на тиранията и деспотизма. Той не е теоретик на марксизма, а теоретик на революцията. Всичко, което е писал е свързано с разработката на теорията и практиката на революцията. Той се вълнува само от една тема, тази за завземането на властта. Затова и победи. По начина на мислене, Ленин е деспотичен империалист.  През целия си живот той се бори за възцаряване на тоталитарния мироглед, който му е нужен в борбата и в който трябва да се съсредоточи революционната енергия. Ленин изисква съзнателност и организираност в борбата срещу всяка стихийност. Допуска използването на всички средства за постигане на целите на революцията. Добро е всичко, което служи на революцията, а зло – всичко, което й пречи. В края на краищата Ленин губи престава за добро и зло, губи представа за обикновените, живи хора, допуска лъжи и измами, насилие и жестокост, защото великата цел оправдава всички средства. Ленин е човек на съдбата и фатален човек и в това е неговата сила.
За Ленин марксизмът е преди всичко учение за диктатурата на пролетариата. Меншевиките смятат, че диктатурата на пролетариата е невъзможна в една малка страна. Те искат да бъдат демократи, да се опират на мнозинството (селяните). Ленин не е демократ. Ной утвърждава принципа на болшинството, което в неговите представи е едно избрано, елитарно малцинство. Често го упрекват бланкизъм*, т.е. в заговорничество (по съвпадение фамилията на дядо му е Бланк). Диктатурата произтича от светогледа на Ленин. Целта, която Ленин преследва с необичайна последователност е създаването на силна, добре организирана и с желязна дисциплина партия на малцинството (партия на номенклатурата). Тя трябва да има доктрина – Светото писание, в която нищо не трябва да се изменя и тя трябва да подготви  тотална диктатура над целия живот. В този смисъл Сталин е своеобразен религиозен вожд, своеобразен Мойсей за диктатурата.
   Организацията на партията е първообраз на тоталната диктатура. Всеки член на партията трябва да бъде подчинен на диктатурата на центъра. Болшевишката партия, която Ленин създава и която сам нарича „партия от нов тип” трябва да даде модела за бъдещата организация на цяла Русия. И действително страната бе организирана по модела на болшевишката пария. Тя не само се оказа подчинена на диктатурата на комунистическата партия, но и на диктатурата на комунистически диктатор както в мислите, така и в съвестта си. Ленин отрича свободата вътре в партията и това отрицание е пренесено върху цяла Русия.  Това е философско-религиозната диктатура, диктатура върху светогледа, който готви Ленин. Това става така, защото в него се съчетават два противоположни традиции, от една страна – традициите на руската ортодоксална революционна интелигенция (Светата Русия – Царство на правдата и източник на справедливост за целия сят) и от друга – традициите на руската власт (Вяра в православието и  самодържавието), която е призвана да завладее целя свят, тъй като руската държава е богоизбрана държава.
*- течение във френското революционно движение, свързано с името на Луи Огюст Бланки (1805—1881 г.), което отрича класовата борба, и проповядва, че избавление на човечеството от наемното робство ще стане не по пътя на класовата борба, а по пътя на заговора на неголямо интелигентно малцинство.
Луи Огюст БЛАНК


 



Няма коментари:

Публикуване на коментар